Виктория Велиева свири на контрабас в Националния филхармоничен оркестър, била е на една сцена с Андреа Бочели и Пласидо Доминго

Виктория Велиева е чаровна млада дама от Етрополе с кариера на професионален музикант. Тя свири на контрабас в Националния филхармоничен оркестър на Софийската филхармония. Има изяви в цяла Европа, Аржентина и Япония. Била е на една сцена със световни знаменитости като Андреа Бочели и Пласидо Доминго. Когато говори за музика, лицето ѝ засиява по един особен начин и цялото пространство наоколо затрептява в хармонични вибрации. Специално за читателите на в. „Етрополе за хората” Виктория прави една съкровена изповед за пътя от малкото градче в провинцията до най-големите сцени на три континента.

– Кога започна да се занимаваш с музика и защо избра точно този инструмент?

– Първите ми стъпки в музиката, като на почти всички деца от Етрополе, започнаха в нашето читалище „Тодор Пеев-1871”.  Горях от желание да уча пеене и след седми клас реших да кандидатствам в музикалното училище в Плевен. Там се оказа, че единствената възможност е да изучавам фолклор, а аз търсех изява в други жанрове. В живота има съдба, която човек не може да контролира. От училището ми предложиха да не се отказвам, а да си избера музикален инструмент. Влязах в една стая, в която момиче свиреше прекрасна елегия на контрабас и веднага се влюбих в този инструмент. През следващите години опитните ни педагози направиха обучението лесно и естествено. По-късно усъвършенствах уменията си по контрабас в Националната музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров”, където завърших магистратура. И така до днес инструментът е неделима част от мен и обратното.

– Как успя да станеш част от Националния филхармоничен оркестър?

– С много сериозно постоянство, мотивация, усърдна работа, стремеж към самоусъвършнстване и поддържане на ниво, адекватно на високата конкуренция. Помогна ми и опитът в състава на Академичния симфоничен оркестър към Националната музикална академия – нещо, с което също много се гордея. Това е професионален оркестър, на който се обучават бъдещи диригенти и работата с млади хора е изключително приятна. След четири години се появи конкурс за място в Софийската филхармония. Явих се и спечелих своето място там, където работя и в момента. Искам да отбележа, че пътят на професионалния музикант никак не е лек. Нямаш право да си почиваш, когато си поискаш. Изисква се постоянен труд и работата не може да чака. Много мои приятели, които не са музиканти, се възхищават точно на тази ми способност да организирам добре времето и ангажиментите си. Никога не оставям за по-късно нещата, които трябва да бъдат свършени. Може би това е довело до моя успех да стъпя на сцената на Софийската филхармония и да имам честта да свиря под диригентството на именити музиканти като Найден Тодоров, Емил Табаков, Росен Миланов, Саша Гьоцел, Урош Лацовиц и др.

– Кога най-много си се вълнувала преди концерт и имаш ли някакви ритуали или талисман, който да ти помага?

– Ние, артистите, трябва да се вълнуваме. Аз наистина изпитвам страхотна тръпка при всеки концерт. Вълнувам се от качеството на моята работа, от желанието всичко да се направи по най-добрия начин, от очакванията какво ще се получи. Всеки път енергията е различна заради хората, с които свириш, диригента, настроението на публиката, всичко. Но вълнение трябва винаги да има. Много важно е това чувство да не се губи, защото душата на човек има нужда точно от подобни трепети. Изкуството ги дава, не битовизмите и материалните блага.

– Кои са най-големите ти награди и постижения?

– Една от най-ценните ми награди е при завършване на училище, когато ми бе дадена възможност да бъда солист на Плевенската филхармония с изпълнение на Елегия за контрабас и оркестър на Тодор Попов. Имам спечелена Първа награда на конкурс за българска музика в Провадия. Изключително се гордея с участието си в конкурса за Международен младежки оркестър в Нидерландия. Там се явих абсолютно на шега, а се оказа, че печеля мястото за водач, което е доста сериозно постижение. Половин лято имах възможност да свиря с оркестър и диригенти с международна кариера.

– Какво е да свириш на една сцена със световни звезди като Андреа Бочели и с други известни музиканти, с които имаш общи участия?

– Истинска чест е да си на една сцена и да правиш музика с изпълнители от ранга на Бочели. Предизвикателството е голямо, защото те са големи звезди и се държат като такива. Времето за репетиции е много скъсено. Случва се дори да липсва предварителен контакт с тях и директно на сцената да се случат нещата. Специално концертът на Андреа Бочели беше сериозно предизвикателство, защото беше на открито, беше много студено и имаше много музикални произведения, които трябваше да бъдат поднесени по най-добрия начин. Той е завладяващ музикант и артист. Идва с прекрасен екип, с много добър бекстейдж. Такива събития са радост за душата. Същата страхотна магия бе концертът ни със световноизвестния тенор Пласидо Доминго и нашата оперна прима Соня Йончева на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски”. Последният ни концерт със Софийската филхармония за откриването на сезона още ме държи в еуфория. Солисти бяха Аугостин Хаделих – цигулка, който е носител на Грами и уникалният виолончелист Готие Капюсон. Контактът с такива музиканти е неповторим. Например всеки концерт с проф. Светлин Русев за мен е празник. В момента музикалният живот в България, особено във филхармонията, ври и кипи.

– Какво ти даде и какво ти отне музиката?

– Музиката нищо не може да ти отнеме. Тя може единствено да ти даде красив ритъм и темпо в живота. Изчезне ли музиката от живота на човек, той вече не може да е същият. Музиката е нужна на душата и на всяка клетка от тялото. На мен тя ми трябва. Аз не мога без нея. Мога да се лиша от много други неща, но музиката трябва да е част от мен всеки ден.

– Трудно ли се стига до голямата сцена, когато си роден в малък град като Етрополе?

– Не, не е трудно. Просто като при всяко друго нещо се изисква труд, постоянство, усилие да надскочиш себе си, цел, въображение, отдаденост. Човек може да учи и да се развива, в която и точка на света да се намира, стига да има правилния учител. Трябва да го откриеш, да го познаеш и да го следваш. Това е основното при изучаването на музикален инструмент. Искам да кажа на децата на Етрополе и на техните родители, че заниманията с музика развиват изключително много детското въображение и различни други умения. Едно дете няма как да разбере дали може да свири, ако не се докосне до инструмент, затова трябва да се подсигури достъпа до инструменти, особено до класическите.

– Как съчетаваш професионалните ангажименти със семейните?

– Невинаги е лесно, но се справяме и всичко е наред, защото всички много обичаме музиката. Имаме нашите си моменти, в които ходим заедно на концерти и на други събития. Съпругът ми винаги ме подкрепя, особено вечерите и по време на пътуванията ми, когато поема изцяло грижата за нашия син Дени. Той е във втори клас и е верен почитател на детските концерти, които имаме в нашия афиш. Искам да поканя всички родители да доведат децата си на тях.

– За какво мечтаеш?

– Най-важното е да сме здрави и успешни. Много бих искала да отида на места по света, които още не съм успяла да посетя, защото за мен е важно да пътувам и да опознавам различни култури. Бих искала животът на хората, които се занимават с изкуство в България, да стане малко по-лесен. В професионален план бих искала да навляза малко повече в областта на джаза, да екпериментирам с нови стилове, с нещо по-свободно извън класиката.

– Кои са най-милите ти спомени от Етрополе?

Това, което най-много ми липсва, когато съм далеч, са пътят до училището по красивата алея, падащите листа, тази романтика и кокетност на малкото градче. Винаги това търся и се опитвам да си го намеря. Почти винаги съм тук през ваканциите и в останалото свободно време. Градът ме зарежда много и много си го обичам. Изключително вълнуващо и интересно ми беше да помагам на нашия танцов ансамбъл с ръководител Калинка Пушкарова. Незабравими ще останат и срещите ми с децата в Центъра за социална рехабилитация и интеграция. Програмите за деца са ми много на сърце. Всяко дете трябва да се докосне до класическата музика и аз им свиря и разказвам с голямо удоволствие.

– Каква е рецептата за успех на Виктория Велиева?

– Искреност, точност, трудолюбие, високо вдигната глава и високи цели.

– Какво е твоето послание към нашите читатели?

„Музиката дава душа на Вселената, криле на ума, полет на въображението и живот на всичко”. Това е една мисъл на Платон, която искам всеки да прочете и да осмисли, за да разбере колко по-красив ще бъде животът му с музиката. Така вкъщи тишината няма вече да е тишина, а ще бъде пространство, изпълнено с красота и любов.

Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА