Петко Шаньов – герой от Одринската епопея и благодетел на Бойковец

Историята на етрополския край пази имената на редица достойни личности, с чиито дела и подвизи и днес се гордеем. Един от тях е Петко Вълков Шаньов – герой от Балканската война с огромен принос за превземането на Одринската крепост, бивш кмет на Етрополе, дарител и благодетел на днешното село Бойковец. Тази година се навършват 160 години от рождението му. По този повод неговите потомци се събират на родова среща на 4 октомври, за да отдадат заслужена почит на своя именит предшественик. Внучката му Димитринка Николова пази стара семейна снимка и това е свързващата нишка, от която изтъкаваме цялата забележителна история, предавана от поколение на поколение.

Петко Вълков Шаньов е роден на 8 юни 1865 година в махала Равна (днешен Бойковец). За баща му Вълко Джамбов се знае, че произхожда от голямата фамилия на преселници от Одринско в село Разлив. Заселва се в Равна, след като бяга от турски преследвания, разказва Димитрина. Ето как описва това краеведът Петко Величков Петков в своята книга „Етрополе през отминалите времена“: „Преди Освобождението дядо Вълко бил заловен, че носи храна на трима от Ботевите четници, които се скрили в една от варниците на Етрополе. Осъждат го на обесване на днешния площад „Зольовец“. Питат го какво е последното му желание и той поискал да му развържат ръцете и да го заведат при река Малък Искър да се измие. Реката била бурна, а наоколо имало заптиета, които го развързали. Тогава дядо Вълко скача в реката и въпреки бурното течение и изстрелите, които последвали, се добира до отсрещния бряг и избягва“. От това, че се стрелнал бързо като шейна му излиза прякор „шаньовеца“, оттам и фамилията Шаньови, обяснява Димитрина, която помни и дядо си Петко като грамаден мустакат българин, внушаващ същата сила като баща си Вълко.

Петко Шаньов има 10 деца с първата си жена Гена – близнаците Вълко и Васил, близначките Мона и Симона, както и Цана, Гена, Куна, Мария, Георги и Цено. Войните в периода 1912-1918 година поставят семейството пред тежки изпитания. Съпругата Гена не издържа на тежкото тегло и умира през 1915 г. докато мъжът ѝ е на фронта. Малко след нея от сърдечен удар умира и най-голямата им дъщеря Цана. Отглеждането на останалите деца в семейството пада на ръцете на 14-годишната Гена.

Това, с което потомците на Петко Шаньов най-много се гордеят, са неговите забележителни заслуги в редиците на храбреците, окичили със слава българската армия по време на Балканската война.

За изключителната му смелост и находчивост в битките за Одрин през 1913 г. се говори с респект. Димитрина  показва исторически сведения, в които е описан подвигът на нейния дядо: „Многократни са опити на турските части да разкъсат българската обсада на Одрин и да осигурят достъп до града на други турски части. Българите затягат железния обръч около града и се готвят за решителен щурм, но за целта е необходим смелчага, който да пререже линиите и да прекъсне съобщенията на най-важния форт. Командването се спира на етрополеца Петко Шаньов, който се отличава с решителност и съобразителност и освен това отлично владее турски език. След щурм българските части превземат аван постовете и се окопават, а турските части се оттеглят назад. Облечен в турска униформа, Петко Шаньов се оттегля с тях, но щом достига свързочните линии, изостава и се престорва на умрял сред трупове на турски войници. През целия ден се оглежда къде водят линиите и се мести, за да не го открият, че е жив. През нощта бързо отрязва по няколко метра от всичките свързочни линии и ги закопава, за да не могат турците отново да ги свържат. Веднага след това разбира, че започва българска атака. Отново се налага да се прави на мъртъв, за да не загине от своите, които не биха го разпознали в турската униформа. На следващия ден 13 март 1913 г. Одринската крепост е предадена на българския генерал Никола Иванов, който по-късно лично повишава редник Петко Шаньов в чин фелдфебел“.

Следзавръщането си от дългогодишно воюване на фронта Петко Шаньов се събира с втората си жена Параскева, която му довежда три деца, а през 1922 г. се ражда тяхното единствено дете Марин. Така децата в семейството стават общо 14. Едновременно с грижите за дома героят от Одрин се заема с каузи в полза на обществото. За да отдаде почит на бойните си другари, дарява парче собствена земя, върху която да се изгради паметник. От четирите му страни с длето са издълбани имената на загиналите във войните офицери и войници от Равна и околията. Дългогодишна традиция е в деня на Св. Иван Рилски, наричан в селото Отчовден, близки на загиналите да се събират около паметника, за да отдадат почит на героите. През 70-те години паметникът е преместен на затънтено място в покрайнините на селото, но преди около две десетилетия е върнат обратно в центъра на Бойковец. Инициативата е на незабравимия Джоко Росич, почетен гражданин на Етрополе, който винаги е приемал Бойковец за втори роден дом. Вероятно на артиста-каубой му повлиява и това, че сред имената върху паметника се среща и фамилия Росич.

Друга значима инициатива на Петко Шаньов е изграждането на училище в Равна. Благодарение на усилията на петчленен инициативен комитет, в който той участва, през 1922 г. училището отваря врати и дава шанс на децата от махалата да получат образование.

През 1931-1932 г. Петко Шаньов е избран за кмет на Етрополе. Дали от скромност се отказва от привилегиите на този пост или не е имало друга възможност, но за да изпълнява задълженията си, изминава всеки ден пеша 7-километровия път от Равна до Етрополе и обратно. „По време на неговото кметуване започва изграждането на училище „Христо Ботев“, сградите на Съда, Ветеринарната лечебница и Горското стопанство“, разказва с гордост Димитринка. Въпреки съпротивата на равничари, които дотогава погребват покойниците си в Етрополе,  Петко Шаньов настоява за обособяване на гробища в Равна и за целта дарява собствена земя. „Щете не щете, все един ден ще дойдете при мен“, защитавал идеята си кметът. Когато умира през 1959 г. на 94 години, той е и първият погребан там.

Делата са тези, които надживяват човека и оставят ярка диря, която потомците от следващите поколения да следват и да надграждат.  Като ням свидетел на онези бурни, но славни времена стои старата семейна къща, построена от Петко Шаньов през 1905 г. и останала невредима цели 120 години. Последните ѝ обитатели са семейството на най-малкия му син Марин, бащата на Димитринка и сестра й Параскева. Преди време режисьорът Янко Янков снима там един от епизодите на сериала „Под игото“.

Къщата предизвиква огромен интерес и сред туристите и гостите на празника на храма „Успение Богородично“. Тя ще събере отново и потомците на Шаньовия род, които се готвят да почетат достойно впечатляващата история на предците. От Димитринка научаваме, че има останали живи 4 или 5 внуци на дядо Петко от децата с първата му жена и много много правнуци. Неговата родственица Христина Петкова е направила родословно дърво, което хвърля повече светлина в сложния лабиринт на многобройната челяд. Организаторите на родовата среща са подготвили да поставят на войнишкия паметник в центъра на селото паметна плоча с името на Петко Шаньов като инициатор и дарител за неговото изграждане. Паметта на родоначалника на фамилията ще бъде почетена с панихида на гроба му. Ще бъде направено и предложение за кръщаване на улица в Бойковец на героя от Одрин Петко Шаньов, за да напомня за неговия огромен принос към родния край.