Градско земеделие – що е то и има ли почва в Етрополе?
Хора отглеждат чисти плодове и зеленчуци в „споделени градини“ върху отредени от общините терени
ГАЛЯ БОНЧЕВА
Модерна вълна, необходимост, иновация, терапия срещу последствията от напрегнатото градско ежедневие и стреса или хоби? Градското земеделие и градското градинарство се утвърждават все повече в света и правят икономическото развитие съвместимо с природната среда. В големите западни градове може да се видят градини, израснали върху запустели терени, жп релси, покривите на блокове или стари постройки. Там градските хора, уморени от напрегнатото ежедневие, се връщат към природата и практикуват органично земеделие. В т.нар. „споделени градини“ се отглеждат чисти плодове и зеленчуци. Много често тези дейности, освен че допринасят за борбата с изменението на климата и биоразнообразието, имат и социален ефект, защото насърчават междуличностното общуване. С тях не се занимават само пенсионери или безработни, а и много млади семейства и деца. Хора от всички социални групи, възрасти и етноси си „говорят“ на „езика на градинарството“ за засаждането, отглеждането, поливането, грижата за почвата и прибирането на реколтата. Заниманието с това в общност или в квартална градина стимулира хората да обменят знания. Нещо повече, наред с начинаещите земеделци се формират и редица сдружения, които им помагат. Създава се своеобразна „лаборатория“ за свежи идеи, необходими за развитието на градски общности, в които се преминават границите на различията между хората.
Във Виена още от 70-те години на миналия век граждански обединения могат да наемат за ползване по-големи терени земя, върху които отглеждат земеделски култури. Развито е и градското градинарство върху по-малки парцели от 40-50 кв. м, обикновено в покрайнините на града. Земята е общинска или частна, а позволението за ползване – за един сезон. В Германия „градското градинарство“ води началото си от 19 в., когато срещу малка сума е можело да се наема земя. Днес във ФРГ има около 1 млн. подобни градски пространства. През лятото на 2009 г. в Берлин десетки ентусиасти превръщат неизползван площад с размерите на блок в градина за плодове и зеленчуци – „Градината на принцесата“. Общинските власти в Париж и в редица френски градове са отредили терени за засаждане най-често в градските градини или предградията. Тук могат да се видят обработени участъци с дървета и цветя и върху покривите на блокове. Има градини, в които се отглеждат растения и зеленчуци, и в бивши, реновирани сгради. В Ню Йорк и Монреал градинки растат върху т.нар. brownfield lands – изоставени земи.
Градското земеделие не е само в големите и космополитните градове. Място за него и споделеното градинарство трябва да търси и в по-малките населени места, подобни на нашето Етрополе. Необходимо е насърчаване и реализиране на екологични проекти и създаване на възможности за здравословен начин на живот на местните жители.