Когато едно момче от малък град преследва мечтите си с упоритост, дисциплина и вяра, границите изчезват. Такъв е пътят на Марин Петков – от улиците и стадиона в родния му град Етрополе до голямата сцена на професионалния футбол. Днес той носи екипа на саудитския клуб Al-Taawoun FC и се подготвя за мачове срещу едни от най-големите имена в света, включително срещу самия Кристиано Роналдо.
Зад успеха стои едно скромно момче, което обича да се прибира у дома, да бъде с близките си и никога не забравя, че всичко е започнало именно от Етрополе.
Предлагаме ви откровен разговор с Марин Петков за началото, трудностите, големите мечти и защо няма значение дали си от малък или голям град – решаващи са талантът, характерът и готовността да работиш неуморно, за да разгърнеш потенциала си.
– Мартине, разкажи ни за началото…
– Когато бях малък, братовчедка ми ме заведе на стадиона в Етрополе да гледам на живо мач и много се запалих. През 2013 г. отидох на първата си тренировка за местния футболен отбор „Чавдар“ (Етрополе). След това ме поискаха в „Левски“.
– Как стигна до „Левски“?
– Пламен Николов, легенда на клуба, се свърза с родителите ми и ме покани на пробен турнир. Харесаха ме и останах. Имаше интерес и от други отбори – „Славия“, „Ботев“ (Пловдив), но аз от малък съм фен на ПФК Левски София. За мен изборът беше ясен.
– Трудно ли беше да се отделиш от семейството толкова малък?
– Да. В началото ми беше мъчно. Гледах да се прибирам при всяка възможност. Но си казах – това съм избрал и трябва да го следвам. Няма как „тъжно ми е“ да ме спре.
– Наложи ли се да пораснеш по-бързо?
– Определено. Когато поемеш отговорност рано, израстваш по-бързо.
– Кой е най-скъпият ти спомен от „Левски“ и от Школата?
– Имам много. Спечелената Купа през 2022 година, полуфиналът с „Лудогорец“, европейските мачове това лято. А от Школата – всички моменти. Тогава не ги оценявах толкова, но сега ми липсват.
– Днес си в Саудитска Арабия, в Al-Taawoun FC. Какви са първите ти впечатления?
– Тук съм от скоро, но впечатленията ми са много добри. Културата е различна, хората са приветливи. Лигата е по-котирана от българската и нивото е високо. Има футболисти, които в България трудно бихме видели.
– Ще играеш в мач срещу Кристиано Роналдо. Как звучи това?
– Да, в същото първенство сме. Ако имам честта да се изправя срещу него, ще бъде голям момент. Но най-важното е да върша своята работа и да се представя добре.
– Чувстваш ли разлика в мисленето между България и чужбина?
– Да. Според мен в България често имаме грешна нагласа. Гледаме повече в чуждото канче. А истината е, че имаме много талантливи хора – не само спортисти. Нужно е по-здраво мислене и повече подкрепа.
– От Етрополе до Саудитска Арабия – как се случва това?
– С тренировки, воля и много работа. Нищо повече.
– Когато се връщаш в Етрополе, какво обичаш най-много?
– Да съм с близките си. С баба ми, с майка ми и баща ми, с брат ми, леля ми, вуйчо ми, каките ми и техните семейства. Това ми носи най-голямото удоволствие. Градът не е Ню Йорк, но е моят град.
– Какво би казал на младите хора в Етрополе?
– Да следват мечтите си докрай. Няма значение дали си от малък или голям град. Това няма абсолютно никакво значение. Ако го искаш достатъчно и си готов да работиш здраво – можеш да стигнеш навсякъде.
Автор: СИБИЛА КУСЕВА
