Участник бе детето на Ина Димитрова, втората жена на планетата, гмурнала се на над 200 м дълбочина
По инициатива на треньора Владимир Сапаревски и с подкрепата на Клуб на миньора и минното дело в плувния басейн в СУ „Христо Ясенов“ – Етрополе беше направена първата подводна фотосесия на двумесечната Кая. Нейна майка е Ина Димитрова, една от най-добрите ни технически водолази и инструктори по дайвинг. Тя е втората жена в света, постигнала през 2015 г. своеобразен рекорд по гмуркане на повече от 200 м дълбочина за 5 минути и 40 секунди в Червено море. Екипът ѝ е в основата на два от най-мащабните проекти на Кристо – „Плаващите кейове“ в Италия и „Мастаба“ в Лондон.
Когато се ражда Кая, Пламена Милева предлага на Ина Димитрова да заснемат подводна фотосесия с бебето ѝ. Чаровната майка се съгласява – за нея това е сбъдната мечта. Пламена Милева, която показва красотата на подводния свят и неговата връзка с човека, е носителка на над 50 световни награди за подводна фотография. Тя е направила снимка на рекордна дълбочина – 32.7 м, а кадрите са заснети на остров Тенерифе през 2015 г. Пламена е сертифициран водолаз по системата PADI. Печели първо място в състезанието по подводна фотография – Ocean Geographic с фотография на много рядко създание, наречено Pyrosoma Atlanticum. А в Donostia-SanSebastian в Испания за серия от снимки, печели приза за най-добра жена подводен фотограф.
Водолазът Ина Димитрова изрази възхищението си от плувния басейн в Етрополе и сподели, че не е виждала такава база в България. Според Пламена Милева и двата басейна в СУ „Христо Ясенов“ са страхотни.
Ина Димитрова, подводен водолаз със световен рекорд и инструктор: Сбъднах своя мечта. Другата е да видя такива съоръжения в цяла България
– Как се решихте на този експеримент в басейна на Етрополе?
– Винаги съм мечтала, когато един ден имам дете, да го снимам под водата. Когато разбра, че съм родила, Пламена Милева, подводен фотограф, с която сме работили за много фотосесии в България и по света и сме печелили конкурси, ми се обади и ме попита дали ще снимаме фотосесия. Казах: „Да“. Пред нас стоеше единствено въпросът кой басейн да се използва, защото това въобще не е лесно. Така че подводната сесия на бебето е моя сбъдната мечта.
– Какво е мнението Ви за плувния басейн в Етрополе?
– Най-чистосърдечно изказвам възхищението си. В България такава база не съм виждала. Може би единствено басейнът в Созопол е по-нов. Просто съм възхитена, но другата ми мечта е да видя в цяла България такива съоръжения.
– През 2015 г. поставихте рекорд в света по гмуркане на жени в открити води в Червено море. Какво бе усещането да достигнете над 200 м дълбочина?
– Няма усещания. Има строга процедура по действия, които трябва да изпълниш, за да се върнеш на повърхността жив и голяма доза отдаденост и вяра в това, което правиш, до степен на себеотрицание, защото след всеки следващ момент може и да не оцелееш.
– Имате ли страхове и ако – да, с какво са свързани?
– Разбира се, че имам. Страхът е най-естествената човешка емоция. Просто съм се научила как да не я допускам да ме завладява и да контролира тялото ми и съзнанието ми до степен, че да ме парализира.
– Вие сте посланик на кампания към проекта Earth Speakr, в който чрез приложение, активно от 2020 г. до 2022 г., децата бяха поканени да говорят за планетата, а възрастните да слушат какво имат да кажат. Какви послания оставиха децата от ЕС за бъдещето на планетата?
– Децата чуват и виждат по начин, по който ние сме забравили да наблюдаваме света и да виждаме нещата. Загубили сме съпричастността си към страданията на природата, растения и животни, като се мислим за отделна част от растителния и животинския свят, взели сме се за по-висши създания и сме забравили, че сме едно цяло с всичко останало. Вярваме, че това разделение ни дава правото да унищожаваме това, което Майката Земя ни е завещала. И тъй като децата са преките ѝ наследници, те са тези, които все още са чувствителни към злините и нейните страдания, техният глас е важен…Освен това чрез такива програми ние ги учим, че каквото направиш, рано или късно трябва да си платиш сметката, че не можем само да вземаме и да не даваме. Тези два процеса трябва да са реципрочни и когато този баланс се наруши и се стигне до консуматорство, в един момент планетата ще ни кара да си платим прескъпо чрез бедствия и катаклизми…
Текст: ПЕТЯ ПЕНКОВА
