Как стигнах до името на д-р Михаил Владос и причината да разбудя загадката около родословието, името и родното му място.
През 2012 г., докато подготвях доклад за конференция на тема „Приносът на етрополци възрожденци за развитието на други градове в България”, правих справки за родовете на видните възрожденци от Етрополе, заселили се или работили в други градове на България от книгата „Етрополе през отминалите времена” (Петко Величков Петков, 2005 г.) Между многото имена, за които трябваше да пиша в доклада, излезе името на Димитър Ицов Мицов (Димитър Христов Димитров) от род Мицовци, роден в Етрополе, учил в Атина и станал доктор в Пловдив.
От Пловдивската енциклопедия, Г. Райчевски, и други източници установих, че единственият доктор, завършил гимназия в Атина, е д-р Михаил Владос (1828-1896 г.). След това той учи медицина в Царското лекарско училище във Виена. Авторът съобщава, че след завършване на образованието си през 1885 г. се завръща в родния си град, като има предвид Пловдив. Тук той открива първата частна болница през 1856 г., която се състои от шест стаи и една санитарка обслужва всички болни. По-богатите пациенти са могли да си наемат санитари срещу заплащане. От 1862-1877 г. е главен лекар на Пловдив. По време на Априлското въстание, използвайки служебното си положение и големия си авторитет, спасява от смърт десетки българи и лекува безплатно затворените след въстанието. Информира чуждите консули за изтезаваните българи. След Освобождението през 1878 г. става депутат в Областното събрание и член на Върховния санитарен съвет в Източна Румелия.
За да бъда обективен в твърденията си, заминах за Пловдив, за да потърся и други източници. Позволявам си да изкажа благодарност на служителите от ИМ на Възраждането и на Александър Пижев, на служителите от краеведческия отдел при НБ „Иван Вазов”, както и на Вл. Балчев – гл. експерт при Държавен архив гр. Пловдив, за оказаното съдействие. (Виж източниците, б.р.).
Ето какво знам за Димитър Ицов Мицов (Михаил Владос)
от ръкописа на Александър Тацов (1878-1940). Той е краевед и историк на Етрополе, написал книгата „Етрополе през отминалите времена”. Баща му Ицо Дедов Мицов (Христо Димитров) е самоук художник калиграф. Учил е в килийното училище на манастира „Варовитец“ („Св. Троица”) в Етрополе, където е роден. Бил е обущар и кръчмар. Къщата му е била до южния зид на черквата „Св. Георги” в бившата гръцка махала. Той преписва „История славянобългарска” на отец Паисий в Етрополе.
Изрисувал e фронтона на чорбаджйската къща на Павел Панчов. Умира парализиран, като се е опитвал да каже на близките си къде е скрил гърне със злато, но не е успял. Златото е намерено от прислужничката в черквата „Св. Георги” Мария Хаджи Панчева. Било скрито в южния зид на дувара, ограждал двора на черквата до къщата на Ицо Мицов. С намереното злато баба Мария два пъти отива на поклонение в Ерусалим. Не оставя нищо на наследниците си. Ицо Мицов има четири деца: Димитър, завършва гимназия в Атина и става доктор в Пловдив. Той е подарил иконата на „Св. Георги” в черквата „Св. Георги” в Етрополе, рисувана от баща му. Мария (моя прабаба) – родена през 1833 г., омъжена за Кръстьо хаджи Кунов, Никола (1841-1901) – хайдутин, Йордан (Данчо) – умрял млад без наследници.
Приютява и се грижи за много българи по време на Освобождението
Освен помощта, която оказва на затворените българи след Априлското въстание, д-р Владос помага и по време на Освобождението, при превземането на Казанлък и Стара Загора от войските на Сюлейман паша, когато в Пловдив идват цели тълпи българи. Голяма част от тях той приютява, дава им пари и дрехи, грижи се всеотдайно за арестуваните. Не допуска на затворниците през 1877 г. да се дава развалена храна, въпреки заповедта на пашата. Не се съгласява да издава свидетелства за убитите затворници, че са умрели от заболяване. Това е потвърдено от видните пловдивски граждани Христо Г. Данов и Костаки Пеев.
Д-р Владос се свързва с руския вицеконсул в Пловдив княз Алексей Церетелев, с американския консул Юджийн Скайлер и с кореспондента на английския в. „Дейли Нюз” Макгахан, като им дава секретни сведения за жестокостите на турците по време на въстанието. Народният представител Стефан Койбашев съобщава, че след Освобождението е бил свидетел на посещение в Копривщица на д-р Владос. 1000-1500 човека се представяха пред него с ръкоцелуване и го посрещаха с признателност, защото той е причината да оцелеят. През юни 1880 г. д-р Владос е удостоен с високия руски орден „Св. Ана”, изпратен от руския император и връчен лично от руския генерален консул княз Церетелев.
За заслугите му българската държава му отпуска пенсия, а улицата пред дома му е кръстена на него – ул. „Доктор Владос“. Д-р Владос умира през 1896 г.
Текст: Петко Величков
