Архимандрит Хрисант – спасителят на ръкописите от Етрополската книжовна школа
Навършват се 190 години от рождението на забележителния възрожденец
Петко Величков
През 2023 г. се навършват 190 години от рождението на Архимандрит Хрисант, забележителна възрожденска личност. Той е един от заслужилите дейци на православието, радетел за българщината, за свободата и съдбините на своето паство. Строил е църквата „Света Троица“ в манастира „Варовитец“ над Етрополе, животът му е бил отдаден на Бог и на българския народ.
Мирското име на бъдещия игумен на „Варовитец“ е Христо Недялков Узунов. Роден е на 19 декември 1833 г. в с. Поповци, Тетевенско. През 1848 г. става инок в Мъглижкия манастир с духовен отец Викентий. Към 1855 г., по настояване на етрополските първенци Павел Панчов и Йото Даскалски, идват в манастира „Света Троица“ (Варовитец), по това време е бил без игумен. Тази отговорност поема дядо Викентий, който манастирското братство избира да укрепи духовното средище.
Старата църква на манастира е била пропукана, реална била опасността да се срути върху богомолците. Монасите страстно се молели на нейно място да се изгради нова. Вече бил издаден Хатихумаюнът (1856 г.) – реформен акт, с който се регламентират някои прави и свободи на християнското население в Османската империя. По Българско масово започнали да строят храмове, но за всеки се издавал султански ферман. Етрополци успели да издействат султанската благословия на мястото на старата, едва крепяща се на основите си църква, да се изгради нова. През 1858 г. манастирският храм бил съборен, за да се отвори място за новия. Църквата „Света Троица“ е била построена със средства, събрани от еснафските сдружения и от цялото етрополско население. Осветена била от Ловчанския митрополит Иларион.
Отговорен за строежа на храма бил 25-годишният Христо – задача, с която се справил достойно. Четири години по-късно – през 1862 г., той е бил подстриган за монах и приел духовното име Хрисант. На 25 декември 1873 г. бил ръкоположен за дякон, а през януари 1874 г. от Ловчанския митрополит – за йеромонах и веднага за архимандрит.
По това време Хрисант вече се е прочул като народен лечител. Бил и безстрашен, не търпял своеволията на турците и неведнъж давал подслон в манастира на бунтовници и революционери. В обителта направил скривалище, в което се укривал Васил Левски. А с образуването на Етрополския частен революционен комитет станал негов член. С негова помощ Тодор Пеев основавал комитети по съседните села. На 23 октомври 1877 г. Хрисант, с още 12 видни етрополци, е бил арестуван от турците, бит и откаран в тъмница в София. Върнал се в Етрополе на 14 януари 1878 г.
Макар и да не е роден в Етрополе, целият му живот е свързан с манастира „Света Троица“ (Варовитец) и етрополската интелигенция. Дори само издигането на храма да е негово дело, той е заслужил голямото уважение, на което се радва. Но един факт го издига до национална висота. През пролетта на 1896 г. архимандрит Хрисант писмено съобщава на Ловчанската митрополия за наличието в манастира на ценни църковни ръкописи на Етрополската книжовна школа от XVI – XVII в. Предлага те да бъдат заменени с печатни книги, а реликвите да се съхранят като богатство на българския народ. Ловчанската митрополия, с писмо от 20 април 1896 г. до Светия Синод отправя същото предложение. На заседанието си от 1 юни Светият Синод издава Окръжно № 932 до митрополиите и игумените на Ставропигалните манастири да издирят и предадат в Синодалната библиотека старите ръкописни книги и да ги заменят с печатни. Така дядо Хрисант става инициатор за спасяване на изключително ценни книжовни паметници. Самият той още същата година предава в Синодалната библиотека 12 ръкописни минея и едно евангелие.
Длъжници сме към паметта на този велик българин, за който не бива да забравяме нито ден. През 2005 г. Граждански комитет „Етрополе – европейско минало и бъдеще“ отбеляза 100 години от кончината на архимандрит Хрисант с изработване на скромна паметна плоча – малък жест на благодарност към неговото голямо дело. По инициатива на комитета и със съдействие на Община Етрополе, през 2015 г., по повод 110 години от смъртта му, в манастира бе отслужена панахида. За доброто дело – да се помни и знае за игумена на „Света Троица“, помогнаха проф. дтн инж. Цоло Вутов и фирмите Геотехмин ООД и Елаците-Мед АД, Иван Павлов, общински съветници. Проф. Вутов, най-големият дарител за тази кауза, оцени националното значение на живота, делата и заслугите за Отечеството на архимандрит Хрисант и съдейства да бъде възстановена паметната плоча, за което сме му безкрайно признателни. На 29 юни 2016 г., с благословията на Н. ВПр. Ловчанския митрополит Гавриил, в присъствието на дарителите, ръководството на общината и етрополци. За Етрополската книжовна школа разказа проф. дфн Боряна Христова – тогава директор на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
