Цветан Христов премина 700+ км в Стара планина сам за 22 дни

В буря преди връх „Ботев“ за пръв път изпитах чувството, че ако спра за няколко минути, ще умра от измръзване. Продължавах да крача от страх и воля

Цветан Христов от Етрополе постигна рекорд в планинския туризъм, преминавайки сам маршрута „Нос Емине – връх Ком – връх Миджур“ за 22 дни от 6 март до 27 март. Неговият маршрут повтаря класическия преход по билото на Стара планина „Ком – Емине“, но е в обратна посока и с продължение до най-високия връх на Западна Стара планина и на Сърбия – Миджур (2169 м). Общата дължина на този преход е над 700 км.

Цветан Христов е на 46 години и е дълбоко свързан с планината. Обиколил е всички планини в България. Изкачва се също в планината Тяншан в Азия, Андите и Скалистите планини в Северна Америка. Най-високият покорен връх от него е Cerro Penitentes (4352 м) в Андите.

– Г-н Христов, кога се зароди във вас любовта към планината и туризма?

– Моят баща беше запален турист и заедно с него още от най-ранна възраст многократно съм посещавал Етрополския Балкан. Бях на 10 години, когато участвах в първия си туристически поход от Етрополе до местността „Жерково“ в Стара планина. Две години по-късно двамата направихме през лятото прехода Ком – Емине само за 14 дни. Оттогава през свободното си време непрекъснато съм в планините, независимо дали съм в България или в чужбина.

– Как стигнахте до идеята да направите този тежък зимен преход?

– През 2019 г. от 10 март до 1 април за втори път преминах сам този маршрут за 22 дни. Видях красотата на заснежената планина и се роди идеята отново през зимата да премина това трасе, но този път реших да се движа в обратна посока. Този обратен маршрут е по-труден, защото към края на прехода, когато човек е изтощен, се преминават по-високите и сложни участъци в Западна Стара планина. След като достигнах до връх Ком и бях на ръба на силите си, добавих още около 60 км по билото на Балкана до връх Миджур. Това усилие си заслужаваше, защото планината в тази част е много красива.

– Не поехте ли твърде голям риск да направите този преход сам, и то през зимата?

– Мнозина мислят, че хората, които правят преходи сами в планината са лекомислени и рискуват много. При мен не е така. На базата на големия ми опит с туризъм в планината, аз постепенно надграждам със зимни преходи. Например, когато работих на Боровец като ски инструктор, многократно след работа в 17 часа съм тръгвал на преход до връх Мусала, където нощувах и сутринта се връщах обратно. В чужбина съм изкачвал  върхове с височина над 4000 м. Това ме каляваше и ми вдъхваше увереност, че може повече.

– По какъв начин се подготвихте, за да постигнете този рекорд?

– Не съм правил специална подготовка. Физически съм добре подготвен, тъй като в свободното си време постоянно съм в планините. През миналата година преминах за 10 дни маршрут Е4 „Черни връх до Гоцев връх“. Познавам отлично Стара планина и многократно съм посещавал най-трудната й част -„Централен Балкан“.

Специално внимание отделих за подготовката на своята екипировка. Раницата ми бе много тежка и в нея имах всичко необходимо, за да мога да осъществя този преход без да разчитам на нощуване в хижи. Носих със себе си палатка. Много е важно в тези условия човек да не остава без вода, затова винаги имах със себе си 2-3 литра. Преценявах също за колко дни да нося храна до следващата хижа. От приятели от ТД „Старопланински турист“ – Етрополе получих храна на прохода „Кашана“.

– Всичко това даде ли ви необходимото спокойствие и сигурност за успешното изпълнение на поставената цел?

– Добрата подготовка и избраната стратегия са важни, но планината решава дали и доколко да те допусне до себе си. В този преход имах късмет. Метеорологичните условия през по-голямата част от времето бяха подходящи, с изключение на бурята, която ме връхлетя под връх Ботев.

– Какво се случи тогава?

– През нощта на 16 срещу 17 март нощувах в хижа „Партизанска песен“. Прогнозите бяха за влошаване на времето и по тази причина сутринта тръгнах рано с идеята да осъществя преход до връх Ботев. Бурята ме застигна, но около 14 часа успях да стигна до хижа „Тъжа“. Хижарят ме гости със супа от леща, а навън истинската виелица започна. Реших, че имам сили да стигна до връх Ботев, но жестоко сбърках. Силите ми заминаха още в гората след „Тъжа“, където в дълбокия сняг едва правех крачка след крачка. След гората от жалон до жалон не виждах нищо, а вятърът ураганен, северняк. Вече знаех, че целта е да стигна жив или мъртъв до заслон „Маринка“ преди върха.

За пръв път в планината изпитах чувството, че ако спра за няколко минути от безпомощност, ще умра от измръзване. Затова продължавах да крача от страх и воля да стигна заслона. Свечеряваше се, когато успях да зърна постройката. Чувството, че успях да се добера до заслона и да затворя вратата от вътрешната страна бе неописуемо. Бях леден като висулка и не чувствах нищо. Като видях, че има дърва и печка, разбрах, че ще се оцелее и този път. Но изпитанията продължаваха, много трудно се преоблякох и едвам запалих печката.

Това бе най-кошмарното 4-ри часово катерене. Всяка една минута виждах края си! Животът ми бе в нечии други ръце, а не в моите! Когато се затоплих усетих, че съм жив! Тогава не осъзнавах напълно, че бях прескочил трапа, а кошмарите ги сънувам и до ден днешен.

– От дистанцията на времето не смятате ли, че е било по-добре да изчакате в хижа „Тъжа“ времето да се оправи?

– Когато взимам решенията в планината се стремя да бъда с хладен ум, но съм забелязал, че планината винаги ми помага да се измъкна от критичните ситуации. Това, към което се стремя, е да действам без паника. Този маршрут съм го минавал няколко пъти през зимата, но никога в тази посока. Това вероятно ме заблуди за необходимото време за преминаване. Леко подцених ситуацията, но аз смятам планината за моя най-добър приятел, на когото мога да разчитам.

– А какви бяха положителните емоции, които преживяхте по време на вашия поход?

– Най-впечатляваща е гледката в планината. Заслужава си да се видят заснежените върхове и на този фон – настъпилата пролет в равнината. Ако хората желаят да се насладят на тази неописуема красота, трябва да бъдат подготвени и търпеливи за добро време. Срещата с дивите животни също е много вълнуваща. Видях глигани, елени, сърни и чакали, но в сравнение с прехода от 2019 г. тези срещи бяха два пъти по-малко.

– Какво бихте посъветвали нашите читатели?

– Увлечени от ежедневните грижи, забравяме колко е важна връзката между човека и природата. Излизайки по-често в планината, укрепваме нашето здраве, а хора като мен, които прекаляват с преходите, даже не боледуват. Лекари и аптеки са ми чужди. Надявам се с моя пример все повече ентусиасти да открият красотата на Балкана, защото си заслужава и спорта е здраве.

Туристите, които не са толкова опитни, трябва да знаят, че маршрутът „Ком – Емине“ е добре маркиран и обезопасен. Съществуват множество хижи, заслони и беседки, но преминаването му през зимата е възможно само за добре тренирани туристи. Останалите могат да направят това през лятото, когато се организират групи с опитни водачи за неговото преминаване.

Цанко Нинов, председател на ТД „Старопланински турист“ – Етрополе:

Рекордът му скоро няма да бъде повторен

Цветан Христов направи голямо постижение за българския алпийски туризъм, което не е правено досега. Това е сериозно изпитание на волята и мъжеството.

Познавам го от дете, когато ходеше с нас по планините заедно с баща си. По-късно придоби огромен опит във високопланинския туризъм и това му позволи да сбъдне една своя дългогодишна идея – зимно преминаване на Ком-Емине в двете посоки, което малцина могат да го направят. Този маршрут дори през лятото е труден, а през зимата е направо невъзможен. По време на тези преходи попада в много екстремни ситуации, които застрашават човешкия живот. Аз лично не мога да си представя как се оцелява в тези критични моменти, които е имал под връх Ботев и последния ден преди връх Миджур. Освен това през цялото време, той носи със себе си изключително тежка раница. Не случайно в този преход е отслабнал с осем килограма.

Цветан ходи сам, защото трудно може да намери друг човек, който да се подложи на това изпитание. Обратното преминаване на Ком-Емине е трудно и поради факта, че съществуващата маркировка е съобразена със стандартния маршрут, а не с преминаването му в обратна посока. Убеден съм, че рекордът, който той постави, скоро няма да бъде повторен.

Текстът подготви: ТОДОР АКМАНОВ