Важно е децата да имат поне един значим възрастен, на когото вярват

– В отворено писмо определяте като системен провал защитата на най-уязвимите – децата. Как изглежда реалната картина?

– Когато говорим за „депресия“ и „тревожност“, е важно да уточним, че зад тези понятия стоят конкретни диагнози, описани в Международната класификация на болестите. Те не са просто „лошо настроение“ или „по-чувствителен характер“, а състояния, които изискват професионална оценка и подкрепа.

Проблемът е, че България не разполага с национално представителни данни за разпространението на редица психични разстройства при децата – например хранителните разстройства. Това означава, че реалният мащаб може да е по-голям от официално отчетения. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи, през 2025 г. 5059 деца са преминали преглед при детски психиатър (през 2024 г. – 5102). Над 3000 деца са диспансеризирани с разстройства на развитието или поведенчески и емоционални проблеми. Това са само случаите, достигнали до системата. Зад тях стоят още много семейства, които търсят помощ, но не винаги я получават навреме.

– Кои са основните фактори, които водят до депресия и тревожност при децата – семейство, училище, социални мрежи?

– Детската тревожност и депресивност обикновено са резултат от комбинация от фактори като среда, емоционални преживявания, форма на подкрепа, индивидуални трудности и преживени травми или загуби. Ключовият въпрос не е „кой е виновен“, а „има ли навременна подкрепа“. Колкото по-рано бъде потърсена помощ, толкова по-малък е рискът проблемът да се задълбочи.

– Кои са първите тревожни сигнали, които родителите не бива да подценяват?

– Родителите трябва да обърнат внимание при: продължителна тъга или раздразнителност; избухливост или агресия без видима причина; изолация и отказ от любими дейности; силни страхове или паникоподобни реакции; спад в успеха и липса на концентрация; проблеми със съня (безсъние, кошмари); рязка промяна в апетита и теглото; самонараняване или разговори за безсмислие на живота.

Най-важното: ако родителят се тревожи, това вече е достатъчна причина да потърси консултация.

– Защо често обществото остава с усещане, че при тормоз институциите не реагират?

– Не можем да обобщаваме – има много отдадени специалисти. Но системата е претоварена. В социалните услуги текучеството е високо, заплащането – ниско, а случаите – тежки.

Необходима е по-добра междусекторна координация; реална екипна работа между училище, социални служби и здравни специалисти; супервизия и подкрепа за работещите на първа линия. Без това и най-добрите професионалисти прегарят.

– Има ли достатъчно услуги за детско психично здраве?

– Краткият отговор е: не. В България няма действащи лечебни заведения за болнична помощ за  предоставяне на психиатрични грижи за деца. По последни данни на Министерство на здравеопазването, към края на 2024 г. в страната има две клиники и общо седем отделения, свързани с детско-юношеска психиатрия. В страната има две университетски клиники по детска психиатрия. Дневни стационари има в няколко големи града, но за семействата от по-малки населени места достъпът означава пътуване и разходи.

Броят за детските психиатри в страната за 2024 г. е 18, а за 2025 г. – 19, което е крайно недостатъчно.

– А училищните психолози – достатъчни ли са?

– По данни на Министерството на образованието за учебната 2025/2026 г. в системата работят 1764 психолози. Това е сериозен ръст спрямо преди 15 години. Въпросът обаче не е само в броя, а в условията на работа – често един психолог обслужва няколкостотин деца. Без системна подкрепа и супервизия ефективността намалява.

– Какво може да направи държавата спешно?

– Да инвестира в обучение и привличане на повече детски психиатри, да осигури регионален достъп до услуги, да подобри координацията между институциите, да подкрепи специалистите чрез по-добро заплащане и условия на труд.

– Къде могат да потърсят помощ родители и деца още днес?

Подкрепа може да се потърси от: личния лекар; училищния психолог; отдел „Закрила на детето“ към Агенцията за социално подпомагане; Държавната агенция за закрила на детето; Националната телефонна линия за деца 116 111 (безплатна и анонимна); неправителствени организации, работещи в сферата на детската подкрепа, включително Национална мрежа за децата.

Важно е децата да имат поне един значим възрастен, на когото вярват.

– По повод трагедията на хижа „Петрохан“ – нормално ли е деца да живеят извън естествената си среда в затворени общества и какво мотивира родителите да предприемат това действие?

– По случая все още тече следствие. Национална мрежа за децата публикува отворено писмо, в което призова за отговорно коментиране и отразяване на случващото се в публичното пространство. При липса на напълно изяснени факти прибързаните хипотези, интерпретации и анализи биха могли да имат обратен ефект.

Послание към родителите в региона „Психичното здраве не е „глезотия“ и не е срам. Ако детето ви се променя и не разбирате защо – потърсете разговор, не обвинение. Подкрепата навреме може да спаси не просто учебната година, а живота“.

Автор: ТОДОР АКМАНОВ