Домакин на броя

Как да познаем и как да се предпазим от респираторните вируси

Доц. д-р Димитрина Едрева, специалист по УНГ пред "Етрополе за хората"

Доц. д-р Димитрина Едрева, дм

Доц. д-р Димитрина Едрева, дм е специалист по УНГ болести в София с над 34 години медицински опит. Извършва диагностично-консултативни прегледи и лечение на заболявания на ушите, носа и гърлото при възрастни пациенти и деца.

Завършва Медицински университет София през 1988 г. През 1995 г. придобива специалност „Оториноларингология“, а през 2014 г. – научна и образователна степен „доктор“ след защита на дисертация на тема: „Обективна диагностика при хипертрофия на назофарингеалната тонзила“.

Има над 100 научни публикации в авторитетни наши и чужди медицински издания и участия в национални и международни конгреси, автор е  на монография ,,Аденоидни вегитации и акустична ринометрия” и др.

От 1991 г. до 2010 г. доц. Едрева е работила в Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“ – УНГ клиника. Придобива степен  Научен сътрудник – първа ст. От 2016 г. е главен асистент по УНГ болести към Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, от 2023г. е доцент по УНГ болести към Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, преподавател на бъдещи лекари и медицински сестри. От 2010 г. е част и от екипа специалисти на Медицински център Лозенец София. Владее руски, английски и немски.

Член е на Български лекарски съюз, Българско ринологично сдружение, Българско национално сдружение по оториноларингология, Асоциация на лекарите по оториноларингология „Проф. д-р Стоян Белинов – ИСУЛ”

– Доц. Едрева, много хора се оплакват от респираторни инфекции, а също така и от усложнения. Кои са най-често срещаните вируси, които атакуват горните дихателни пътища, и техните симптоми?

 Респираторните инфекции в началото си приличат по симптомите, но протичат различно. Причиняват ги около 200 вида вируси – най-често риновируси, аденовируси, парагрипни, грипния вирус, коронавируси, Covid-19.  До развитието на симптомите минават 2-3 дни след контакта с болен – появяват се хрема, затруднено носно дишане, драскане в гърлото, главоболие, отпадналост. През този период болният е заразен и е препоръчително да бъде у дома.

Въпреки че вирусът на Covid-19 е променен и е доста по-заразен, заболяването минава много по-леко. До 3-4 дни се появява главоболие, умора, силна адинамия (безсилие, отпадналост, б.р.), кашлица, възпалено гърло. Тестовете са най-бързия метод за доказване на причинителя. Ако първоначално тестът е отрицателен, след 48 часа може да бъде повторен.

Разпространен е вирусът на ЕпщайнБар от семейството на херпесните вируси, който причинява инфекциозна мононуклеоза. Заболяването протича с много силна ангина и увеличени лимфни възли, освен това реагира черният дроб и слезката (далака, б.р.). Понякога заболяването преминава атипично. Основен симптом е ангината, но би могло да премине и само с увеличени лимфни възли. Вирусът на ЕпщайнБар остава у човек в латентно състояние дълго време и може да стане активен отново след месеци или години.

Симптомите на грипния вирус са болка в гърлото, пресипнал глас, затруднено носно дишане, висока температура, силно изразена адинамия, главоболие. Болният е заразен 4-5 дни. Най-често усложнение е пневмонията, а при децата – вирусния отит. Той е доста разпространен напоследък. Типични за него са температура, силна болка в ухото, обикновено през нощта, намаляване на слуха. Тези явления се предшестват от хрема, затруднено носно дишане, кашлица, температура, обилна секреция от носа, дрезгав глас. При грипния вирус инфекцията стига до средното ухо по кръвен път. Бактериалната инфекция може да стигне до евстахиевата тръба и оттам – до средното ухо. Понякога майки идват с притеснение при нас, защото са видели, че от ухото на детето изтича кръв. Това е т.нар. булозен отит – вследствие на грипния вирус по повърхността на тъпанчевата мембрана се образуват мехурчета с кръвенист ексудат и предизвикват много силна болка в ухото, както и гнойно течение. Този процес е съпроводен с намаление на слуха. Грипният вирус, освен остър отит, би могъл да предизвика и внезапна глухота, която засяга вътрешното ухо.

 – Може ли това да доведе до трайна глухота, как да не се стига до такова развитие?

 Да, това може да доведе до намаление на слуха завинаги. Възникването на грипния вирус налага антибиотично лечение, вазоконстрикторни капки в носа, болкоуспокояващи капки в ухото, но внезапната глухота, която може да настъпи успоредно с отрия отит, обикновено е едностранна и изисква веднага спешна намеса с интравенозни вливания, вазоактивни медикаменти, кортикостероиди и витаминотерапия. Ако не се вземат мерки до една седмица, слухът остава трайно намален. Имаше такива случаи и от Covid-19 и някои хора останаха с намален слух.

Някои нелекувани вирусни инфекции може да доведат до трайна глухота

Респираторният синцитиален вирус може да засегне хора на различна възраст, но по-често предизвиква  усложнения при децата, новородените бебета, хора с отслабена имунна система. Той е чест причинител на инфекции на белите дробове и дихателните пътища и води до дълбока продуктивна кашлица, задух, пневмонии. Диагностицира се с лабораторни изследвания.

Причина за стрептококовата ангина са стрептококите – известни са много щамове, но стрептоковата инфекция най-вече се причинява от бактерия от Група A streptococcus. При деца над 4-годишна възраст се разпознава лесно по гнойните налепи по сливиците.

При скарлатината, инфекцията се предизвиквана от Streptococcus pyogenes група А. Бактериите продуцират токсин, който предизвиква характерния обрив. Измененията в гърлото са много характерни, сливиците са подути и по тях се виждат некротични налепи, отокът на мекото небце води го гъгнист говор и затруднено гълтане. Своевременната антибиотична терапия води до оздравяване. По-рядко срещан при скарлатината е отитът – обикновено той се повява след обрива. Може да се развият два отита – единият е обикновен, а другият – т.нар. некротичен, скарлатинозен отит, който води до некроза на тъпанчето и се характеризира с обилен гноен ексудат с неприятна миризма. Това може да доведе до перфорация на тъпанчевата мембрана и трайно намаление на слуха.

За да се предотвратят тези усложнения, трябва да се проведе възможно най-рано антибиотично лечение и минимум десет дни локален тоалет на ухото. Когато инфекцията засяга групи от повече деца, задължително трябва да се направи гърлен секрет на цялата група и ако се установи причинител, да са проведе антибиотична терапия. Скарлатината е сериозно заболяване, което засяга и семейства, тъй като децата я пренесоха  у дома.

 Коклюшът е остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища, което се предава по възушно-капков път сред малките деца. Инкубационният период е около две седмици, а до 40-ия ден болните са заразни. Започва с постепенно засилване на сухата кашлица, отпадналост, повишена температура. Кашлицата има пристъпен характер, отделят се жилави секрети, може да има задух и повръщане.  Усложненията са бронхопневмония при малките деца и кърмачетата. За профилактиката най-важното нещо е ваксинацията. Много строго трябва да се спазва задължителния имунизационен календар. Живеем във време, когато идват хора от различни континенти и това е единствения начин да си предпазим децата.

 – Има ли летен грип в момента?

Не се среща толкова. Много често идват пациенти, които се разболяват от климатиците. Рязката промяна от топло на студено и обратно, много високата рязка граница в температурите води до понижаване на имунитета, до тежки ангини и синузити.

 – Кога не може без антибиотик при обикновените респираторни инфекции?

До третия ден антивирусните препарати биха могли да помогнат. Минат ли три дни от началото на острата инфекция, се активизира бактериалната флора и настъпва бактериална инфекция. Ако до шестия ден няма резултат от лечението, трябва да се включи антибиотик. Обикновено усложнение се появява след остра хрема, вследствие на което възниква остър отит, най-вече при децата, тъй като при тях евстатиевата тръба е по-къса и те по-често боледуват от хреми. При възрастните една нелекувана хрема, до една седмица, може да доведе до остро възпаление на околоносните кухини, остър синузит. Няма ли подобрение 4-5 дни, трябва да се включи антибиотик. Обикновено при алергичните хора нещата се усложняват и от фарингит преминава в ларингит, трахеит и започва кашлица, която продължава дълго време и ако не преминава, пак е нужно да се приема антибиотик.

 –  Как да се предпазваме?

Най-добрата профилактика е да се избягва контакт с болни хора, но това е доста трудно в днешния забързан начин на живот. При отпадналост, температура, е добре веднага да проведете противовирусна терапия.

 Едно от мощните оръжия на профилактиката е ваксинацията – номер 1 в превенцията. Освен това трябва да се спазва хигиена на ръце, носене на предпазни маски, където има струпване на много хора в големи затворени помещения, да се правят промивки на носа с физиологични, изотонични, солеви разтвори.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button