Рудникът има едно предимство – основателите на Геотехмин – проф. Цоло Вутов, проф. Величко Стоянов и проф. Димитър Субашки
– Г-н Керемидски, кой е първият празник на Деня на миньора, който си спомняте?
– Денят на миньора е емоционален празник за мен, защото е свързан почти с целия ми професионален живот. За първи път го чествах през 1966 г. Бях на стаж в Мартиново – Монтанско. Иначе първият празник, който е важен за мен, е през 1976 г. Тогава се създаваше колективът в Елаците. Аз съм един от първите началници, бях началник отдел „Охрана на труда“.
– Кой е най-хубавият Ви спомен, свързан с Елаците-Мед?
– Те са толкова много, особено с г-н Гошо Костов… Знаете ли, става въпрос за хората горе. Там не работят случайни хора, имам предвид работниците. На времето при Гошо Костов като директор идва един младеж от вестника и го пита какъв е персоналът. Гошо помълча и му отговори: „Ние работим на билото на Стара планина, тук духат страхотни ветрове, отвяват плявата и остават само ценното – това е колективът. Образно го каза, но е прав. Тук израснаха много специалисти.
– Кога за последно бяхте на рудника и има ли разлика с времето, когато Вие сте работили там?
– Преди 2 години бях горе. Има огромна разлика. Първо, условията са различни, защото колкото по-надълбоко се работи, толкова по-трудно става. През 80-те години се работеше скатен рудник и всички товари отиваха надолу, а сега товарите се качват нагоре – това означава, че разходите за гориво са по-големи. По-труден е като рудник, а не като условия на работа. Той има едно предимство – основателите на Геотехмин – проф. Цоло Вутов, проф. Величко Стоянов и проф. Димитър Субашки. Тримата работеха на Елаците. Мой преподавателят в МГУ цитираше Величко Стоянов като добър специалист.
Помня кога се учреди Геотехмин – на 12.12. 1990 г. Първоначално проектът за рудника беше за 20 г., а минаха 47 г. Дългият му живот е факт благодарение на професионалното ръководство и управление на минните работи. Елаците-Мед преминава през много тежки периоди.
И когато ги приватизираха, цената на медта беше нищожна. Казах на г-н Цоло Вутов: „Вие сте луди! Този рудник загива, как рискувате така?“ А той ми отговори образно, че без взрив нищо не става. Постигнатото е само благодарение на това, че те са точно най-добрите специалисти в минното дело. Имаха и контакти като бивши работници в Нипроруда, откъдето имаше и други специалисти, които дадоха своя принос.
–Технологично има ли развитие на рудника, според Вас?
– Сега технологиите нямат нищо общо в сравнение с преди. Това ръководство много умело подмени оборудването – багери, сонди, камиони. Ние работехме с 27-тонни Белаз-и, а сега са 120-тонни.
– Как оценявате като жител на Етрополе приноса на Елаците-Мед?
– Винаги съм го казвал, че ако не са Елаците – община Етрополе щеше да е със затихващи функции. Но много хора не го признават. Аз съм свидетел как пенсионери пазаруват по 100 гр. от това, 100 гр. от другото, а като дойде някой от пенсионерите от Елаците купува по 1 – 2 кг. Това е и принос към търговията на града.
– Прави ли компанията достатъчно за Етрополе, какво мислите Вие?
– Сега говорят какво са направили от Асарел-Медет за Панагюрище. Асарел е само в община Панагюрище, а Елаците са в Етрополе и още 4 общини – Мирково, Чавдар, Челопеч и Златица. Не са малко нещата, които се правят. От Елаците-Мед даже улиците ни мият с водоноските. Ако ти дотрябва голяма техника, разчиташ само на тях. Ремонт на покрива на болницата, ремонт на покрива на училището, ремонт на басейна и още… Елаците-Мед са сериозен работодател на територията на общината и ние трябва да се гордеем, че работим с него. Ако не се гордеем, значи имаме някакви други интереси.
– Какво бихте казали на един млад човек, ако търси работа и иска да остане в Етрополе – бихте ли го насочили да започне работа в Елаците?
– Има много желаещи, но сигурно няма места. Всеки трябва да си преценява. Но от целия район в рудника доходите са най-високи.
