От бъдника до сурвакането – как древните обичаи оживяват в съвременните етрополски домове

На Коледа по невидим начин се преплитат древното езичество, християнското учение и българската народна традиция. Етрополе е от градовете, през които тази пъстра нишка се търкаля през вековете и до днес си остава непокътната.

Вълнуващо е да надникнем в архивите на Исторически музей – Етрополе, където се съхранява трудът на учителката Тинка Григорова, посветен на местните празници и обичаи. „Зимните празници са едни от най-обичаните от етрополци. Започват с Андреевден и завършват с Атанасовден. Жилави и дълголетни, те пренасят през годините обреди и предмети, изпълнени със символика – анатема за лошото и сладки благословии за спорна работа, родитба и сполука“, пише Григорова.

Бъдни вечер – огън, семейство и магия

И преди, и днес Бъдни вечер и Коледа са сред най-почитаните празници във всеки етрополски дом. В миналото подготовката започвала още рано сутринта на 24 декември – Малка Коледа. Кулминацията настъпвала през нощта срещу Рождество.

„Особено важен елемент е празничният огън. За него се приготвя специално дърво – бъдник (голям пън от дъбово или крушово дърво). При отсичането се пази бъдникът да не се опре в земята, стопанинът го внася на дясното рамо с много благословии. В дупка, издълбана в средата, се поставят масло, вино и тамян, които се запушват с дървен клин. „През цялата нощ се е бдяло бъдникът да не изгасне. Хубавият пламък и хубавата жарава вещаели плодородна година“, отбелязва Григорова.

Най- тържественият момент на празника е бъднишката трапеза, около която се събира цялото семейство– постна и винаги с нечетен брой ястия: боб, сърми, чушки с ориз, тиквеник, мед, ошав, ябълки, сушени плодове, орехи. Никой не започва да яде преди прикадяването и молитвата. Най-възрастният член прекръства и целува питата, пожелава здраве и берекет, а домакинята разчупва питата със сребърната пара вътре.

Тинка Григорова описва и някои поверия, свързани с този ритуал: „Първият залък домакинята потапя в меда, за да бъде животът сладък и безгрижен. Първата хапка от вечерята момите заделяли, за да я скрият  по-късно под възглавницата и в съня си да видят бъдещия жених. На първия кихнал по време на храненето стопанинът обещава първото родило се през тази година агънце, теле, яре, гале.

Коледарите – най-скъпите гости

Най-очакваните гости на този ден са коледарите – млади момчета и ергени, които обикалят домовете с песни и благословии. Етрополци са късметлии, че и днес на Бъдни вечер могат да станат част от древното тайнство благодарение на коледарите от ТА „Балканска младост“ при НЧ „Тодор Пеев – 1871“.

Вече над пет години възпитаниците на Калинка Пушкарова влизат в редица домове и правят празника на домакините незабравим. „Ние винаги пресъздаваме коледарската традиция на нашите концерти на сцената. В един момент решихме да споделим този ритуал и с нашите близки, за да се потопят и те в тази магия“, разказва ръководителят на танцьорите.

След първите обиколки на коледарите интересът към тях расте и желаещите да ги посрещнат в дома си се увеличават със всяка изминала година. Калинка си спомня, че имало хора, които я разпитвали какво трябва да правят, за да спазят точно старите традиции. Днес тези стопани сами месят краваите за „добрите гости“ и ги посрещат с червено вино и дрънкане на монети. Задължителен елемент е коледарите да минат през прага и да влязат в дома, след което подхващат специални песни и наричания за домакините с пожелания за здраве, дълголетие, плодородие.

„Няма такса за тези обиколки по къщите. Правим го единствено, за да поддържаме традицията, но за съжаление няма как да откликнем на всички желаещи“, обяснява Калинка Пушкарова.

Тази година ново попълнение от 12-13 годишни момчета се готви с огромен ентусиазъм и ще се включи в коледарската група. „В момента репетираме и е много емоционално, когато видиш малки и големи едни до други в това нещо. Тази приемственост е привилегия за Етрополе. Това е единственият начин традициите ни да останат живи“.

Сурвакането – първата благословия на Новата година

Не по-малко вълнуващи са ритуалите и традициите, свързани с първия ден на Новата година. Едно от тези тайнства е сурвакането. От Тинка Григорова научаваме, че в далечното минало в тъмни зори на 1 януари малки момчета и младежи започвали обиколката на съседските и роднинските домове. „Рано сутринта на Св. Василий децата, с дряновата пръчка в ръце, удрят по гърба близки, роднини и съседи благославяйки ги: „Сурва, сурва година, весела година, голям грозд на лоза, червена ябълка в градина, голям клас на нива, пълна къща с коприна, живо здраво до година, до година до амина.” Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, „кукли“, сушени плодове, орехи, ябълки, дребни монети.“

Традиционната етрополска сурвачка е изработена от дрянова, напъпила пръчка, украсена с цветни конци, пуканки, орехи и сребърни пари. Повече от 30 години тези магически предмети създава с много любов и сръчни ръце етрополката Цветелина Данчева, носител на две майсторски свидетелства и член на Регионалната занаятчийска камара – Плевен.

„Работя изцяло с природни материали. За моите сурвачки използвам само дрян – най-здравото дърво, което първо цъфти. Стремя се творенията ми да са по-пъстри, по-интересни, но всяко нещо, което поставям на тях, си има специално значение“, споделя Цветелина.

Вълната символизира плодородието, червеният конец пази от уроки, чесънът прогонва злото, лютата чушка е символ на мъжкото начало, а паричката – на изобилието. Слага също традиционните пуканки, шипки, глог, сушени плодове. Сама си меси кравайчетата, носещи идеята за сплотеност и единение, а запазената марка на майсторката са малки кукли на сурвакарчета с торбичка и паричка в нея. Запазената марка на Данчева са малките кукли-сурвакарчета с торбичка и паричка в нея, а всяка сурвачка е уникална – с различни кръгове, детайли и украса. „Гледам всяка пръчка да има поне два-три кръга, защото това я прави по-красива и увеличава нейната магична сила“, казва приложничката и се чувства изключително удовлетворена, че може да достави радост най-вече на децата.

Нейните творения се превръщат в търсен символ на новогодишната надежда и могат да бъдат намерени в магазина ѝ в центъра на града още от средата на декември.

Като дългогодишен участник в различни фолклорни фестивали Цветелина Данчева приветства инициативата на Община Етрополе за Коледното градче: „Пожелавам през новата година да има много повече доброта и човечност, много хора да прогледнат и да се хванат за корените си, защото там е истината. Човек, който обича родното и пази българските обичаи, няма как да се пречупи, а може само да се развива и да върви напред“.

Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА