Бойковец, където традицията среща сърцето на Балкана

Съхранило традиции и обичаи, село Бойковец напомня за един почти забравен и романтичен живот, в който хората бяха по-задружни и единни.

Селото е единственото в община Етрополе, което има само един вход. С усещането, че е достигнал края на света, оттук човек трябва да се върне назад. И все пак, докато се наслаждавате на спиращата дъха природа на Балкана, осъзнавате, че сте пристигнали в „Райска земя“, която изглежда недокосната от времето. Тук се намира най-голямата брезова гора на Балканите. На върха на планината е „Соколов камък“, от който се виждат Рила и Пирин. Именно там се провежда и народният събор „Хайдушка песен“, съхраняващ традиции и обичаи.

Бойковец е все още живо

за разлика от много други села в страната. С население от 60 постоянни жители и 157 с настоящ адрес, включително около 15 деца, селото обединява традициите с нова енергия. То е и втори дом на много известни личности, намерили тук хармония и спокойствие.

Спираме пред магазин в центъра с масички отвън. Баба Пенка тъгува за миналото. „В селото имаше училище, читалище и киносалон. Имахме духов оркестър и женска фолклорна група. Организираха се турнири по шах и се явявахме на окръжни състезания“, споделя тя и продължава своя разказ.

Възрастните хора ставали рано сутрин, за да нахранят животните, мъжете да окосят нивите, а жените – да се погрижат за покъщнината. От прясното мляко приготвяли истинско кисело мляко, като преди това отделяли каймака, за да може в буталото да направят от него масло. Къщите ухаели на топло изпечен хляб и вкусни козунаци.

Децата прекарвали дните си в игра в „Суха река“, където ловели риба и раци с буркани. Когато премръзвали във водата, си правели състезание с гъските. Щом огладнеели, отивали в най-близкия дом на някое от тях и получавали филия, намазана обилно с масло и захар – перфектната награда след дълъг ден с приключения на открито. Животът бил прост и здравословен, без модерни добавки и консерванти.

Привечер полята оглушавали от детски смях. В неокосената трева децата често играели на криеница. Хората нямали телефони и просто отивали у своите приятели, а наесен и зиме се събирали край огнището. Печката с дърва излъчвала топлина, около масата всички си разказвали истории, а след вечеря започвали да пеят. Една от любимите им песни била „Морен сокол пие“ и „Облаче ле, бяло“. Вместо заря и аплодисменти, след песните най-възрастният мъж стрелял в небето с пушка. Вярно, понякога хората спорели.

„Ако имаш враг, отиваш да му запалиш купата сено

но трябва да внимаваш да не запалиш огън. Това беше умение, което се предаваше от поколения“ – спомня си баба Пенка.

Селото било и желана туристическа дестинация. Над училището, на върха на планината, се намирал „летният лагер“. Ученици от столицата и други населени места идвали през цялото лято. Местните ергени и девойки бързо се сприятелявали с тях и вечер си палели огньове и правели вечеринки.

В селото имало и почивна станция с външен плувен басейн, сгушена в гората, която съществува до ден днешен. Легловата база била винаги запълнена, като често почиващите там купували след това имоти в Бойковец. Днес почивната станция съществува, но е само за служители. Има и няколко къщи за гости, които целогодишно са пълни с туристи.

Най-забележим в миналото бил Рехабилитационният център или така наречената „Болница“. В нея постъпвали хора от страната и чужбина за по-бързо възстановяване и раздвижване след операция.

Селото имало всичко освен едно – нямало църква

Това тежало на хората и в началото на 2000 г. се създава инициативен комитет за издигането на храм. С каузата се заема сдружение с председател Аспарух Каменов и членове: Симеон Бонев, Силвия Вачкова, Николай Кънев, Джоко Росич, Евгени Андреев, Георги Гергов, Стамен Ценков, Иван Михайлов.

Започват да събират средства. Отиват в Елаците-Мед при Цоло Вутов, споделят, че се събрали дарения и ще търсят местен строител, а той им казва: „Не събирайте, аз ще построя църквата“. Купуват терен и за един кратък период се издига църквата „Успение на Пресвета Богородица”, разказва отец Борис Анев.

Първата копка е направена на 31май 2002 г. Архитектурният проект е на арх. Красимир Георгиев. Художественият проект е на художниците Валентина Дукова и Борис Андреев. Голяма част от средствата за строителството на храма са дарени от Елаците-Мед. През 2005 г. тя е осветена от Ловчанския митрополит Н. Впр. Гавриил.

Проф. Вутов сбъдва мечтата на бойковчани за храм.

Оттогава в деня на Успение на Пресвета Богородица се събират много хора от селото и околностите за храмовия празник.

На 1 ноември 2009 г. в двора на църквата е осветена чешма в памет на големия български режисьор Янко Янков (1924-1989 г.). Чешмата е изградена по инициатива на съпругата му Нина Янкова.

„Да, селото е живо“ – казва кметският наместник Таня Георгиева. „Щастлива съм, че кметът на община Етрополе инж. Владимир Александров направи пътуването на хората от селото до града безплатно. И сега има няколко млади семейства, които всеки ден си пътуват за работа и обратно“, споделя Георгиева. Тя допълва, че през лятото селото значително оживява и има голяма нужда от детска площадка за децата.

Текст: СИБИЛА КУСЕВА