Любовта към народната музика и етрополските песни обединява хористките в групата

Женски народен хор „Димана“ към НЧ „Тодор Пеев-1871“ е създаден на 1 септември 1966 г. Съставът му е бил от 16 жени, а ръководител – Васил Спиридонов. Едни от първите включени е репертоара песни са: „Вито се хоро извило“ и  „Седе седенки“.

„През 1966 г. работех в някогашния завод „Тодор Доков“ в Етрополе и до него се намираше завод „Метални изделия“. С една колега решихме, че е възможно да направим група, един състав за фолклор, като покойният ѝ вече мъж – Спиридонов, подкрепи идеята ни и стана ръководител на групата. Събрахме се 26 жени от предприятия, служители и работнички, и започнахме да репетираме,“ спомня си за историята на създаването Симеонка Петкова. Оттогава тя е част от фолклорната група и нито за миг не е спирала да пее. Всички я наричат „Сърцето на групата“. С лъчезарната си усмивка и всеотдайност е способна да плени всеки слушател и да го накара да заобича народната музика.

Година след създаването на група „Димана“, през 1967 г. се провежда регионално прослушване на народни хорове в Етрополе. Женският хор се класира за фестивала в гр. София, а през 1970 г. печели трето място на фестивала за изпълнители на народни песни в гр. Самоков. „Заплакала е гората“ и „Малка мома двори мете“ са емблематични песни, запазени в репертоара на хора и до днес. През 1975 г. групата получава награда за самодейност. Отличията и наградите в конкурсите, които хорът печели, са многобройни, а талантът на „Димана“ е забелязан и в чужбина.

„Понеже знаят изпълненията ни, организатори от чужбина ни се обаждат и често ни канят да пеем на техни фестивали. Били сме в Чехия, Германия, Хърватска, Гърция, Турция…“, споделя Симеонка и единственото, което си пожелава е да е здрава, за да може да отпразнува 60-годишния юбилей на фолклорния състав, за който е дала сърцето и душата си през всичките тези години.

Цонка Крачунова е в състава от 1982 г. до 1989 г. Налага се да прекъсне участието си в състава, за да се отдаде на семейния бизнес. Преди 4 години ѝ се обаждат с молба да се завърне в групата, понеже малко жени от състава са пеели трети глас.

„Завърнах се в „Димана“ без да се замисля, приятно е да си част от този състав. Дори сега агитирах внучката ми, която е в първи клас, да пее народни песни. Народната песен ни обединява“, разказва Цонка и допълва, че през всички тези години музиката е била в сърцето ѝ. Те пее народни песни и у дома – на децата, внуците и на правнучката си.

Ръководител на Женска вокална група „Димана“ е Николета Христова. Тя е на 28 години и е от гр. Шумен. Завършила е Национално музикално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ със специалност „Народно пеене“, след това – Музикалната академия в Пловдив със специалност „Дирижиране на народни състави“ и „Преподавател по народно пеене“ и втора магистратура със специалност „Педагогика на обучението по музика“ от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Красавицата се влюбва в етрополеца Павлин Христов и така открива красотата на китното Етрополе. През 2019 г. тя става част от група „Димана“, а след това и техен ръководител.

„Хорът има много голям репертоар – около 150, да не кажа и повече песни. Пее се е както автентичен, така е обработен фолклор от Филип Кутев, Иван Вълев, Стефан Кънев и други. Една от емблематичните песни, на Филип Кутев – „Малка мома двори мете“, се е пеела тогава, пее се и сега“, разказва Николета. Тя е горда със състава на самодейците и техния талант.

Жената с най-голям опит в състава е Йорданка Ангелова. Преди да стане част от фолклорна група „Димана“, е пяла в русенския работнически хор „Георги Димитров“. Едва шестгодишна, започва да свири на акордеон, който пази и до днес с надежда, че някой от внуците ще прояви интерес към него. Носи музиката в сърцето си и именно тя ѝ помага през всички години и житейски препятствия.

„Обичам музиката. Преди съм пяла най-вече класическа музика с Русенската филхармония. Но когато дойдохме тук, нямаше такива състави и дълго време не бях пяла. И тъй като и съпругът ми почина, не ми беше до пеене. Въпреки всичко преди 10 години реших да се включа в състава на „Димана“ и така се завърна отново живеца у мен и страстта към музиката“, споделя Йорданка. Медният ѝ глас наследяват и двамата и сина, които като малки са част от детски хор и имат редица концертни изяви.

„През 2019 г. с „Димана“ бяхме на международен фестивал в гр. Русе, аз организирах тогава участието ни там. Имаше състави от Румъния, Унгария и други народности. Спечелихме първо място!, казва Йорданка Ангелова.

През 2019 г. към „Димана“ се включва Марийка Иванова. Тя е родом от с. Ямна и е закърмена с народното творчество. Песента „Чичовите коне“ от репертоара на състава бързо се превръща в любимата ѝ песен. „Реших да стана част от „Димана“, защото искам и в село Ямна да направим някаква такава фолклорна група. Там ги имаше преди и беше много хубаво“, споделя Марийка.

Група „Димана“ има над 150 песни в репертоара си. „От кога, мило либе“ се оказва съдбоносна за бившия IT специалист и любител фотограф Валя Кръстева. От дете тя обича да пее народни песни и така през 2014 г. съдбата я отвежда до група „Димана“ и става част от нея. Вече е пенсионер, но благодарение на състава продължава да пътува, да се среща с много приятели и се чувства щастлива.

Женска вокална група „Димана“ има за цел да запази автентичния фолклор на Етрополе и непрестанно обогатява своя репертоар. Етрополски песни, напявания и наричания се пеят и до наши дни на обичая „Пеене на пръстените“ на Васильовден, характерен за региона.

Текст: СИБИЛА КУСЕВА