Мария Петрова и Калоян Бушев – където очите говорят, а ръцете ваят душата

Художничката Мария Петрова и скулпторът Калоян Бушев пресъздават един вълшебен и приказен свят чрез своето изкуство – свят, изпълнен с доброта, чистота и красота. Младото семейство, което живее в град Етрополе, е оставило зад гърба си динамиката на столицата, за да се отдаде на творчество и спокойствие, близо до природата и корените си. Въпреки че зад гърба си имат десетки участия в изложби и продадени творби в чужбина, двамата избират да се установят в родния град на Мария – Етрополе, заедно с малката им дъщеря Ема. Решението им не е случайно – това е мястото, където Мария прави първите си стъпки в изкуството.

„Етрополе е моят град. Тук за първи път Николай Георгиев, учител по рисуване, откри таланта ми, накара ме да повярвам в дарбата ми и ми даде криле да творя“, споделя Мария Петрова, която завършва средното си образувание в СУ „Христо Ботев“ с профил изобразително изкуство.

Очите – прозорец към душата

Най-много обича да рисува хора и животни – всичко, което има очи. За нея именно те са най-изразителната част – „прозорец към душата“, както казва самата художничка.

„Очите не могат да лъжат – те казват много повече от всяка дума. Индивидуалност са. Затова и са най-трудното, но и най-вълнуващото за рисуване“, казва тя.

Очите пленяват и съпруга ѝ – Калоян Бушев, който пък създава скулптури, вдъхновени от животинския свят.

„Животните за мен са едни от най-чистите създания. Те излъчват сила, грация и енергия, в зависимост от формата и вида. С тях може да се експериментира повече в стилизацията. Човешката фигура е правена и ще се прави, но животните отварят нови възможности в изкуството“, разказва Калоян.

Той вярва, че най-висшата форма на интелигентност е да умееш да наблюдаваш и да превръщаш света около себе си в изкуство – философия, която споделя с 8-годишната си дъщеря Ема Бушева, ученичка във 2. клас в СУ „Христо Ясенов“.

„Ема започна да рисува глави на хора още на две години. Постепенно прояви интерес и към скулптурата – купихме ѝ детска глина и сега си моделира сама. Има вече доста произведения – сръчна е за възрастта си“, гордо споделя Калоян.

Една мечта в три гласа

Мария вярва, че дъщеря им притежава и друг талант – пеенето, но все още ѝ липсва увереност.

„Надявам се с времето да срещне учител като Николай Георгиев, който да ѝ даде крила, както той ми даде навремето“, казва тя. „Учителите са будителите в живота ни – тези, които ни показват пътя и света.“

Будители са и самите те – Мария и Калоян. През своето творчество вдъхновяват не само дъщеря си, но и десетки други деца и възрастни.

Мария води курсове по рисуване за деца в Етрополе и вярва, че изкуството е много повече от хоби – то е инструмент за духовно израстване.

„Когато разказвам на децата за Ван Гог или Леонардо да Винчи, ме гледат с широко отворени очи. Уча ги да разбират изкуството, да му се наслаждават и да го ценят. И виждам промяната – тези деца мислят различно, имат по-здрава ценностна система от много други техни връстници.“

Изкуството, което говори

Творбите на Мария Петрова красят домове в Германия, Австрия, Швейцария, Канада и други страни. Но славата не я главозамайва – за нея най-важни са семейството, здравето и мечтата за обща изложба със съпруга ѝ и дъщеря им.

Калоян Бушев също има богато портфолио. Негови скулптури притежават колекционери от България и чужбина. Сред последните му емблематични творби е скулптурата на Часовниковата кула на Етрополе.

„Когато видях как с нея награждават заслужили етрополци, се почувствах истински горд. Да видиш, че изкуството ти трогва хората – това е най-голямото признание“, разказва той.

Такава пластика бе подарена от кмета на общината инж. Владимир Александров и на проф. дтн инж. Цоло Вутов и инж. Драгомир Драганов пред хиляди хора на тържественото събитие на Централния площад по случай 50-годишнината на Елаците-Мед.

Клиенти на Калоян са и колекционери, търсещи инвестиционна стойност. „Някои от моите творби вече са утроили стойността си“, признава той. Скулптурите му са разнообразни – от женски торсове до глави на елени за хижи.

„Работя по поръчка – някои искат нещо класическо, други – нещо символично или уникално. Харесва ми, че всяка поръчка носи ново предизвикателство.“

Първата им обща изложба – у дома

Макар да имат предложения от галерии в София, Мария и Калоян мечтаят първата им обща изложба да се състои в Етрополе – там, където започва всичко. И, разбира се, с участието на Ема.

Тяхната история е доказателство, че когато следваш сърцето си и живееш с мечта, успехът неизбежно идва. За тях изкуството не е просто професия – то е начин на живот, призвание и мисия. Те са съвременни будители на малкия град – хора, които променят света около себе си с красота и вдъхновение.

Мария Петрова и Калоян Бушев – младите творци, избрали Етрополе

Текст: СИБИЛА КУСЕВА, снимки: Иван Пеев