На първия народен събор „Хайдушка песен” взеха участие 11 състави и индивидуални изпълнители от Етрополе, Варна, Сливен, Червен бряг и други градове на страната.
Жури с председател актьора Стойко Пеев и членове д-р Ангел Добрев, музиканта и композитора Асен Масларски от БНР и художника Валери Александров-Валекс – председател на секция „Карикатура” към СБХ, оценяваха участниците в три категории: за изпълнение, за сценично поведение и за облекло.
Ето какво разказа Стойко Пеев специално за читателите на „Етрополе за хората“:
– Г-н Пеев, как приехте идеята за организирането в Бойковец на първия народен събор „Хайдушка песен“ и Вие да сте председател на журито?
– Личко (Лилко Георгиев) ме покани още миналата година. Сподели с мен, че смятат да се прави такъв събора. Веднага му казах, че няма никакъв проблем и с удоволствие ще се включа. Стана едно прекрасно събитие. Смятам, че това, което се получи, като за първи път, е много добро, аз съм доволен. Общо взето и журито нямахме особени противоречия при определяне на наградите. Много е трудно да се журират изпълнители с еднакви качества и еднакви възможности, но все пак се справихме и доколкото чух, хората са доволни от нашето отсъждане. За догодина вече ще го доусъвършенстваме и ще го направим още по-добро.
– Защо е ценно да се организират на местна почва подобни събития?
– Като гледате тези хора колко са усмихнати, колко са весели, колко е хубаво и времето, какво му трябва повече на човек? Да седне, да се види с познати и приятели, да се запознае с нови хора. Има хора, дошли от много места, дори чак от Варна. Ето защо смятам, че такива празници трябва да се правят по-често. Вярно, трудно се организират, но независимо от всичко Личко, Нина, Таня, Любо, които бяха в основата на организацията, се справиха прекрасно. Надявам се този празник да стане традиционен и за догодина ще мислим още отсега.
– Имате къща тук, какво Ви доведе в Етрополския край?
– От двадесет и няколко години имам къща в с. Бойковец и ако трябва да бъда откровен, тук ме доведе, лека му пръст, Джоко Росич. Благодарение на него попаднах в това прекрасно село, при тази прекрасна природа и винаги, когато имам възможност, аз съм в Бойковец.
– Какво най-много Ви очарова тук?
– Всичко ме очарова. Природата е незаменима. Моята къща е край реката и на 10 м от нея започва Стара планина. Кажете ми какво повече да иска човек? Аз, като си дойда на село, съм в друг свят. Забравям за София и за ангажиментите. Няма по-добро място за почивка. Поне за мен.
– Спечелихте ли приятелства с местните хора? Може ли да разкажете някоя забавна случка?
– Може ли с балканджии да не се завърже приятелство? Всичко е наред, имам приятели, добри познати, виждаме се, споделяме си, смеем се… Тук аз се чувствам прекрасно.
Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА
