Как Етрополе става „Йерусалим“ на млекарите

Колкото и да мислим, че добре познаваме миналото на родния си край, все се оказва, че има още и още неща, които разпалват любопитството и изпълват с гордост сърцата. Например тази над 120-годишна история – не толкова позната, но истински вдъхновяваща. Колко ли хора знаят, че в началото на ХХ век Етрополе се прочува както в България, така и в Европа със своето масло и млечни продукти? Това става благодарение на една от първите в страната и новаторска  за времето си млекарска кооперация.

Още от древността в етрополския край съществуват идеални условия за отглеждане на домашни животни, което предопределя развитието на скотовъдството и производството на млечни продукти. Почти всяко домакинство в района отглеждало млекодайни животни, но млякото, сиренето, изварата, маслото били предназначени предимно за задоволяване на потребностите в рамките на семейството. В периода около и след Освобождението мандрите в България били частни, действали сезонно с малък капацитет и с примитивно производство. Преработвало се различно количество овче и козе мляко в сирене и кашкавал и само в редки случаи се произвеждало масло. Заради войните животните и млякото започнали постепенно да намаляват, а млекопроизводителите били подложени на експлоатация и изнудване от страна на частните търговци. Много дребни стопани, застрашени от фалит, потърсили спасение чрез обединяване в сдружения. Идеята за сформирането на този вид предприятия дошла от добре образовани специалисти, които си поставили за цел да издигнат животновъдството в България на нивото на страните в Европа, където самите те са учили. Най-голямата заслуга за това е на Желю Ганчев, завършил агрономство и специализирал млекарство в Дания и Швейцария, по-късно професор в Агрономическия факултет към Софийския университет. Младият агроном стои в основата и на сформирането на Кооперативно млекарско и скотовъдно сдружение „Малки Искър“ в град Етрополе в началото на юни 1904 г. Това става на организирано общо събрание с участието на най-будната част от населението – учители, свещеници, занаятчии, скотовъдци. Първото ръководство на кооперативно млекарско сдружение „Малки Искър“ се състояло от 5 души с председател Павел Христов и членове: Дойно Левчев – касиер, поп Симеон Арнаудов, Тома Драгалевски и Павел Хиков, четем в трудовете на местния краевед Иван Кацаров.

Наскоро след учредяването на сдружението бил изработен и одобрен устав. Започнала и производствена дейност, която била разположена в бивша турска джамия, ремонтирана и изцяло пригодена за тази цел. Сградата се е намирала близо до Часовниковата кула, съборена поради регулационния план на града през 1934 г.

Поради изобилието на води, Етрополе разполагало с великолепни условия за интензивно стопанство. Производството било организирано по модел на датските млекарски кооперации, които по това време са водещи в Европа.

Набавени са необходимите казани, ръчна буталка /въртящо се буре/, ръчна центрофуга и ръчна маслогнетачка за промиване на маслото. С този на пръв поглед примитивен инвентар, благодарение на богатата на балкански билки трева и добрият зърнен фураж, етрополските млекари добивали ароматно центрофугирано краве и биволско масло с изключително ценни хранителни стойности. Добре промитото масло било оформяно като стока в специални дървени калъпи и след това пакетирано. На хартиената опаковка неизбежно стояла регистрираната марка на дружеството.

Етрополското масло станало прочуто като символ на високо качество  и намирало добър пазар не само в цялата страна, но и в чужбина. Неслучайно мнозина специалисти започнали да наричат Етрополе “Йерусалим“ на млекарите.

През 1907 г. млекарската кооперация „Малки Искър“ участва на Балканското изложение в Лондон и е наградена с диплом и сребърен медал за най-висококачествено центрофужно масло. По-късните участия в различни изложения у нас също носят заслужено признание и високи отличия, сред които изпъкват: Почетен диплом и медал от Мострения панаир в Пловдив през 1935 г. и 1936 г. и дипломи за високо качество, златен, сребърен и бронзов медал от млекарските изложби в София, организирани от Министерството на земеделието и държавните имоти през 1934-1936 г. Тези ценни реликви, както и други експонати, свързани с дейността на кооперацията, се съхраняват в Исторически музей-Етрополе на разположение на любознателните посетители.

Няма как да се пропусне и голямото социално значение на млекарската кооперация „Малки Искър“ за най-уязвимите жители на Етрополе.

Млякото от домашните крави станало най-сигурния доход на бедните домакинства и благодарение на „Млекарницата“ подсигурявали необходимите средства, за да могат децата да посещават редовно местните училища. Кооперацията не прекратила своята дейност и по време на войните 1912-1918 година и станала още по-жизнено необходима за местното население.

Добрият пазар на млечни произведения засилил интереса на населението към дейността на кооперацията, което личи и от провежданите бурни събрания и борба за заемане на ръководни длъжности в управлението. През 1923 година кооперацията преминала към разширяване на дейността си и открила три мандри за направата на кашкавал, в които участвали с дребния си добитък голяма част  от кооперативните членове.

С нарастване на производството джамията станала вече тясна и неудобна. Ето защо през 1929 година било направено искане до Общинския съвет за отпускане на място за направата на нова кооперативно-производствена сграда. Тя била построена през 1934 г. – 1935 г. За мащабите на производството съдим по статистиката – само през 1934 г. е преработено 20 000 литра краве и биволско мляко и 40 000 литра овче мляко. Освен масло, са произведени 6 000 кг сирене и 6 500 кг балкански кашкавал.

Историята на кооперацията след 9.ІХ.1944 г. отново говори за широк подем и разширяване на дейността с нови отдели. На 7.ХІІ.1947 година е приет нов устав и Млекарската кооперация „Малки Искър“ става Всестранна кооперация, обединяваща всички скотовъдци и търговци на добитък, както и нов месаро-колбасарски отдел, а от 3.VІІІ.1952 г. се превръща в Градска потребителна кооперация „Наркоп” с нови разширени дейности.

В семейния албум на Боян Шаранов се пази снимка на неговия дядо Марин и вероятно друг колега млекар, направена в края на 1904 г. или началото на 1905 г. в първата млекарница на Етрополе. На стената зад тях се вижда плакат, рекламиращ работещата центрофуга с ръчно задвижване тип Alfa Laval Separator–Н.Шпетровъ & Сие. „Тази центрофуга работеше в новата млекарница до средата на 50-те години на миналия век. Като дете ходех в млекарницата за бито мляко (само такова се продаваше тогава) и ми беше много интересно да гледам как работи машината“, спомня си Шаранов. В унисон с неговите спомени е написаното от видния етрополец доц. д-р Христо Кацаров в една от книгите му за Етрополе: „Ние трябва да покажем на всички какво сме били и да ги убедим, че носейки духа на нашите достойни предшественици, можем да бъдем още по-активни от тях и да възвърнем миналата слава на нашия град.“

Историята на Млекарската кооперация „Малки Искър“ е една от многото, които заслужават да се помнят и да се дописват.

Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА