Ивета и Митко Петрови заменят градския живот със спокойствието на природата, за да се отдадат на мечтите си

Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА

„Рождено право на всеки е да е щастлив, но в материалния свят, в който живеем, забравяме корените на това нещо, забравяме за себе си, за душата си, а не трябва”. С това дълбоко убеждение Ивета Петрова прави избора да напусне София, за да заживее по нов начин, последвана от съпруга си Митко, дъщеря си Калина и майка си Светослава. Съдбата ги довежда в малкото селце Бойковец до Етрополе и тук те откриват правилното място, където да се установят и да изградят живота си такъв, какъвто го виждат в мечтите си.

Ивета е родена в Перник, но целия си живот прекарва в София. Изучава химически и педагогически науки, но заниманията ѝ с йога, рейки, астрология и други подобни практики я карат да осъзнае, че иска да учи хората как да бъдат щастливи.

Ключова роля за решението ѝ да следва този път изиграва организацията „Art of Living”  – Изкуството да живееш. Преди няколко години завършва курс и става сертифициран преподавател по йога. Два пъти посещава Индия, следвайки своя учител и световноизвестен хуманитарен лидер Гурудев Шри Шри Рави Шанкар. След последното пътуване дотам Ивета решава да се премести по-близо до природата. Получава пълна подкрепа от съпруга си, с когото имат десетгодишна дъщеря, както и от своята майка. Всички започват да разглеждат обяви за имоти в провинцията. „Децата и най-вече зет ми искаха къща”, разказва Светослава. – „Пробвахме в покрайнините на София и на морето, но цените бяха твърде високи. Аз съм медицинска сестра и моите основни желания бяха наблизо да има болница, където да работя, и училище за детето”.

Една от последните обяви ги довежда до къща в с. Бойковец

Мястото така запленява Ивета, че тя дори забранява на брокера да показва други обяви на останалите от семейството. „Най-голямото предимство на живота тук е спокойствието. Събуждаш се, излизаш навън, слушаш птичките и намираш баланс и хармония”, споделя младата дама и признава, че всичко наоколо я привлича по необясним начин. Първоначално идват няколко пъти сами, за да разгледат и самата местност около къщата, да се разходят из града, да опознаят района. Всичко, до което се докосват, само засилва желанието им час по скоро да се преместят. Не ги отказват дори някои негативни мнения в социалните мрежи относно замърсявания на въздуха и водата, защото съпрузите преценяват на място, че това е пресилено и е по-скоро пропаганда.

Митко споделя мнението на жена си, че Бойковец е най-доброто място за тях. Смята за огромно преимущество липсата на шумни съседи, които да тропат и крещят по цяла нощ. Разказва, че малко преди да се преместят тук, семейството изживява кошмарна ситуация, при която наркозависим подпалва пожар в 16-етажния им блок. Историята продължила с чупене на коли и други вандалски прояви, които оставали ненаказани. Това, което в Етрополе им прави силно впечатление по отношение на сигурността, е как органите на реда пазят сутрин пред училището, където учи дъщеря им, и полицаите помагат на всяко дете да пресече преди дори да е стъпило на пешеходната пътека. „В София буквално те оставят да се оправяш сам. Не познаваш съседите си, не се поздравяваш с тях”, допълва главата на семейството, щастлив, че тук за кратко време са се запознали с много хора и са завързали ценни приятелства.

Семейството официално се нанася да живее на новото място в навечерието на 2025 година. Преди това Светослава успява да получи назначение като медицинска сестра във Вътрешното отделение на етрополската болница и започва работа на 2 януари. Управителят д-р Галя Василева я посреща с думите: „Поздравявам те за избора на Бойковец, поздравявам те и за избора на болница!” Лекарите и сестрите от всички отделения идват да се запознаят с новия член на екипа и я приемат много радушно. „Това ми помага да свиквам много бързо с новите си задължения и да уча всичко необходимо”, благодарна е Светослава и се надява още дълги години да работи тук.

Младите в семейството имат своите си бизнес планове, свързани с предишните им дейности и полагат усилия за осъществяването им на новото място в новата обстановка. Митко движи нещата по откриването в Етрополе на собствен зоомагазин, какъвто има до момента и в София. Намерението му е да предлага най-новите тенденции в храните за животни. Всъщност първото живо същество, което посреща новодомците пред къщата в Бойковец, е кучето Джеси. Те я хранят и се грижат за нея, а тя ги следва навсякъде. Приемат я като част от семейството наравно с техния домашен любимец Люси.

Съвсем случайно или може би със силата на интуицията Ивета открива и залата в централната част на Етрополе, която иска да превърне в холистичен йога център за деца и възрастни.

Подобни  центрове се развиват добре в периферията на София, но въпреки интереса, в района на Етрополе, Правец, Ботевград досега няма такива. „В началото изпитвах несигурност, не знаех тук хората отворени ли са към йога и другите духовните практики. С радост разбрах, че в града има интерес. За наемането и ремонта на залата много ми помогнаха някои от новите ни приятели, местни хора, като Ваньо Дончев например”, обяснява Ивета. Стартът ще бъде даден в началото на април, а освен йога, се предвижда в залата да се организират и срещи с интересни гости – холистични учители, лечители, лектори и т.н.

Все още новият живот на семейство Петрови им изглежда като сън, особено за десетгодишната Калина. Родителите ѝ разказват през смях, че тя се тревожи и пита дали не я лъжат, че това е тяхна къща. „Калина много бързо се адаптира”, споделя  баба ѝ Светла. – Радва се, че вече си има собствена стая и басейн на двора. Попадна на много свестни учители в СУ „Христо Ясенов””. Третокласничката ходи също на пиано и играе в танцовия състав на читалището, започва и уроци по рисуване. „Тук нищо не ни липсва. В София всяко местенце е застроено, а тук излизаш и се разхождаш на спокойствие. Дори за първи път не планираме къде ще ходим на почивка, защото у дома ни е добре”, категорични са всички от семейството. Пътуват до София само до МОЛ-а или за някое културно събитие.

Признават, че част от познатите им не разбирали тяхното решение да се преместят от голямия град в провинцията, а други ги изпращали с най-добри пожелания и  благородно им завиждали. „Убедена съм и знам, че всеки тайничко го иска, но няма смелостта да го направи. Трябва да се поемат рискове. Ако душата ти го иска, пробвай, пък докъдето стигнеш. Господ няма да остави никого по средата”, искрено вярва Ивета. – „Аз съм изключително благодарна, че дойдохме и се установихме тук. Надявам се всичко, което се случва, да е за най-висше добро. Вече се чувствам на мястото си и съм спокойна за бъдещето.” Мечтата на Ива е да създаде огромна духовна общност. „Ако спечелим пари от тотото, бихме си купили още един апартамент в Етрополе, но не и в София”, шегува се Митко, но всъщност сем. Петрови са съвсем сериозни в намеренията си. Имат да откриват още нови хоризонти, нови хора, нови предизвикателства и колко хубаво би било други хора да последват мечтата им.