Павлинка Григорова изработва своите шедьоври с умение, страст и майчина любов
Над 30 гоблена, изработени от сръчните ръце на Павлинка Григорова, красят дома ѝ в Етрополе, но един от тях безспорно се откроява и предизвиква засилен интерес. На него е изобразен легендарният футболист Георги Аспарухов-Гунди, кумир на няколко поколения левскари. Павлинка ушива гоблена, за да зарадва сина си Мартин, който е запален фен на футболния клуб Левски. Попада случайно на схемата за гоблена в интернет и се захваща за работа. „В началото бях малко скептична дали ще се получи добре, но събрах конците, започнах и съм доволна от резултата”, споделя Павлинка. Всъщност гоблените с лика на Гунди са два – оригиналът вкъщи и друг по-малък, предназначен за приятел на сина ѝ, също заклет левскар. Именно втората версия става част от традиционната изложба на майсторките гобленарки в Исторически музей-Етрополе през март и впечатлява посетители от близо и далеч.
През последните години Павлинка Григорова е редовна участничка в изложенията на музея като винаги избира да покаже нещо съвсем ново. Разказва, че още от ученичка се занимава с бродерия, но шиенето на гоблени се превръща в страст покрай работата в трикотажния бранш. Първият ѝ успешен опит е „Момичето с книгата”, за да последват десетки други. „Повече ме привличат образите на хора и животни, пейзажите не са ми на сърце”, признава Павлинка. – „Знам, че ако още в първия момент ме грабне и ми хване окото, значи ще стане добре и ще си заслужава шиенето.”
Изработването на един гоблен изисква месеци наред усърдна работа, често до 2-3 часа през нощта. Почти половин година е отнело на г-жа Григорова да ушие гоблена с Гунди, но няма по-силна мотивация за една майка от щастието на децата ѝ. Ето защо тя е на път да осъществи и желанието на по-големия си син Владимир, който пък е фен на футболния ЦСКА. След великата синя деветка изпод ръцете на Павлинка ще изгрее и най-великата осмица – Христо Стоичков. При едно от гостуванията си в Етрополе Камата вече е дал устно съгласие. За осъществяването на проекта са необходими подходяща снимка, изработването на схема, събирането на конци, две сръчни ръце и любящо майчино сърце.
Павлинка Григорова се отнася към гоблените си като към свидни рожби. Слага ги всичките в рамки и не се разделя с тях. Някои подарява на приятели, но не е склонна да ги продава. „В България цените са твърде ниски и не съответстват на положения труд”, смята майсторката на бродерии и няма предвид само гоблените, а и другите ръчно изработени плетива като покривки, карета и т.н. Приветства инициативата на Община Етрополе за организирането на коледни и великденски базари, където повече местни занаятчии могат да представят себе си и своите произведения. Павлинка е на мнение, че е добре това да се прави постоянно, защото в града идват все повече гости от други селища и биха проявили интерес.
Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА
