Аз съм прапрапраправнук на четник от четата на Хаджи Димитър
По време на традиционната земляческа среща т.г. кметът на община Етрополе инж. Владимир Александров награди г-н Симеон Арнаудов за принос в развитието и утвърждаването на Етрополско земляческо сдружение „Тодор Пеев“ – гр. София. Симеон Арнаудов е роден на 18 юли 1928 г. в гр. Етрополе. Неговият род е един от най-старите в града, дали много видни личности – свещеници, общественици и депутати. Арнаудов е работил в Община Етрополе.
Той е краевед и родолюбец, който съхранява историята на Етрополе. Арнаудов милее за родното си място и не спира да събира и търси потомци на старите родове, да описва данните, за да останат за идните поколения.
– Разкажете ни какво Ви свързва с гр. Етрополе?
– Роден съм в Етрополе, на ул. „Генерал Гурко“ 15. Това е къщата, която дядо ми – свещеникът Симеон Арнаудов, е купил от някого през турско време. Аз съм прапрапраправнук на четник от четата на Хаджи Димитър – Симеон Кръстев Арнаудов. Той е син на родоначалника на рода ни Цено Арнаудов. Дядо Цено Арнаудов получава името Арнаудов, защото е носил такива дрехи, албански, които приличат на арнаутите, и оттогава етрополци му казват: „Ето го дядо Цено Арнаутина, дето е от горната махала“. Така получава фамилията си и нашият род продължава с неговите синове – те са седем, жени и мъже. Един от тях се е казвал Симеон Арнаудов. Той е бил приятел на много важен човек от Етрополе, на който турците са се покланяли, въпреки че е българин. Как се казва не мога да си спомня, но те двамата са били родени в една година, много са си допадали и са участвали в турския конак като съветници от българска страна. Шестима българи и шестима турци е имало в този турски конак, които са управлявали по това време Етрополе. И етрополци са казвали: „Павел и Симеон са приятели, като единият – Симеон, е акълът, а пък Павел е волята“. Защо? Защото Симеон с Павел винаги предварително са се уговаряли какво трябва да кажат за етрополци на турския съвет, и тогава Симеон е давал съвети, а пък Павел Панчов налага волята си. Павел е бил едро, грамадно човече с волеви характер и турците са го уважавали и са му се подчинявали. Затова аз се гордея и с този мой прапрадядо, който е бил голям акъллия и са го наричали „Философа“. А пък след това неговият син – Михаил Арнаудов, е човекът, който е бил ръкосвещеникът в Етрополе. Той е бил и член на Тайния революционен комитет. Викали му „Попа революционер“. Гордея се и с дядо си поп Симеон, на който съм кръстен. Той е бил свещеник, който в духовно отношение е много добре известен в Етрополе. Бил е голям общественик, участвал е в много мероприятия. Той е един от тези, които са възстановили етрополското читалище, понеже то е било изоставено, и е бил библиотекар на това читалище.
– Вие докога сте живели в Етрополе?
– Аз съм живял в Етрополе малко преди 9 септември 1989 г., защото тогава ме записаха в Ботевград ученик. Там изкарах един срок и когато се откри Етрополската гимназия, веднага се прехвърлих в Етрополе, където завърши гимназията. След етрополската гимназия бях на работа в Общината, във финансовия отдел. След това завърших двугодишни курсове. Преквалифицирах се в специалността Електро, силни токове. Назначиха ме на язовир „Сталин“, сега язовир „Искър“. Там отговарях за електросъоръженията.
– Кой е най-милият Ви спомен от детството, свързан с Етрополе?
– Имам такъв отпреди 9 септември, по време на бомбардировките в София. Имаше война между Съветския съюз и нацистка Германия и по това време етрополци, пък и други софиянци, се евакуираха в Етрополе. Главната улица вечер се изпълваше с хора, тръгнали на разходка. Всички излизахме вечер да се разхождаме по тази улица и хората тогава бяха добронамерени. Също така имам и друг мил спомен, свързан с града, от времето, когато ходех на детска градина. Тя беше единствената в града. В нея имаше деца от всички краища на града. Беше безплатна, но имаше само една люлка и една пързалка. Имаше една учителка – г-жа Каролева, много внимателна и любвеобилна. Тя умееше да разказва на децата приказки и какви ли не още истории, които още помня. Имаше в Етрополе оздравителна гимназия в местността „Изворите“. Там е вилна зона сега. Беше известна и идваха много деца да се лекуват и да учат. А лятно време в столарското училище идваха всяка година да летуват деца от популярния хор „Бодра смяна“ . И ни беше много приятно на етрополци да общуваме с тях.
– Идвате ли си често в Етрополе?
– Нямам възможност да идвам често предвид годините ми. Именно поради тази причина много се зарадвах, когато кметът инж. Владимир Александров ни покани и традиционната земляческа среща се проведе в родния ни град. Изключително съм щастлив и съм безкрайно благодарен затова. Особено много ме трогна и уважението, наградата, която ми връчи за принос в развитието и утвърждаването на Етрополско земляческо сдружение „Тодор Пеев“ – гр. София. Този човек просто има прозорливо око и вижда всички хора в този град. Аз съм приятно изненадан и съм много въодушевен от неговите постъпки и идеи, които развива сега в Етрополе. Той е млад, енергичен и си личи, че с желание работи в кметството.
– Каква е рецептата за дълголетие?
– Рецептата за дълголетие е да си добър с всички, да прощаваш на всички и никога, никога да не таиш в душата си омраза към никого. Омраза към никого, доброта – към всекиго. Това е рецептата за дълголетие.
– За какво мечтаете?
– Искам хората да бъдат по-добри. Надявам се и да имам силите, да съм жив и здрав другата година отново да посетя земляческата среща и да се видя с моите съграждани и приятели.
Текст: СИБИЛА КУСЕВА
