Таекуондото ми даде сила и приятелства за цял живот
Световният шампион Николай Петков пред "Етрополе за хората"

Хората не знаят пред какви трудности е изправен всеки български спортист, за да достигне върха
Николай Петков е на 26 години, родом от Етрополе. Той е световен и многократен европейски и републикански шампион по таекуон-до ITF.
Негов брат е Марин Петков, футболист на ПФК „Левски“- София и национал на България по футбол.
– Николай, на колко години започнахте да тренирате и кой ви насочи към този спорт?
– Започнах да тренирам таекуон-до на шестгодишна възраст. Баща ми ме заведе в залата. Налагаше се да спортувам, защото бях постоянно болен, имах бронхиална астма. Когато посетих залата по таекуон-до, много ми хареса и реших да се посветя на този спорт.
– Каква е Вашата формула за успеха?
– Дисциплина и постоянство.
– Как се става световен шампион, какви качества трябва да притежаваш?
– Трябва да си упорит и непримирим. Ако искаш нещо достатъчно силно и го преследваш достатъчно дълго, няма как да не го постигнеш.
– Притежавате завидна колекция от медали, кой от тях ви е най-скъп?
– Без съмнение, златният медал от световното в Пхенян, Северна Корея през 2017 г. ми е най-скъп. Освен него, бих искал да отлича първата си европейска титла от 2019 г. в Италия.
– Вие прославяте Етрополе по цял свят, какво е чувството, когато се качите на почетната стълбичка?
– Най-хубавото чувство. То оправдава всички лишения, контузии, болежки и проблеми.
– Какво ви даде и какво ви отне таекуондото?
– Най-вече ми даде калена психика и добри приятели. Научило ме е на дисциплина, която е в основата на успехите ми. Единственото, което ми е отнело, е може би свободното ми време.
– Какво не знаят хората за вас?
– Може би не знаят през какви трудности минава всеки един спортист на България като мен, опитвайки се да печели медали и да представя страната си на международни форуми.
– Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли променил нещо?
– Като се замечетая, си мисля, че има много неща, които бих променил, но като се замисля, всичко става с причина и това, през което съм преминал, ме е направило човекът, който съм.
– Имате ли модел за подражание – хора, които са ви вдъхновявали?
– Винаги съм се възхищавал на Кристиано Роналдо като спортист, а докато растях и тренирах, се възхищавах много на Мирко Филипович, хърватски кикбоксьор.
– Как празнувате победите си?
– В тесен кръг с приятели, зависи от това колко гръмка е победата.
– Според Вас важно ли е децата да спортуват?
– За всеки човек е важно да спортува, дори и само за здраве. Спортът е особено важен за децата, за да развият здрави тела и да не са болни.