Литераторът Иванка Дакова: Давах свобода на учениците в моя „Час по говорене“

ГАЛЯ БОНЧЕВА

Иванка Дакова e eдно от знаковите лица на образователната система в община Етрополе от близкото минало. Възпитател, учител по литература, главен експерт по образованието в Община Етрополе, директор на начално училище „Кирил и Методий“ – различни длъжности в различни периоди от професионалното развитие, всички обединени от нейната максима: „Бъди почтен, точен и професионалист в работата си!“.

По повод на 24 май Ето какво ни разказва с г-жа Дакова, специално за „Етрополе за хората“:

– Какво е мястото на литературата във Вашия живот?

– Книгата е неотменна част от живота ми – и в професията, и в ежедневието. Особено ми доставя удоволствие да чета за проявите на емпатия, на човещина. Напоследък чета трудни книги, книги на нобелисти. Търся, както казах, човешките взаимоотношения.

Доволна съм, че съм била учителка по литература. Иначе никога нямаше да прочета античната литература, западноевропейската, и то много задълбочено, защото, за да се разглеждат тези класически произведения в клас, трябва да се познават. Винаги задълбочено, подробно проучвах „Дон Кихот“, творбите на Балзак, Данте, Омир, Есхил, руската класическа литература. Обмислях, търсех нови неща в творбите, преосмислях ги.

– Кога решихте да се посветите на учителската професия и учениците?
– Може би още в ученическите години съм наблюдавала с интерес преподавателите си…Някои от тях са ми оказали влияние. Евгения Бенчева е един от учителите, които много уважавам и който ни учеше как се пише съчинение по български език. През седмица ни даваше да пишем теми или както сега ги наричат литературно – интерпретативно съчинение. По три дни съм развивала тема – седя и през нощта, пиша, късам и започвам отново. Това беше и причината да изкарам пълна петица на изпита. В този период това беше най-високата оценка. Не сме кандидатствали със заучени материали, нито съм използвала допълнителна литература. А това, което правят някои сега – да заучават готови разработки, не ги стимулира да мислят, да съпреживяват, да създават текст. Имахме интелигентни учители – по физика, по немски и руски език. И много обичах класния си – учителя по математика Евгени Янков от София.

– През какви периоди преминахте?

– Сериозно влияние ми оказа следването в Софийския университет. Попаднах в много добра среда. Част от състудентите ми днес са известни, някои станаха професори – Цветан Тодоров – звезда във Франция, Никола Георгиев. Това бяха светила, и сега са светила. И други – Иван Добрев, Милена Васева. Професионалното си развитие започнах като възпитател, а по-късно продължих като учител по български език и литература. След около 20 г. в училищна среда заех длъжността „Главен експерт по образованието“ в Община Етрополе. Тези 16 г., прекарани в общината, ми дадоха възможност да си изградя по-широк поглед върху цялостното развитие на образователната система, тенденциите в него, учителския състав. По-късно станах директор на тогава съществуващото начално училище „Кирил и Методий“. В него се използваше току-що навлизащата „Сендовска система“. Бях 6 години в училището, но дойде 10 ноември и се промениха доста неща.

– Кой е най-интересният Ви спомен? А най-тъжният?

– Първите ми ученици бяха от сградостроителното училище. Тъкмо бях родила първата си дъщеря и получих в родилния дом букет кокичета и писмо от тези ученици – момчета, които бяха от Плевенско, Врачанско, от Радомирци и др. Беше съвсем неочаквано и много плаках тогава. Усетих човещината у тях и се уверих, че не бива да се отнасяме с предубеждение към подобни ученици. Не бива да ги делим в зависимост от училището, в което учат. Имало е и тъжни моменти, излизала съм разплакана. Имаше случай да ми правят бойкот – да не отговарят, да не вдигат ръка, да не взимат участие и аз го приех много емоционално, като обида. Тогава се разплаках и излязох. За мен беше странно, че проявявам такава слабост, но бях млад учител.

-Разкажете някоя интересна случка от Вашата практика.

– По-скоро бих искала да спомена една моя нетрадиционна педагогическа практика. Имах урок „Час по говорене“. Давах на учениците си свободата да говорят, знаейки, че няма да се поставя оценка. Това е момент, за който винаги си спомням с удоволствие.

– С кои Ваши ученици най-много се гордеете и защо?

– Обичала съм учениците си и съм се старала да не показвам препочитания в часовете си. Но има и имена, които са разпознавеми и известни не само в града ни. Например, генерал Валентин Петров, режисьорът Детелин Бенчев, невероятната учителка по физика Таня Дойнова, кметът Богомил Георгиев. Гордея се с тяхната реализация като професионалисти.

– Какъв съвет бихте дали на един млад учител? А на един директор?

– Трудно се дават съвети. Работата в училище претърпя много промени – едни за добро, други – не съвсем. Но има ценности и принципи, които не остаряват. Затова и съвета ми към младия човек, който прохожда в учителската професия, както и към директора е да бъде почтен, точен и професионалист.

– Как се отбелязваше 24 май преди?

– Тържествено. Правеха се манифестации. Когато вече бях учителка, с Евгения Бенчева правехме „Вечер на литературните герои“. Обличахме учениците като избрани литературни персонажи. Даже съм ходила за дрехи в Музикалния театър, понеже вуйчо ми работеше там и имахме възможност да вземем истински театрални костюми, нужни, за да влезеш в ролята на литературния герой. И цяло шествие на литературните герои се включваше в празничната манифестация на 24 май. Всеки, който е бил дете по онова време, си спомня портретите на светите братя, украсени с венци и пролетни цветя.  Ходеше за цветя в гората, за шума, от които се плетяха венците.

– Какво е Вашето послание към работещите в сферата на образованието и към учениците?

– Въпросът е да обичаш учениците, да усетят, че ги обичаш, да им влезеш под кожата и тогава те са „твои“. Моето послание към всички участници в образователния процес е: „Не бъдете равнодушни!“