„Етрополе Балкан Фестивал“ – новата сцена на духовата музика

Историята на Николай Тодоров доказва, че в малките градове могат да се раждат големи мечти – и духови оркестри
Етрополе бе домакин на първия по рода си в България „Етрополе Балкан Фестивал“, който събра в ProAuto хиляди почитатели на духовата музика и куп популярни личности. Уникалното музикално събитие обедини почитателите на родната и балканската духова музика под жизнерадостното мото: „Ритъмът на Балкана в сърцето на град Етрополе!“.
Грандиозното събитие стана възможно благодарение на съвместните усилия на община Етрополе, Елаците-Мед, „Клуб на миньора и минното дело“ и Клуб „Спорт и здраве“. Но истинската движеща сила беше Николай Тодоров – ръководител на Етрополската духова музика, чиято непоколебима отдаденост превърна дългогодишна му мечта в реалност.
Николай Тодоров, човек с разностранни таланти и магистърски степени по киберсигурност и международни отношения и сигурност, винаги е имал една константа: любовта към духовата музика. Започвайки с тромпет, той по-късно усвоява баритона, за да запълни празнина в оркестъра, посвещавайки много часове на упражнения всеки ден.
„Мечтая да организирам подобен фестивал от години“ – сподели Тодоров в интервю за в. „Етрополе за хората“. „Предишните общински администрации никога не казваха директно „не“, но идеята така и не беше реализирана. Едва когато кметът инж. Владимир Александров встъпи в длъжност, проектът получи зелена светлина. За това съм наистина благодарен.“
– „Етрополе Балкан Фестивал“ Ваша мечта ли беше?
– Да. Този фестивал от много от години се опитвам да го организирам. Предлагал съм да се включи в културния календар за годината, но досега така и не реализира. Не ми е казвано директно: „Няма да го правим“, но в крайна сметка не се случи. Кметът инж. Владимир Александров го прие като хубава идея, за което му благодаря.
– Как избрахте кои популярни личности да вземат участие?
– Едно от предизвикателствата беше курирането на разнообразен, но първокласен състав от изпълнители. Избрахме ги въз основа на заслуги и музикалните им биографии. Събитието включваше известни имена като Марко Маркович, световна икона на духовата музика, и българския „Гъмзата Брас Шоу“.
Убеждаването на такива висококвалифицирани артисти да се присъединят към дебютно събитие не беше никак лесна задача. Провел съм може би над 50 разговора и с Маркович, и с „Гъмзата“, за да ги убедя да дойдат на етрополска сцена. Тук искам да подчертая, че Общината съдейства много. Клубовете също – „Клуб на миньора и минното дело при Елаците-Мед“ и Клуб „Спорт и здраве“. Без съдействието на Общината, както и на Група Геотехмин, на проф. дтн инж. Цоло Вутов, нямаше да може да направим това голямо събитие и им благодаря за подкрепата и доверието.
– Атмосферата на „Етрополе Балкан Фестивал“ беше електрическа, събрахте таланти и хиляди фенове. Искате да го превърнете в традиция. Бихте ли ни казали какво ще донесе това на града?
– Да, нашата цел е да превърнем този фестивал на духовата музика в традиция. Вижте Жеравна, където се провежда Фестивала на фолклорната носия – някога малко събитие с около 500 гости, сега привлича десетки хиляди всяка година. Преди 2 години, когато честваха юбилей, имаше 80 000 човека. Или Гуча, Сърбия, където село с 2000-3000 души е домакин на фестивал на духовата музика с над 150 000 посетители. Етрополе има потенциала да развитие този фестивал и да го превърне в културно събитие и наследство.
– Нека погледнем отвъд сцената. Вие с членовете на духовата музика всички сте приятели, даже почти роднини. Пречи или помага това?
– Може би всички сме роднини. Единият е кум на единия, другият – на другия… На мен не ми е лесно като ръководител, защото когато всички са приятели, справянето с различията е деликатна задача.
– Как успявате да преодолявате различията?
– С компромиси – главно от моя страна. Често се отдръпвам, правя корекции и поемам напрежението, само за да продължа нещата напред.
– Кой е най-големият концерт, който сте имали, който е най-значим за Вас?
– Най-запомнящ се и въздействащ бе концертът, който направи Софи Маринова – „25 години на сцена“. Беше грандиозен – излъчен по Нова телевизия на Нова година. Това събитие беше повратна точка и огромно признание за нашия професионализъм и качества като музиканти.
– Отвори ли ви този концерт нови врати?
– Абсолютно. Ангажиментите ни нараснаха с 50% след това изпълнение. Промени всичко.
– Как започна сътрудничеството Ви със Софи Маринова?
– Тя е от Етрополе, така че пътищата ни са се пресичали и преди. Тя потърси контакта с нас, започна да ни търси да правим съвместни проекти, участия. С нея имаме 3 или 4 проекта.
– Други певци търсили ли са Ви за съвместни участия и видеоклипове?
– Да. Участвали сме във видеоклипове на Нелина, на Илиян Михов, Николай Славеев ни търсеше преди. Може и да пропускам някого. Пуснахме два-три клипа с Даниел Бачовски – един от топ инфлуенсърите в момента в България. Записваме още клипове с него.
– Защо избрахте да живеете в Етрополе?
– Това беше съзнателно решение. Със съпругата ми направихме избора отдавна. Работех в Енергео – част от групата Геотехмин – и офисът ми беше в София. Пътувах ежедневно. В крайна сметка трябваше да решим: да купим апартамент в София или да изградим живота си тук.
Да останем в Етрополе просто имаше повече смисъл. Достатъчно близо е до столицата, но предлага по-здравословна среда за отглеждане на дете. Тук можете да следите обкръжението му, социалните му кръгове. В София това е по-трудно за контролиране. Никога не съм съжалявал, че избрах Етрополе.
– На младите, които се колебаят дали да се върнат в Етрополе, какво бихте казали?
– Виждал съм много връстници да заминават за София, да се установяват и след това да се връщат – женени, с деца и да започват всичко отначало тук. Купили са си малки апартаменти там, но осъзнават, че животът в Етрополе предлага повече пространство, повече спокойствие, повече общност. Да живееш в къща с двор тук е много по-добре от 60 квадратни метра в столицата. Не съм сигурен, че преместването им в столицата е било правилният избор.
– Какъв е пътят към успеха, когато си от малък град?
– Няма ясна формула. В малките градове успехът изисква упоритост. Копаеш по-дълбоко и работиш по-усърдно – но когато пробиеш, прескачаш всички малки стъпки. Скачаш напред. В големите градове като София талантливите музиканти често остават да се изявяват на малки сцени и се задоволяват със сигурността, която им носи това. На места като Етрополе, за да успееш, трябва да се стремиш към по-високо от самото начало.
– Смятате ли, че културният живот и традициите са по-добре съхранени в по-малките градове?
– Без съмнение. В по-малките общности хората са по-свързани. Едно културно събитие може да обедини целия град. В големите градове има твърде много шум – твърде много конкуриращи се събития, твърде малко фокус. Тук традициите са живи и виреят по-добре.
Текст: СИБИЛА КУСЕВА