Нашите ценности: 50 години приемственост, иновации и грижа за хората

Рудник „Елаците“ е не само двигател за социално-икономическото развитие на общината, той е символ на приемственост. Тук местоработата или професията често се предават по наследство.

Донко Христов, по прякор „Икономиката“, започва работа в рудник „Елаците“ на 12 юли 1976 г. , още от основаването на компанията  В продължение на 43 години той работи като шофьор в Стопански автотранспорт, а днес, 70-годишният енергичен пенсионер гледа животни. Щафетата от него на рудника обаче поемат дъщеря му Цветелина Божкова, пробовземач в отдел „Геоложки“, и внук му инж. Даниел Божков – хидрогеолог, завършил Минно-геоложкия университет.

Даниел се присъединява към Елаците-Мед през 2017 г. и бързо се издига от стажант до специалист, воден от любопитство и наследено уважение към минните професии.

„Бях на 10 години, когато дядо ми ме доведе

на територията на рудника“, спомня си Даниел. – Сега ходя по тези места като професионалист. Решението да се ориентирам към моята професия не беше лесно, имах няколко различни предпочитания. Но избрах да се развивам тук, защото съм силно мотивиран да работя в среда, в която науката се прилага в практиката. Компанията ми предоставя възможност да участвам в едни от най-мащабните геоложки и геотехнически дейности в страната, което е ценен практически и професионален опит. За мен Елаците-Мед е място, където се срещат традицията и иновациите – казва той. – И допълва: – Като човек от региона, за мен Елаците-Мед не е просто работодател, а част от нашата общност и идентичност. Компанията осигурява поминък, подкрепя местни проекти и създава възможности младите да се развиват тук, да не напускат родния край.“

Цветелина размишлява върху ценностите, на които е научила децата си.

„Да работиш в Елаците-Мед не означава само да имаш добър доход. Много неща се промениха положително за тези години – техниката, технологиите, условията, начинът на работа. Но най–важното остана – хората. Винаги е имало силно чувство за екип и принадлежност. Това прави „Елаците“ специално място, не просто за работна позиция“ – споделя Цветелина и допълва: – Да работим няколко поколения на едно и също място показва, че ценим труда, сигурността и добрата работна среда. Гордея се, че и синът ми избра този път. Бих се радвала и внуците ми някой ден да продължат тази традиция. Надявам се „Елаците“ да остане стабилно място, където младите ще се развиват и ще създават бъдеще тук в родния си край“.

Работа, сигурност, семейство

Маргарит Иванов и Мартин Иванов са друга от многото потомствени фамилии. Той започва работа като помощник-багерист през 1985 г. Той си спомня как е бил привлечен от с. Гулянци, Плевенско, в Етрополе с обещанието за по-добро заплащане, как е посетил приятел и му е била предложена обиколка на рудника, която завинаги променя живота му.

„Работил съм 30 години в компанията, купих два апартамента, вила – благодарение на работата си в „Елаците“ – разказва Маргарит, сега на 68 години. – „Тогава имаше прах. Сега има пречиствателни станции, модерни минни машини – неща, за които дори не можехме да мечтаем.“ Маргарит споделя, че когато е дошъл на работа, инж. Цоло Вутов е бил главен маркшайдер на рудника. „Малко след това той отиде да работи в София и после се върна. На проф. Цоло Вутов му свалям шапка – 3 пъти в годината ни дава на нас, пенсионерите, дарения, кафе ни отвори, играем шах и др., събираме се. Толкова деца се изучиха горе на рудника – от багеристи станаха инженери.

Синът му, 44-годишният Мартин Иванов, следва неговия път – първо е оператор на булдозер, а сега – монтьор на минни съоръжения. „Решението да започна работа в рудника го взех лесно. Търсех работа, която да ми дава сигурност, за да градя семейство. Елаците-Мед осигурява добре своя персонал и при нужда дори финансира различни здравни и социални казуси на семействата. Имаме добър пакет социални придобивки.“

Двамата малки сина на Мартин растат с ехото на мината в ушите си. Въпреки че той ги насърчава да избират свои собствени пътища, традицията е осезаема, а гордостта – голяма.

И двете семейства подчертават тема, която резонира в цялата общност на Елаците-Мед: минното дело не е само копаене в земята – то е и строителство над нея. Чрез стипендии, социални програми, подкрепа на здравеопазването и инвестиции в младежите, компанията се е превърнала в котва в регион, който е видял изчезването на много други индустрии.

„Ако Елаците изчезне, няма да остане нищо“, заявява Маргарит. „Всички други фабрики затвориха. Този рудник е бъдещето на Етрополе.“

Инж. Даниел Божков повтаря това мнение, но с поглед към иновациите:

„Днес работим със сателитни данни, софтуер, прилагаме устойчиви практики. Ние не просто запазваме живота на находището – а нашия начин на живот. Държим да направим нашата дейност по-безопасна, по интелигента за бъдещите поколения.“

Наследство и надежда за бъдеще

Въпреки промените в технологиите, условията на труд и стиловете на управление, едно нещо остава непроменено: ролята на предприятието като сърце на региона и местните общности.

„Ако трябва да опиша връзката ни с Елаците с една дума“ – заключава Даниел, – това е Наследство.“

Докато слънцето залязва зад билата на Етрополе и машините почиват между смените, житейските истории на потомствените минни специалисти, ни напомнят, че развитието не се измерва само с добив – а с добра работа, сигурност, семейства и възможност за по-добро бъдеще.