Фермер шесто поколение, отдаден на запазването на традиционните породи и иновациите в био животновъдството

Младият животновъд от Етрополе Цветомир Христов е сред номинираните за „Животновъд на 2025“ в конкурса на AGRI Awards заради съпричастността му в разрешаване на проблемите на българското животновъдство. Конкурсът отличава иновативни животновъди, които движат напредъка в сектора с визия и упорит труд. Той е номиниран за участие и в още 4 категории – за иновации и устойчивост. В момента тече онлайн гласуване за номинираните кандидати, а победителите в конкурса ще бъдат обявени на 13 февруари 2025 г.

Цветомир Христов запознава читателите на в. „Етрополе за хората“ със своето разбиране за развитие на местното животновъдство. Като шесто поколение животновъд, Цветомир се чувства задължен да развива наследеното от своите деди, които определя като будители за своето време и идеал, към който се стреми. Те са развили този поминък в района на Етрополе, образовали са децата си и са построили училище.

За избора на професия

Като студент в София Цветомир учи туризъм и работи като готвач, за да се издържа. През 2007 г. ресторантът, в който работи, фалира и през лятото той се прибира в Етрополе, за да помага на баща си, който отглежда стотина овце. За тях се грижел нает овчар, който не полагал необходимите грижи. След спор с Цветомир овчарят напуска и той се заема със стадото. От самото начало младият животновъд смело експериментира и прилага научен подход в работата. Паралелно с това продължава образованието си. С проект печели конкурса „Млад фермер“, като е първият в София област и София-град. По-късно завършва зооинженерство, а сега се подготвя за докторантура на тема „Селекция и репродукция в животновъдството“.

Защо да развиваме био животновъдство

През 2007 г., когато Цветомир Христов тръгва в тази посока, „био“ и „еко“ не са били комерсиални думи и никой не е търсил тези продукти. Мандрата в Старо село, в която той предава млякото си, изнася само биологични продукти за САЩ и Европа. По тази причина получава био сертификат.

Междувременно внася високопродуктивни животни от Франция. Те не се адаптират добре и постоянно боледуват. Поради проблемите с тях започва да изучава дългогодишния опит на своите деди в отглеждането на животните и разбира, че най-подходящи за суровите планински условия на Етрополе са традиционните български породи, които са се аклиматизирали най-добре към местната среда. Според него освен чистите продукти от био земеделието, икономически по-изгодно е да се развива такъв тип животновъдство, защото се пестят средства от скъпи препарати, ваксини и лекарства. Освен това химията изнежва животните и смъртността е по-висока. По тази причина инвестира само в сгради и машини, за да облекчи труда, а не да променя технологията на отглеждане на животните. Храненето им е запазено най-близко до природата, защото е убеден, че това е най-доброто за тях.

Всичко, което произвежда Цветомир Христов, продава без никаква реклама на средни за пазара цени. Освен агнешко и телешко месо,  произвежда сирене и малко познатия продукт крокмач – местен деликатес. Отчита предимството на близостта до София, откъдето са основните му клиенти. Те пазаруват на място от фермата, като по този начин подпомагат местния туризъм, посещавайки и други места в Етрополе. „Това ме радва, защото допринасяме и за хората около нас“, казва Цветомир.

За субсидиите и проблемите в животновъдството

Като пионер в тази област Христов изпреварва получаването на субсидии и подпомагане, които се появяват по-късно. Той обяснява, че планира дейността си години напред. Планува се агнилната кампания, сезонната продажба на агнета и телета.

Според него субсидиите са порочна практика, която изкривява пазара. Той е започнал своята дейност без тях, сега ги ползва като средство за подобряване на материалната база. Стреми се да работи така, че да е независим от системата и дава пример с монтажа на фотоволтаици, които монтира, за да постигне енергийна независимост. Основната цел на всички негови проекти е да е конкурентноспособен на пазара.

Един от сериозните проблеми пред разрастването на бизнеса, които Цветомир посочва, са трудностите с работната ръка. „В миналото животновъдите са били първа категория труд, а сега са трета. Престижът на професията е нисък. В обществото съществува мнението, че това са пропаднали, неграмотни хора. Заплащането е ниско, а работата е 365 дни в годината. За съжаление, голямото текучество се отразява на животните, които при всяка една промяна преживяват стрес“, разказва Цветомир.

Друг сериозен проблем, който той посочва, е трудната логистика и достъпът до пазара. „Големите вериги налагат стандарти, които са непосилни за малките производители. В София и Софийска област няма нито една кланица, което спира достъпът на месо от местни производители до пазара. Нерегулираният внос на месо и млечни продукти убива местния животновъден бизнес“, посочва още Христов.

По тези причини професията не е популярна сред младите хора.

Музеят в Горунака

Разговаряме с Цветомир и за сградата на училището в Горунака, която е превърната в музей на „бита и културата в района“. Когато преди години неговите родители възстановяват земята си и закупуват сградата на училището, решават заедно да изградят къща за гости. Запазват автентичното училище и се насочват най-вече към децата, с идеята, че там е бъдещето. В музея те виждат другата гледна точка и научават какви са били занаятите в миналото, които сега са изчезнали. Цветомир заедно с брат си се стремят да образоват децата.

Обществена дейност

Цветомир Христов е ангажиран и с обществена дейност. Избран е от своите колеги за председател на Асоциация „Застрашени български породи овце“. Неговото разбиране е, че конкурентноспособна среда се създава, когато има и други съмишленици в бизнеса.

Избран е също за член на УС на сдружението с нестопанска цел „Местна инициативна група Етрополе“. Включил се е в него, защото е убеден, че дейността на групата може да бъде много полезна за малкия местен бизнес. С финансиране по тази линия могат да бъдат реализирани проекти в земеделието, дърводобива, туризма и други. Неговото мнение е, че европейските пари трябва да се използват и хората да не се страхуват, а да кандидатстват. С използването на тези средства бизнесът може да стане по-конкурентноспособен.

Младият животновъд Цветомир Христов: Животните са ми на сърце и работата върви