Младият животновъд Цветомир Христов: Животните са ми на сърце и работата върви

Постоянната смяна на законите и наредбите смазва фермерите 

ХРИСТО ХРИСТОВ

Цветомир Христов е млад животновъд от Етрополе с модерна биологично сертифицирана от 2010 г. овцеферма, стадо от коне и крави. Човек с всестранни интереси, той първо завършва училище по художествена керамика в Троян и два колежа. Първото му висше образование е  „Управление и мениджмънт в туризма”. Има две магистратури – „Управление на проекти по фондове и програми на ЕС“ и „Зооинженерство“. В момента чака акредитация за докторантура в сферата на селекция и репродукция в животновъдството в Аграрния университет в Пловдив. През 2008 г. става първият фермер от Софийска област и София град, кандидатствал по мярка „Млад фермер”. Оттогава развъжда и селектира изчезващата Западно старопланинска порода овце. Днес има 630 овце, отглежда също 85 крави и 25 коне. Затваря цикъла с производство и продажба на мляко и прави комплекс за гости близо до фермата.

Председател е на УС на „Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България“, която си поставя за цел запазването на старите породи български овце. Той е и в ръководството на браншовото Сдружение „Обединени български животновъди“.

– Г-н Христов, Вие сте млад и преуспяващ фермер. С колко животни започнахте и колко гледате сега?

– Започнах с 85 овце през 2007 г. В момента в стопанството се отглеждат 630 от застрашената от изчезване Западно-старопланинска порода. Това е местна овца, разпространена в Софийска, Врачанска, Пернишка област и Благоевград. Убеден съм в качествата на тази порода и вярвам, че може да се развие потенциала ѝ, на точното географско местоположение. Разбира се, като се подобряват условията на отглеждането ѝ. Съвместно с „Агритоп“ изготвихме проект по мярка 4.1 за модернизиране на фермата през 2017 г. Кравите са местни породи, основно българско сиво говедо, кафяво говедо и български симентал. Спряхме се само на български породи, понеже се аклиматизират към местната природа. Тук около 6 месеца в годината условията са почти зимни. Не е възможна свободна паша. Отглеждам и коне. Преди две години бяха 130, но ги намалих до 30 поради местни проблеми: с пастирите, с пашата и други.

– Професия „фермер“ наследствена ли е в семейството Ви?

– Аз съм от Кочевския род. Прадядо ми, от който съм наследил любовта към животните, е Стоян Кочев. Семейството му е оглеждало овце, крави, всички кочове и говеда са били изнасяли на пазара в Цариград. Дядо ми Цано Стоянов Христов беше овчар, животновъден бригадир в ТКЗС в Етрополе. Бил е и мандраджия. Баща ми беше мандраджия, но животни не е гледал. Занимава се с хотелиерство и ресторантьорство, имаше складове за търговия. Мама е счетоводител.

Другият ми прадядо, Димитър, дарява земя и през 1923 г. построява и основава училището „Хаджи Димитър“ в района, където са учели нашите баби и дядовци. Към него е имало опитно поле, деца от над 10 км са идвали да се учат да засаждат и облагородяват природата. Училището е било затворено през 1976 г. След 2000 г. възстановихме наследствените си земи и купихме сградата на старото училище в общински търг. Решихме да направим хотел и да реставрираме училището, което е като част от семейната ни история. В Комплекс „Горунака“ годишно идват около 2000 деца, за да видят животните, как се отглеждат в стопанството, как се приготвя храната им и пр. Основната тематика е „Пътят на храната: бит, култура и познаване на животните”. Целта ни е да обърнем вниманието на децата към сектор животновъдство.

– Бяхте първият животновъд от София област, защитил проект по еврофондовете, получихте награда за „Млад фермер“ през 2008 г. Как се разви във времето Вашата бизнес идея?

– Да, това беше първата ми награда. Аз бях първият животновъд, който рестартира проект „Млад животновъд за отглеждане на овце” в Софийска област и София град. Темата беше „Създаване, задържане и увеличаване на породата овце до 300 бройки”. Аз ги увеличих до 800, но през годините някои от тях умряха и сега са 630.

Имам немалко и различни отличия. Всяка година от 2009 г. печеля първите места, предимно по овцевъдство в Националното изложение в Плевен. Реализирал съм 6 проекта в овцевъдството по еврофондовете. Повечето от тях съм си ги писал сам и сам съм ги изпълнил. В момента изпълнявам последните два, по които съм подписал договори. През 2018 г. получих от Община Етрополе награда за принос към бизнеса в града. Но най-голямата ми награда е удовлетворението от работата. Наградите не са цел, а временна оценка.

В началото, когато започнах да гледам животни, идеята беше да затворя целия производствен цикъл – производството на мляко, продажбата, направих и къща за гости близо до фермата. Имам модерна доилна инсталация, в която почти всичко е автоматизирано. Постигам максимална чистота на млякото. След овцете започнах да отглеждам и крави, за да има бизнес в месеците наесен, в които няма производство в овцевъдството, но се търсят телета. Моите са кръстосани с  чистокръвен месодаен бик. Изнасям за Албания, за Косово… На мен животните са ми на сърце и работата върви.

– Близките Ви помагат ли в бизнеса?

– Майка ми води счетоводството. Съпругата ми работи в хранителен магазин в града. Баща ми не се занимава с тази дейност. Брат ми работи в областта на художествената самодейност, няма връзка с животновъдството. Аз също завърших училище по художествена керамика, но се върнах към корените си и не съжалявам. Направил съм много. Това, което виждате във фермата, съм го построил сам.

– Има ли недостиг на кадри?

– Работници има, но хора, които да носят животновъдството в сърцето си, трудно си намират. Важно е човек да милее за животните, а не просто да гледа как да му мине деня. Животните също обичат да им е подредено, хигиенично.

– Имате ли сметка от животновъдството?

– От икономическа гледна точка е трудно да се каже. Аз реинвестирам печалбата в техника и в условия за работа. Осъществих проекти с европейски средства – за оборудване и модернизация, закупуване на техника за обработване и облагородяване на пасища, мери и ливади. Доилната машина за овцете е почти напълно автоматизирана: сама отнема агрегатите, сама се мие, сама изчислява надоеното мляко за всяко едно от животните. Има само няколко такива в България. Разполагам със съвременна, нова транспортна и друга техника. Имам 6 чисто нови трактора. Всичко, което ми е необходимо за доброто производство, си го набавям. Като погледнете сградите и всичко наоколо, във всичко са инвестирани средства. Внедрил съм технологии, които са актуални за Европа, но все още не и в България.

Кравите ги гледам за месо, поради което там такава техника не е необходима. Имам пазар за месото, в това число за страни от Балканите, продукцията ни  не залежава. В Европа много се цени и конското месо, докато в България все още се учим. Употребяват го най-вече спортисти поради това, че няма мазнини.

За конете също има голям пазар. С тях започнах да работя първо в областта на дърводобива. С течение на времето, започнах да ги ползвам да чистят пасищата. Когато на една ливада се пасе, на нея започват да растат културни видове треви. След конете, овцете дават от пашата по-висок млекодобив. Реално природата и животните са свързани един с друг. В Балкана имаме голяма нужда от животни, защото в противен случай всичко обраства с папрати и други вредни видове треви.

– Лесно или трудно е да успееш в този пазар?

– С годините съм си изградил име. Нямам проблеми с реализацията на продукцията. Проблемите ми са с държавната администрация: в Министерството на земеделието, например. Постоянната смяна на законите и наредбите смазва фермерите. Когато създават закон, наредба и т.н., някои служители нямат понятие какво се случва на място във фермите. Само преписват едни директиви, закони от ЕС и се опитват за ги наложат в България, но те са несъвместими с нашите условия, със средата, в която ние работим. Преписват се базови неща, а липсва приложимост. В момента изискват да попълвам 26 дневника, части от които на моменти са абсурдни. Има дневници за това в колко часа животните излизат на паша и се прибират, дневник на посетителите във фермата и т.н. Понякога се чудя дали тези животни са мои или съм ги получил даром.

За пазара и клиентите

Пазарът ми е на място във фермата. С предварително записване продавам всичко директно: агнета, месо от телета, млечни изделия. Във фермата произвеждаме предимно бутикови продукти: сирене, два месеца в годината давам млякото на мандрата, и крокмач, който е местен деликатес. В България този продукт се произвежда в само 5-6 общини. Като гледам списъците установявам, че всяка година идват почти са едни и същи хора, които разчитат за продукти от мен.

За зелената сделка

В България животновъдството е изчезващ поминък заради липсата на сняг и климатичните промени. От едната местна порода овце, които отглеждаме, през 1979 г. е имало 5 милиона, а сега имаме около 5000.

Целта на „Зелената сделка” е връщането към традициите по отношение на запазване на местната порода, начина на отглеждането, храненето и условията на отглеждане. „Зелената сделка“ е освободеното отглеждане на животните в Балкана. Всичко това го имахме, но е унищожено.