В студията си „Принос към българската народна етимология“ проф. Иван Шишманов се е спрял и върху името на градеца Етрополе, разположен в широките северни дипли на Етрополска стара планина по горното течение на р. Малки Искър.
Той смята името „Етрополе“ за синкретична форма от името „Вѣтрополе“ (ветровито поле, поле на ветрове), в което началният звук е изпаднал, затова, че е взет за предлог „в“ (в Етрополе). От боаза (Бел. на ред.: – прохода), казва, духат периодични необикновено силни ветрове към града.
Етрополската котловина не е ветровита, в нея не духат периодични необикновено силни ветрове. Ако котловината бе ветровита, населението в нея щеше да образува по езиковите ни закони не името „Вѣтрополе“, а по-друго име, напр.: името „Вѣтрено поле“ или „Вѣтърно поле“ (както имаме вѣтрена воденица, връх Вѣтърна воденица), за да именува котловината; или пък името „Вѣтрен“ (както имаме три села и три паланки в България с това име), за да именува заселището в тая котловина.
Шкорпил пръв предложил звукова промяна
Името „Етрополе“ може да се обясни като синкретична форма, но не от името „Вѣтрополе“, а – от името „Вѫтрѣполе“, както с малка звукова промяна пръв предположи Шкорпил. Етрополската котловина представлява красиво длъгнесто вътрешно поле, заобиколено с гористите северни дипли на Етрополския балкан, из което се редят много карстови извори и се извива река Малки Искър; тя наподобява онова „красиво пасище, заобиколено от вси страни с букова гора, пълно с изобилни извори и дълго около 5 км.“, за което говори Д. Илков. В името „Вѫтрѣполе“ звукът „ѫ“ е преминал в „е“ (както в личните имена Вѫто – Вето, Гѫчо – Гечо, Пѫшо – Пешо), а отпосле началният звук „в“, сметнат като предлог (в Етрѣполе), е изпуснат, от което се е получила народната форма Етреполе. Етрополецът винаги изговаря: Етреполе, етреполци, а не Етрополе, етрополци. За черковните писци в Етрополските манастири средното „е“ станало нетърпимо след първата мека гласна и се изравнило по глас със следващата твърда…
Ако смятаме името на градеца Етрополе за синкретична форма от името „Вѫтрѣполе“, можем да набележим в езиковия му развой следните форми: Вѫтреполе, Ветреполе (Ветрополе), Етреполе (Етрополе).
Красивото пасище, за което ни говори Д. Илков, и го отбелязва Вѫтро поле; той твърди, че на руската генерална карта погрешно е написано „Вѣтропольска поляна“, като навярно грешката на руските топографи ще произтича от това, че те са чули формата „Вѣтрополе“ и взели думата „ветро“ за „вѣтро“ (от вѣтър).
Но името на поляната в Шипченския балкан има за първоначално латинското топографско име Iatrus, Ѩтър, IЭтър, Етър… Въпросът е дали латинското топографско име Iatrus може да се смята за чисто латинско име или може да се предполага, че ще е асимилация от някое тракийско топографско име, давано, както на р. Янтра и областта ѝ, така и на градеца Етрополе и на други места в България. За името на градеца Етрополе, разположен разбира се в област, далеч от река Iatrus, можем ли да предположим, че иде от някое латинско или тракийско топографско име, което по изговор ще е близко до латинското Iatrus? Ние имаме основания да приемем това предположение.
Имаме основания да търсим името на гр. Етрополе в някое топографско предславянско име. Но кое е това първоначално на днешното име?
В България името Етрополе срещаме като топографско име на следните места: на градеца в Етрополския балкан, на поляна в Шипченския балкан и на езеро при гр. Пещера. Сродни имена на Етрополе: Етрополски връх – махала в Бучинодервентската община (Искрецко), Етровица – мадан при Самоков. Между Самоков и Етрополе в миналото е имало големи търговски връзки.
Населението в Етрополската котловина обяснява произхода на името Етрополе много наивно: дружина тръгнала да се заселва, вървяла дълго из гористата местност, настигнала реката Малки Искър и пред нея се изпречила котловината: „Ето поле за нас!“, извикал някои от дружината. От „ето поле“ после станало Етрополе…
Публикувано в сп. „Илюстрация Светлина“, Год. XXVI (1918), кн. 3. Правописът е осъвременен.
Текст: Александър Тацов
