Йоана Иванова лекува душата с картини
Художничката от Етрополе превръща рисуването в терапия за деца със специални потребности – с вярата, че всяка картина носи добро

Йоана Иванова е млада художничка, която от 15 години живее и твори в Етрополе. От няколко месеца практикува арт терапия с деца – първоначално като част от екипа на Центъра за социална рехабилитация и интеграция -Етрополе, а в момента като ресурсен учител в Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование – София област.
Йоана е родена в ловешкото село Бежаново. В 6. клас се премества да учи в Ловеч, където завършва средното си образование в художествена паралелка. „Просто следвах мечтата си, а трудностите, с които се наложи да се справям, ми помогнаха да израсна и ме изградиха като човека, който съм“, споделя Йоана. Дарбата си да рисува открива още в началното училище, когато в час по руски език попада на книга с илюстрация на Адам и Ева в Райската градина. Тя е толкова впечатлена, че грабва цветни моливи и прави своя картина на Сътворението на света. „Много обичах да рисувам модели на дрехи и нямаше тетрадка, на която да не бях скъсала листове за рисунките си“, признава с усмивка младата дама. Творческите си заложби наследява от майка си Грета, също добър художник, и от баща си Цветан, който се слави като един от най-добрите дърводелци в селото.
Преди повече от десетилетие със съпруга си Тодор създават семейство и свързват живота си с Етрополе. Чувстват се благословени с двамата си синове – 14-годишния Цветозар и 10-годишния Георги. Всички изключително силно подкрепят нейните артистични занимания и са най-голямото ѝ вдъхновение. Картините ѝ красят цялата къща. На стената в хола се забелязва картина на вълк с две малки вълчета. Оказва се, че това е портрет на мъжката част от семейството като символ на сила и див свободен дух. „Когато рисувам, изцяло се пренасям в друг свят. Всичко около мен изчезва, времето спира“, обяснява Йоана. Неин кумир сред художниците е Ван Гог. Той успява да я докосне дълбоко не само със своя гений и неповторим стил, но и с това, че твори велико изкуство въпреки трудния си живот.
Предизвикателство за Йоана е след десетгодишна пауза отново да хване четката и палитрата. Прави го, за да зарадва близка приятелка за рождения ѝ ден с картина с любимите ѝ макове. Това отприщва свежа творческа енергия, от която се раждат нови и нови творби. Идеите, темите и цветовете в нейните картини много зависят от емоционалната ѝ нагласа, споделя самата тя: „Когато съм потисната или разстроена, рисувам в тъмната гама, най-вече в черно, но пък точно тогава се раждат едни от най-въздействащите картини. А когато съм в приповдигнато настроение, тогава и цветовете са ярки, пъстри, шеметно разхвърляни по платното“.
Първата публична изложба на Йоана е като участник в Алеята на занаятите тази година на празника на Етрополе – Петровден. Интересът към нейните творби надминава и най-смелите ѝ очаквания. Всички картини са разпродадени, но усмивките по лицата на хората са най-голямото признание за младата художничка. „Трудно се прави изкуство в малък град, но и тук има ценители и по някакъв магически начин картините си намират своя притежател. Рисуването ме прави щастлива от това да внасям красота, топлина и любов в домовете на хората. Мечтая си добрината и обичта все повече да пребъдат и чрез всяка своя картина ще правя по едно мъничко добро“, заявява Йоана и очаква с нетърпение да се включи в следващия празничен базар. Художничката признава, че черпи вдъхновение от магията на Етрополе.
Природата я запленява и не би искала да си тръгне оттук. Очарована е от хубавите неща, които се случват напоследък в града, особено в областта на изкуството и спорта, и смята, че се върви в правилната посока.
Йоана завършва магистърска степен като педагог терапевт с изобразително изкуство във Великотърновския университет. Така превръща любовта си към изобразителното изкуство в мисия да помага и лекува деца със специални образователни потребности.
„Моята преподавателка от университета доц. Анастасия Тонкова ме вдъхнови и ме накара да се влюбя в арт терапията. Като цяло това е „лечение на душата“. В процеса на рисуване деца и възрастни вадят дълбоко скрити травми и емоции от себе си и ги полагат на листа“, обяснява Йоана. Първият старт за нея в това направление е в ЦСРИ-Етрополе, където прилага иновативните техники и методи на арт терапията главно при деца със специални образователни потребности. Още първите впечатления са, че занятията значително успокояват деца, които преди това са били нервни и напрегнати. „Цвета, който детето избира, дали взема молив, пастел или флумастер, самите линии, които прави, натиска върху листа и дори изражението на лицето, докато рисува – за нас това е като отворена книга какво се слува в емоционалния му свят. Именно затова арт терапията е толкова важна“, обяснява младият специалист.
Йоана изтъква също огромното значение на предмета изобразително изкуство в училище, който заедно с музиката не рядко е подценяван и неглижиран. „Знаем, че едното полукълбо в човешкия мозък е отредено точно за тези изкуства, за творчеството, за фантазията и когато това не се развива и не се работи върху тях, се губи баланса и детето не може да разкрие пълния си потенциал.“ Като нов ресурсен учител в РЦПППО – София област Йоана се чувства заредена с много сила и няма търпение да даде цялата си любов и отдаденост на децата, защото вярва – любовта ражда любов.
Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА; Снимки: Иван Пеев



