Децата не се възпитават с бой и страх

Болката минава, но унижението и страхът остават

Белла Дамянова е координатор „Политики за децата“ в Национална мрежа за децата. Тя е бакалавър по „Психология“ и магистър по „Клинична и консултативна психология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Сертифициран психодрама терапевт е към института „Бернхард Ахтерберг“. Над две години е работила на Националната телефонна линия за деца 116 111 – телефонно консултиране на деца, юноши и родители.

– Госпожо Дамянова, боят на децата в семейството в миналото е използван масово като метод за възпитание. Доколко сега родителите продължават да използват физическо насилие над децата си?

– Проблемът с физическото насилие от родители над децата си остава сериозен. Обикновено това се случва в ситуации, в които родителите не могат да се справят с поведението на детето си.

Данните от проучване, реализирано от Агенция Ноема по поръчка на Националната мрежа за децата в партньорство с Фондация ПУЛС, показват, че 88% от родителите съзнават, че шамарите са неефективни като възпитателно средство, но голяма част продължават да ги прилагат. Според тях е добре малкото дете да бъде възпитавано по този начин и че наказанието има положително влияние върху развитието на децата. Около 2/3 от родителите някога са прилагали телесни наказания и други травмиращи практики като пространствена изолация на детето, ненамеса при опасност от нараняване, поставяне на детето в неудобна поза. Около 1/4 от родителите системно прилагат подобни практики.

– Какво влияние оказва физическото наказание върху връзката между родител и дете?

– Най-простият отговор на този въпрос е „негативно“. Физическото насилие, както и всички други форми на насилие, вкл. и психическото, оказват негативно влияние и могат да доведат до различни поведенчески реакции при децата, които в бъдеще да преминат към много сериозни форми на психично страдание. Когато има насилие от родител над дете, то не знае какво да очаква – топлина или болка. Детето може да си задава въпросът „Обичат ме, само ако се държа „правилно“ ли?“ И какво значи правилно всъщност? Това може да доведе до липса на доверие и затваряне. Ако има затваряне, закономерно следва липсата на комуникация между детето и родителя, липсата на общуване и диалог, което води до невъзможност да се разбере какво преживява детето.

Важно е да се има предвид, че болката от физическото наказание минава, но не и унижението, слабостта и усещането за поставяне в уязвима позиция. Особено вредно е вербалното обезценяване на детето от страна на най-близките, особено когато е пред негови връстници. Това води до понижено самочувствие, срам, гняв, объркване. Емоционалните щети над децата, гледани в среда на обиди, крещене и подценяване са големи.

Друг вариант за реакция е имитацията на агресивното поведение – самото дете започва да отреагира агресивно, като по този начин може да се влезе в един постоянен конфликт, където няма спирачка, а единствено ескалация на насилието. В юношеска възраст тези проблеми могат да се задълбочат и да се премине към задълбочаване на проблемното поведение.

Ключово е да имаме предвид, че децата имат нужда от подкрепа, от това да бъдат следвани и подкрепяни, когато им е трудно, а такива трудности са закономерни през различните възрастови етапи. Това е свързано и с когнитивното им развитие. Какво ще рече това? Че има етапи от развитието, на които децата има нужда от обяснения, от повторения, от разбиране, че мозъкът им все още не е съзрял, за да възприемат логиката на родителите и последиците от определени действия. Търпението е много важно да присъства в отглеждането на децата, както е важно да има подкрепа и за родителите, особено когато им е трудно, когато са уморени или когато сами отглеждат децата си или са в трудна житейска ситуация.

– Какви са дългосрочните психологически ефекти върху детето при използване на физическото наказание като метод за възпитание?

– Ефектите могат да хронифицират, да се задълбочат, да станат по-сериозни с напредването на възрастта. Нека се замислим за един юноша, който е стигнал до противообществена проява, който упражнява насилие над свой връстник или който бяга от къщи. Когато се разгледа историята на детето назад във времето, се стига често до това, че самото дете е било жертва на някаква форма на насилие. Страданието на това дете най-накрая намира начин да се покаже единствено чрез девиантно поведение, просто защото това е последният вариант за търсене на помощ и някой да реагира на случващото се с него. Важно e да мислим какви искат да станат децата ни и да търсим начини за това да намерим най-добрия баланс между това да знаят какво е редно и какво не, което неминуемо е свързано с поставяне на граници. Но граница категорично не значи шамари и бой.

– Какви са най-ефективните начини за комуникация с детето, когато трябва да се коригира неговото поведение без използване на физическа сила?

– Думи. Противно на общоприетото мнение, децата разбират какво се случва и това да има обяснения, да им се каже истината, често има най-благотворен ефект. Какво обаче трябва да се коригира? Със сигурност едно детето трябва да знае, че не трябва да наранява и обижда, че има поведение, което не е допустимо, но това да бъде набито, за да не го прави, по никакъв начин не помага, а единствено влошава нещата. Понякога детето трябва да бъде отместено физически, ако има риск за него или ако е в конфликт с друго дете, но боят отново не е решение. Когато децата са малки, е много типично да си посягат, да искат да вземат всичко, всяка вещ да е „тяхна”, но това отново е етап, през който се минава. За да знае едно дете кое е „чуждо“, то трябва да знае кое е „негово“, което отново е свързано с думи, с обяснения тип: „Знам, че ти е трудно, знам че си ядосан, но…“. Емоциите не трябва да са забранени на децата, защото това е начинът, през който могат да се изразят, особено най-малките, които още не са вербални. Плачът и негодуванието не бива да са забранени, а детето следва да е съпроводено през тях, за да може да се научи да регулира емоционалния си свят, да го подрежда и да се справя с него.

– Каква подкрепа оказва Националната мрежа за децата на родителите, които искат да променят своите методи на възпитание и да избегнат физическото наказание?

– НМД е обединение от над 130 граждански организации и експерти, които работят за правата и благосъстоянието на децата в България. В случаи на насилие, особено когато то се случва в семейството, НМД не е орган по закрила, но предлага подкрепа за родители чрез информационни ресурси, насочвания към конкретни органи по закрила, правни консултации, кампании за осведоменост и свързване със специализирани услуги. Мрежата предоставя насоки как да се разпознават белезите на насилие, какви са алтернативите на физическото наказание и как родителите могат да изградят позитивна връзка с децата си. НМД работи чрез застъпничество за политики, гарантиращи правата на децата, насърчава родителите да потърсят помощ –  до професионална подкрепа – психолози, социални работници и правни консултации. Организацията активно работи и за промяна на обществените нагласи относно телесното наказание и вярва, че родителството е свързано с подкрепа, знание и разбиране, а не чрез насилие.

През 2025 г. НМД стартира кампанията „Героите не удрят, героите обичат“, която има за цел да повиши осведомеността по въпроса и да насърчи родителите да бъдат истински герои за децата си. Инициативата подчертава важността на възпитанието без насилие и призовава към промяна в обществените нагласи спрямо телесното наказание. Лице на кампанията е кикбоксьорът Стоян Копривленски, с когото беше заснето и видео.