Ден на миньора: Рудникът, който се превърна в дом
Елаците-Мед на 50: истории за хора, споделени мечти и растеж
В сърцето на Етрополския регион, Рудник „Елаците“ съществува повече от век — не само като икономическа сила, но и като символ на приемственост. За много хора той не е само работно място. Това е мястото, откъдето започва тяхното семейство, където уменията се предават от родител на дете и бъдещето се гради върху основи, положени десетилетия по-рано.
Тук професиите понякога се наследяват като семейни реликви. Десетки семейства намират стабилност, подкрепа и професионално израстване благодарение на възможностите, предоставяни от рудника. Децата растат, слушайки истории за мощни камиони, чието ехо се чува през планините, за екипна работа в сурово време, за смели решения и иновации. И когато пораснат, някои от тях избират да извървят същия път.
От ветерани като Донко Христов, който започва пътя си с рудника през 1976 г., през дъщеря му Цветелина Божкова, пробовземач, до неговия внук, инж. Даниел Божков, – хидрогеолог, наследството продължава. „За мен Елаците-Мед е място, където традицията и иновациите се срещат“ – казва Даниел, който за първи път стъпва в „Елаците“ като дете, а сега работи със сателитни данни и устойчиви минни технологии.
Тази история се повтаря в немалко домове в общината. Маргарит Иванов, който се премества в Етрополе през 80-те години на миналия век, изгражда целия си живот благодарение на стабилността, която компанията предлага. „Благодарение на работата ми в Елаците успях да си купя два апартамента и вила. Рудникът ми даде всичко“ – казва той. Сега 68-годишен, Маргарит се гордее с факта, че синът му, Мартин Иванов е поел по неговия път – първо като оператор на булдозер в рудника, а сега – монтьор на минни съоръжения. „Решението да започна работа в рудника го взех лесно. Търсех работа, която да ми дава сигурност, за да градя семейство. Елаците-Мед осигурява добре своя персонал“ – споделя Мартин.
Чувството за принадлежност се простира отвъд семейните връзки. За новодошлите като Нели Цветкова, „Елаците“ е надежда и ново начало. След като се премества от Бургас в Етрополе заради по-добрия климат и здравето на дъщеря си, Нели бързо вижда бъдеще за себе си в стажантската програма на компанията. Днес тя се гордее, че е част от сплотен екип, където „колегите се чувстват като едно голямо семейство“.
Докато слънцето залязва зад хълмовете и машините почиват между смените, житейските истории на хората от Елаците-Мед ни напомнят, че трайното развитие се гради върху човешката сила – върху семейства, общности и надежда за по-добро бъдеще.
