Ако отворим страниците на някои книги, посветени на Етрополе, ще научим не само интересни факти от миналото на града, но ще усетим и ароматите на кухнята на етрополските баби.
Ако се доверим на впечатленията на Александър Тацов, една от забележителните личности на София и България от първите десетилетия на ХХ в., автор на монументалното историческо изследване „Етрополе във вековното си минало“, ще узнаем, че закуската от мляко и масло се е слагала под „най-кичестата овошка“ в двора.
„Етрополското млеко не е като софийското. То е ароматично и целебно. Гълтаме топлото млеко и мажем тънки резньове хлеб с етрополско масло…“ – продължава авторът. Това ароматично мляко се използва и за приготвянето на етрополския специалитет – млечника. Той може да се превърне в част от рецептите и на младите етрополски домакини, с който биха изненадали приятно своите гости. Някои биха го оприличили на голяма палачинка, запечена във фурна. Необходимите продукти са прясно мляко, краве масло, брашно. Всичко се разбива до смес, малко по-гъста от смес за палачинки. Щипка сол и сместа е готова да бъде изсипана върху сгорещеното в тава масло. Преди поднасяне се поръсва обилно с пудра захар.
Гостите на Етрополе биха оценили с удоволствие зелника и баницата със сирене, която се заливала със захарен сироп. Зелникът се приготвял от по-дебело разточени домашни кори, запечени върху печката, с плънка от запържено в олио кисело зеле, поръсено с червен пипер.
Една от основните земеделски култури, виреещи добре в района на Етрополе, била царевицата, известна сред населението с думата „кукуруз“. Тя е част от основните храни на етрополци в миналото и от нея се приготвяли различни ястия – кукурузник /царевичник/, качамак, разбъркван с така наречения „джуруляк“. Това е прадядото на днешния миксер – дървена дръжка около 30 см, в края на която има четири перки, разположени напречно. Този инструмент вършел много полезна работа в течение на дълги години и вероятно може да се намери и сега в някоя стара къща.
Подправките били неотменна и задължителна част от всяко домакинство. Магданозът, копърът, джодженът придавали финалния щрих на приготвените ястия. Зелените джанки и зелените домати пък подкиселявали супите, особено през летните горещини.
В готварските рецепти от миналото на Етрополе могат да се открият много интересни и полезни неща, които биха разнообразили съвременния репертоар на всяка домакиня. И не на последно място – носят усещането на старо Етрополе!
Текст: ГАЛЯ БОНЧЕВА
