Независимо, че днешният век предпочита бързината на електронната поща и телефонните съобщения, осезаемият аспект на физическата поща винаги добавя лично и запомнящо се измерение към комуникациите. Често възрастните хора смятат, че децата на новото хилядолетие израстват със смартфони или таблети в ръце и нe се интересуват от нещо толкова старо като традиционната поща. Реалността изглежда съвсем различна. Изследвания показват, че 95% от 18 до 29-годишните реагират положително на получаването на лични картички и писма, а това означава, че традиционната поща е далеч от изчезване.

И ние, етрополци, си имаме своята вековна поща и своите пощенски герои.

1882 година

Заповед 138/18.9.1882 г: „Назначава телеграфиста 10 клас при Орханийската станция П.Тодоров за заведущ Етрополската телеграфо-пощенска станция“.
С този документ, подписан от д-р Георги Вълкович – министър на Вътрешните дела и вероизповеданията в Българското княжество, е създадена пощата в Етрополе. Местните хора са доволни, защото по онова време телеграфо-пощенските станции са една от малкото възможности за връзка и комуникация с останалия свят.

Ако погледнем назад в миналото на Етрополе, ще научим, че до паметната 1882 година в града е съществувала пощенска станция, наречена „мензила“.  Пощата от Битоля минавала през Етрополе на път за Видин, а трасето за София минавало през Стъргел.

Първоначално пощата се помещавала в къщата на Симеон хаджи Бенчов. През 1919 г. била преместена в Пашовския хан, а през 1925 г. – в къщата на Атанас Панчов. За превоз на пощенските пратки етрополската телеграфо-пощенска станция ползвала конен впряг от два коня, определен чрез държавен търг, откъдето идва и названието на станциите – „Конно-пощенски“. Сред имената на първите чиновници, обслужвали пощенската станция в Етрополе, личат имената на Неделчо Орешков, Иван Данчов, Георги хаджи Христов Инджов, Никола Енев. Със заповед 252/30.11.1883 г. за пощальон на етрополската станция бил назначен опълченецът Лука Боцов. Тъй като работата в пощенската станция била една от малкото държавни дейности, предоставящи сигурна държавна заплата, служителите били изключително дисциплинирани и усърдни. Доказателство за това е фактът, че в периода 1882-1900 г. няма отбелязано нито едно наказание за работещите в пощенската станция.

Годините минават, появяват се нови пошенски линии: 1921 г. – Етрополе – Ботевград, 1928 г. – Етрополе – Златица. С течение на времето развитието на пощенските услуги в Етрополе все повече налагат необходимостта от специална пощенска сграда. През 1942 година, след настойчиви молби от страна на Григор Ангьозов, етрополец и директор софийската поща по това време, общината взема решение да дари парцел от два декара на Дирекция на пощите, с цел – построяване на поща в Етрополе. След няколко години Григор Ангьозов отново поставил въпроса за самостоятелна сграда на етрополската поща пред тогавашното Министерство на съобщенията. Бюджетните средства били отпуснати, като едно от условията било вторият етаж да бъде използван като почивен дом за пощенските служители от София. През 1948г. градът вече има самостоятелна пощенска сграда. За началник на етрополската поща бил назначен Стоян Кринчев.

През 1968 г. започва разширяване в източна посока на местната  пощенска палата, за да се монтира техниката на автоматичната телефонна централа. Това прави Етрополе едно от първите в страната населени места с автоматична телефонна централа. По това време началник на пощата е Христо Мишев. Извършена е подземна кабелизация.

След време е изграден радиовъзел, помещаващ се в сградата на пощата и създаден от Димитър Ненчев /Митко Припката/. Освен негов създател, Димитър Ненчев е и негов дългогодишен програмен ръководител.

И днес на сградата на пощата в Етрополе стои паметна плоча, напомняща за вековната история на пощенското дело в града. История, в която са преплетени съдбите на много хора, посветили усилията и уменията си да бъдат полезни на местните жители, създавайки им усещане за доверие и достоверност, което дигиталните комуникации на днешното време често трудно могат да постигнат.

С пощенски печат и сърце в ерата на пикселите

Офис мениджърът Любка Дръндева споделя защо традиционната поща във времето на интернет все още докосва душата

Любка Дръндева е млад човек, посветил се на професията, която обича. В  момента  е офис мениджър в клона на „Български пощи“ в Етрополе. Завършила е Колеж по телекомуникации и пощи,  със специалност „Икономика в съобщенията“. Щастлива е с екипа, с който работи, и с възможността да бъде полезна на хората. Сигурно е, че ако хората, които в миналото изградиха вековната етрополска поща, можеха да се срещнат с нея, биха се радвали, че един млад местен човек продължава традициите, създадени от тях.

– Кои са качествата, необходими при работата в институция като „Български пощи“?

– Работата е разнородна. Трябва да си пощенец от сърце и душа. Да имаш знания и опит, да обичаш да работиш с хора, да искаш да си полезен. Отговорност, коректност, честност, бързина, креативност – тези качества също са важни.

– Работите ли ефективно и ефикасно в екип във Вашата организация?

– Да се работи в екип е трудно! Трябва да има доверие и уважение между служителите. Мисля, че на местно ниво имам един добър екип. Това са касиерите, пощальоните и колегите от селата. Малко сме, но можем да разчитаме един на друг.

– Какви са предизвикателствата и трудностите пред съвременните пощенски услуги?

– Интернет, онлайн услуги, електронни подписи – всичко това е удобство, но не е физическа пратка, която да се достави. Когато получите картичка на телефона, какво правите? Отваряте я и за благодарност, слагате палец. Когато получите картичка /истинска, реална/, отваряте я, докосвате я, четете и я поставяте някъде да си я гледате. Чувствате се специален! Интернет ни дава много свобода, но  няма да ни даде емоцията и радостта от малките неща. С навлизането на нови технологии някои услуги стават ненужни, други ще се предлагат под друга форма.

–  Сигурна съм, че не е лесно да работите с разнородните групи клиенти, които обслужвате. Как се справяте със стреса на работното място?

– Към клиента трябва да подходиш с увереност и спокойствие. Да изградиш доверие. Ние сме добронамерени към клиентите. Истина е, че хората  са много забързани, изнервени и напрегнати. Това не можем да променим.

– За какво мечтаете в работата?

– Надявам се, че с колегите ще продължим да работим пълноценно в екип и да разчитаме един на друг така, както сме го правили и досега.

Текст: ГАЛЯ БОНЧЕВА