Обричат се над 2000 души и семействата им на миграция или по-лош живот

Постигнатият напредък е дело на екипите през тези години и най-вече – на проф. дтн. инж. Цоло Вутов

Трима пенсионери, с принос за изграждането на ключови обекти на Елаците-Мед и Геотехмин, важни и за страната, посетиха в началото на октомври Рудодобивния, Обогатителния комплекс и хвостохранилище „Бенковски-2“, за да се запознаят на място с развитието им през последните години.

Инж. Тодор Горчев е бил ръководител на обект „Бенковски-2“ (1996-1998 г.) и ръководител „Строителство“ на Геотехмин до 2001 г.

Инж. Никола Евстатиев е работил 25 години в Енергопроект и е строил ПАВЕЦ „Чаира“. Бил е проектант в Геотехмин (1999-2005 г.), а след това управител и зам.-управител на Геопроект ЕООД до 2012 г.

Инж. Георги Славов е геодезист. Присъединява се към екипа за изграждане на хвостохранилище „Бенковски-2“ през 1997 г. От 2001 г. ръководи строителството на ключови обекти на Геотехмин: реконструкция, разширение и развитие на Летище София, мини ВЕЦ-ове по поречието на р. Искър и др.:

Попитахме ги как оценяват промяната в Елаците-Мед от дистанцията времето и защо трябва продължи развитието на предприятието след 2031 г. Какво ще постигнем, ако затворим това предприятие и може ли рудодобивът и туризмът да се развиват паралелно и др.

Инж. Тодор Горчев:  Първото, което ни направи впечатление, е изграденият до портала на Рудодобивния комплекс мини музей, който показва основната механизация, с която се извършва тази огромна дейност. На базата на проектните разработки през 1996 г. се прогнозираше, че през 2015 г. рудодобивната дейност ще бъде неефективна и се очакваше експлоатацията на находището да приключи. Силно ме изненада, че дейността ще продължи до 2031 г. и че има проекти за развитието на рудника до 2041 г, Това показва, че днес методите за проучване са коренно различни. Внедрени са много нови технологии. Съоръжението КЕТ-3 заслужава висока оценка, защото рудата, вместо да се изнася от дъното на рудника на терена, се качва на по-ниска кота, там се троши и, без да е нужен автомобилен транспорт, се постига далеч по-голям ефект, в това число екологичен. Направена е инсталация, която да оползотворява откривката и от нея се произвежда строителен материал, необходим не само за нуждите на рудника, а и за населението в района. Изградена е нова пречиствателна станция, която улавя и пречиства производствените води, а в момента е в процес на развитие проект за нова. Да не говорим за съвременната механизация и новите компютърни технологии. И ако през 1996 г. връх в производството е било да се изкопаят между 9 и 11 млн. т. руда, то сега средният добив надхвърля 16.2 млн. т. Когато минахме през старото хвостохранилище „Бенковски-1“, рекултивирано от Геотехмин, имах чувството, че минавам през гора. Впечатлява сигурността на съоръженията. Всичко това може да се постигне със съвършена механизация, дигитализация и, разбира се, с високо професионален екип.

Развитието на Елаците-Мед е огромна заслуга на ръководството на предприятието и фирмата Геотехмин. Всичко, което е постигнато, е дело на хората, на колектива, работил в компанията през тези години и най-вече – на неговия ръководител проф. Цоло Вутов, защото той е държал кормилото и е направлявал екипите така, че да се стигне до тези резултати.

Елаците-Мед е сред немногото индустриални предприятия, които след промените запазиха своята дейност, развиха я, усъвършенстваха я и най-важното, запазиха поминъка на хората в Етрополе и другите общини.

Разбирам, че ръководството не града не само не оценява това, но в редица случаи настройва общественото мнение против компанията. Господата, вместо да са благодарни за социално-икономическия принос,  се опитват да ограничават развитието на комплекса.

Защо е добре да продължи работата на Елаците-Мед? Нашата страна е изправена пред дилемата дали да я бъде или не. Какво ще постигнем, ако затворим това предприятие? Обричаме над 2000 души и семействата им на миграция или по-лош живот. Чест прави на такива ръководители, които успяха да запазят, усъвършенстваха и доразвиха създадената инфраструктура и направиха този комплекс рентабилен. И ако някой поставя въпроса защо ни е това предприятие, и че можело да има развит туризъм тук вместо рудодобив, то той обрича населението пред перспективата да бъде пръснато по други райони и по света. Всъщност, какво пречи и сега да има развит туризъм?! Има редица региони с минна индустрия, в които това е факт.

Инж. Никола Евстатиев: Направи ми огромно впечатление, че след тези години, в Рудодобивния, Обогатителния комплекс и хвостохранилище „Бенковски-2“ има голям, положителен напредък и че развитието им върви паралелно с нужните инвестиции. Мелничният цех бе проектиран до към 2000 г. с 10 мелници, по мое време се проектира и се изпълни 11-та и сега има 12-та мелница в експлоатация, благодарение на което може да се повишат годишният добив и преработката на руда. След икономическата криза през 2001-2002 г., „Елаците“ бяха на ръба на оцеляването и, след като кризата мина, добивът се повиши благодарение на предприетите финансови мерки и модернизацията. В изложението на инж. Стоил Димитров ми направи впечатление, че системата за наблюдение и контрол в цех „Средно и ситно трошене“ на Обогатителния комплекс е толкова развита, че дава 60 000 сигнала за 10 милисекунди. По мое време следвахме нашия производствен опит, днес на хвостохранилището има съвременни машини и инструментариум за наблюдение за стабилитета, най-вече на въздушния откос. Видяхме новите машини от Австралия за уплътняване на хвоста и намаляване на обема му, някога това беше немислимо. На хвостохранилището има тръбопроводи с вътрешно полиуретаново покритие, които са по-здрави и дълготрайни. Видяхме рекултивацията – доста трудно е да правиш такава рекултивация на отделни участъци, когато в една секция се работи, а ето че може. Имаше много млади хора, работещи в комплекса, това е бъдещето. До 2031 г. има утвърдени работни проекти. Вярвам, че ще успеем да осигурим развитие на рудника и до 2041 г.

Симбиозата на едно голямо предприятие и обществеността винаги е била много важна както за развитието на предприятието, така и за региона на дейност. Крайният продукт на Елаците-Мед е меден концентрат, а цените на медта се диктуват от световните борси. Ние, в малка България, с ниското съдържание на мед в рудите, успяваме да се преборим на този пазар и все още да произвеждаме този продукт, от който днес и ЕС има голяма нужда. Управлението на такава огромна производствена верига в трудни условия изисква подготвени хора като проф. Цоло Вутов и неговия екип, за да може „Елаците“ да продължи да съществува и да дава хляб на хиляди семейства, а приказките на разни местни управници нямат никаква стойност.

Инж. Георги Славов: Това посещение ми показа огромния скок, който е направила компанията в цялостния цикъл на производството за 25 г. от моето постъпване на работа в Геотехмин – от рудодобива през обогатяването и управлението на отпадъци. Има цифровизация, мониторинг, технически напредък. Навремето на хвостохранилището имаше 10 камиона с дървени кабини и 5 татри, започнахме със старите булдозери, сега има ефективна съвременна механизация. Впечатлен съм от модернизацията, от поддръжката на сградния фонд и съоръженията. Този бум в развитието е продиктуван от това, че се обърна внимание на процентното съдържание на рудата в скалите.

Производството в Елаците-Мед и развитието на компанията трябва да продължи, защото оползотворяването на наличните ресурси на мед е нужно за България, за човечеството и за продължаването на поминъка на хората в тези региони. Рудодобивът в тези земи има хилядолетна история, а индустриалните предприятия в Етрополе и Средногорието работят от 50 години, в тях си изкарват прехраната вече 2-3 поколения.  С преминаването на Елаците-Мед под ръководството на Геотехмин не просто е очевиден напредъкът и какво е направено за населението и развитието в общините на дейност – Етрополе, Мирково, Чавдар и др., но е срамно да се изказват мнения, че компанията е длъжник. Очевидно става въпрос за тенденциозни становища и публикации.