Григор Григоров – възрожденски дух и новаторски идеи

Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА

Винаги е вдъхновяващо да попаднеш в дом, в който витае възрожденският дух на предците, семейните ценности не са само хляба на масата, а от старите снимки те гледат  непознати, но истински будители. На едно такова място ме посреща Антон Николов – да се поровим в старите албуми и да поговорим за славните времена, когато в Етрополе се наливат основите на художествената самодейност и музейното дело. В центъра на тези събития е и неговият баща Григор Николов Григоров.

Роден е на 14 февруари 1913 г. в  с. Гурково, Орханийско, и осиновен от етрополците Никола и Доша Григорови. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет и се завръща в Етрополе, където работи като адвокат. Със съпругата си Мария имат двама сина – Никола и Антон. Страстта му към читалищната дейност е още от ученическите му години. След 1944 г. е неизменна част от ръководството на читалището, а през 1956 г. е избран за председател. Още през първата година читалището е обявено за образцово, а самият Григор Григоров е награден със значка „Отличник за читалищна дейност“.

Баща ми беше голям любител на театралното изкуство и участваше като самодеец в читалищната трупа и в мъжкия хор. Покрай тази си дейност, а и покрай професията си, имаше много широки връзки в театралните среди в София. Беше голям приятел с тогавашния директор на Младежкия театър, който често идваше на гости у дома“, спомня си Антон Николов. Григор Григоров използва близките си контакти за установяване на трайно сътрудничество с Държавния театър на младежта в София. По силата на официално сключен договор през 1959 г. столичният театър оказва методическа помощ на театралната трупа в Етрополе, снабдява я с реквизит, декори и всякакво оборудване на сцената. Организират се посещения на театрални постановки и срещи между актьорските състави в Етрополе и София. „Бяха докарали толкова декори, гримове, перуки и т.н., че нямаше къде да се приберат в читалището“, отбелязва Антон Николов. През този период на етрополска сцена гостуват също Софийската опера със „Севилския бръснар“ и Музикалния театър с оперетата „Прилепът“. Изключително ползотворно е и сътрудничеството на читалищния мъжки хор с именития хор „Гусла“. Антон Николов все още си спомня с респект гласа на басиста на хора Петър Саринов, който взема две октави под долно до. Като студент баща му Григор Григоров също се изявява като певец в Академичния хор „Георги Димитров“ към Софийския университет. Оттам е близкото му приятелството му с диригента Ангел Манолов.

Често се случва в дома на Григорови да нощуват известни артисти и лица, познати от малкия екран. „Няма да забравя един случай, когато у дома дойдоха Коста Цонев и тогавашната му съпруга Анахид, телевизионната говорителка. Баба ми я разпитваше какви нови пиеси готви Коста и тя сподели, че са започнали да го теглят за киното и ще поизостави театъра. Двамата млади тъкмо се бяха оженили и на сутринта не бързаха да станат. Помня, че беше около Сирни Заговезни и колегите им ни накараха да гърмим с едни „чукчетата“, за да ги събудим“, смее се Антон. – „Станко, който отговаряше за ефектите, ни донасяше една специална смес. Като си намажем пръстите и си разтъркаме ръцете, започва да излиза огън и дим. Бяхме много впечатлени“.

Любовта към сцената и театралното изкуство в семейство Григорови има дългогодишни традиции. Безспорно една от най-ярките фигури е бабата на Антон по майчина линия Мара Дочева. Тя е истинска възрожденска личност, далече надхвърлила преките си задължения като учител и отдала цялото си сърце за духовното развитие на етрополци. Научава много неща за сцената, за декора, за постановките. Сама участва в представленията на театралната трупа, а също така всяка година организира многобройни детски представления. Заедно с учителя по музика Маестро Манол Манолов поставят дори детска оперета с ученически оркестър и певци. Все още семейството пази кореспонденцията ѝ с учител от Троян, който ѝ праща най-подробно описание на танци с нотите и стъпките.

„Баба Мара ни събираше нас, хлапетата, да пеем, да рецитираме, да изнасяме представления. Поставяше танци и пиеси на почти професионално ниво“, разказва Антон и си спомня случай, в който едно момиченце се молело да лази на пода като калинка, само и само да е на сцената. По това време всички участници сами си правят декорите и костюмите, набавят си реквизит от домовете, включват всички близки и роднини. „Когато се правеше пиеса, децата отивахме да си купим вафли и ситни бонбони, за да им вземем целуфана и станиола, защото нямаше къде да се намерят. После от тях правехме цветя, панделки и какво ли още не, за да си комплектоваме костюмите“, спомня си Антон Николов и с гордост показва снимки, на които той е в ролята на катерица, а брат му Никола – на слънце. Антон свързва тази пиеса и с един доста смешен епизод. „Аз бях малък тогава. Трябваше да се кача на една картонена скала, но по едно време съм се унесъл и чувам от салона: „Ей, катерицата заспа!“ Стреснах се и за малко да скоча, но ми направиха знак да изчакам да падне завесата и стоях до края“.

Десетилетия наред етрополци са силно привързани към местните представления, подкрепят самодейците си и пълнят читалищния салон. Това е достатъчно силна мотивация за човек като Григор Григоров, готов да надхвърли ежедневието и с цялото си сърце да следва смели идеи и вдъхновяващи каузи. Дошло е времето за нова модерна сграда на читалището в Етрополе. Направени са проучвания в редица големи окръжни градове, за да се избере най-доброто. „Благодарение на контактите си с директора на Младежкия театър баща ми се консултираше какво да има в новото читалище, за да се даде точно задание на архитекта. Благодарение на него в проекта остана въртящата се сцена, която искаха да премахнат“, разказва Антон Николов.

Григор Григоров има огромен принос и за развитието на музейното дело в Етрополе. Като председател на читалището и на Историческия комитет към него работи активно за осъществяването на голямата мечта на етрополци – да се изгради музей в града. Един от певците в хор „Гусла“ го свързва с проф. Тодор Герасимов, който идва на място, за да даде ценни съвети и да помогне при избора на място. В крайна сметка се спират на сградата на бившето Килийно училище. „Най-голямата работа по събирането на артефакти свърши бай Кръстьо Матеев. Ние децата също издирвахме старинни предмети и каквото успеем да намерим, му го носехме за колекцията“, спомня си Антон. Освен певци и артисти, в техния дом редовно гостуват и археолозите професори Велизар Велков, Александър Фол, а години по-късно и Даниела Агре.

„Когато отидеше в София, баща ми не се занимаваше само със съдебни дела, а се срещаше с хора от артистичните и научните среди. Като адвокат за него беше закон да не се лъже и да не се краде. Не даваше игла да влезе вкъщи от чуждо място. Майка ми го поддържаше във всичко и също се включваше в читалищния театър. Възрожденски дух живееше в тогавашните етрополци. Дърпаха много за Етрополе“, споделя Антон Николов.

През 1971 г., по случай честването на 100 години читалище „Напредък“, Григор Григоров е награден с орден „Кирил и Методий“ – III степен. Година по-късно напуска този свят едва 59-годишен, но оставя след себе си ярка следа, която нищо не може да заличи.