Симеон Арнаудов – горд наследник на революционния дух на Етрополе

Аз съм прапрапраправнук на четник от четата на Хаджи Димитър
По време на традиционната земляческа среща т.г. кметът на община Етрополе инж. Владимир Александров награди г-н Симеон Арнаудов за принос в развитието и утвърждаването на Етрополско земляческо сдружение „Тодор Пеев“ – гр. София. Симеон Арнаудов е роден на 18 юли 1928 г. в гр. Етрополе. Неговият род е един от най-старите в града, дали много видни личности – свещеници, общественици и депутати. Арнаудов е работил в Община Етрополе.
Той е краевед и родолюбец, който съхранява историята на Етрополе. Арнаудов милее за родното си място и не спира да събира и търси потомци на старите родове, да описва данните, за да останат за идните поколения.
– Разкажете ни какво Ви свързва с гр. Етрополе?
– Роден съм в Етрополе, на ул. „Генерал Гурко“ 15. Това е къщата, която дядо ми – свещеникът Симеон Арнаудов, е купил от някого през турско време. Аз съм прапрапраправнук на четник от четата на Хаджи Димитър – Симеон Кръстев Арнаудов. Той е син на родоначалника на рода ни Цено Арнаудов. Дядо Цено Арнаудов получава името Арнаудов, защото е носил такива дрехи, албански, които приличат на арнаутите, и оттогава етрополци му казват: „Ето го дядо Цено Арнаутина, дето е от горната махала“. Така получава фамилията си и нашият род продължава с неговите синове – те са седем, жени и мъже. Един от тях се е казвал Симеон Арнаудов. Той е бил приятел на много важен човек от Етрополе, на който турците са се покланяли, въпреки че е българин. Как се казва не мога да си спомня, но те двамата са били родени в една година, много са си допадали и са участвали в турския конак като съветници от българска страна. Шестима българи и шестима турци е имало в този турски конак, които са управлявали по това време Етрополе. И етрополци са казвали: „Павел и Симеон са приятели, като единият – Симеон, е акълът, а пък Павел е волята“. Защо? Защото Симеон с Павел винаги предварително са се уговаряли какво трябва да кажат за етрополци на турския съвет, и тогава Симеон е давал съвети, а пък Павел Панчов налага волята си. Павел е бил едро, грамадно човече с волеви характер и турците са го уважавали и са му се подчинявали. Затова аз се гордея и с този мой прапрадядо, който е бил голям акъллия и са го наричали „Философа“. А пък след това неговият син – Михаил Арнаудов, е човекът, който е бил ръкосвещеникът в Етрополе. Той е бил и член на Тайния революционен комитет. Викали му „Попа революционер“. Гордея се и с дядо си поп Симеон, на който съм кръстен. Той е бил свещеник, който в духовно отношение е много добре известен в Етрополе. Бил е голям общественик, участвал е в много мероприятия. Той е един от тези, които са възстановили етрополското читалище, понеже то е било изоставено, и е бил библиотекар на това читалище.
– Вие докога сте живели в Етрополе?
– Аз съм живял в Етрополе малко преди 9 септември 1989 г., защото тогава ме записаха в Ботевград ученик. Там изкарах един срок и когато се откри Етрополската гимназия, веднага се прехвърлих в Етрополе, където завърши гимназията. След етрополската гимназия бях на работа в Общината, във финансовия отдел. След това завърших двугодишни курсове. Преквалифицирах се в специалността Електро, силни токове. Назначиха ме на язовир „Сталин“, сега язовир „Искър“. Там отговарях за електросъоръженията.
– Кой е най-милият Ви спомен от детството, свързан с Етрополе?
– Имам такъв отпреди 9 септември, по време на бомбардировките в София. Имаше война между Съветския съюз и нацистка Германия и по това време етрополци, пък и други софиянци, се евакуираха в Етрополе. Главната улица вечер се изпълваше с хора, тръгнали на разходка. Всички излизахме вечер да се разхождаме по тази улица и хората тогава бяха добронамерени. Също така имам и друг мил спомен, свързан с града, от времето, когато ходех на детска градина. Тя беше единствената в града. В нея имаше деца от всички краища на града. Беше безплатна, но имаше само една люлка и една пързалка. Имаше една учителка – г-жа Каролева, много внимателна и любвеобилна. Тя умееше да разказва на децата приказки и какви ли не още истории, които още помня. Имаше в Етрополе оздравителна гимназия в местността „Изворите“. Там е вилна зона сега. Беше известна и идваха много деца да се лекуват и да учат. А лятно време в столарското училище идваха всяка година да летуват деца от популярния хор „Бодра смяна“ . И ни беше много приятно на етрополци да общуваме с тях.
– Идвате ли си често в Етрополе?
– Нямам възможност да идвам често предвид годините ми. Именно поради тази причина много се зарадвах, когато кметът инж. Владимир Александров ни покани и традиционната земляческа среща се проведе в родния ни град. Изключително съм щастлив и съм безкрайно благодарен затова. Особено много ме трогна и уважението, наградата, която ми връчи за принос в развитието и утвърждаването на Етрополско земляческо сдружение „Тодор Пеев“ – гр. София. Този човек просто има прозорливо око и вижда всички хора в този град. Аз съм приятно изненадан и съм много въодушевен от неговите постъпки и идеи, които развива сега в Етрополе. Той е млад, енергичен и си личи, че с желание работи в кметството.
– Каква е рецептата за дълголетие?
– Рецептата за дълголетие е да си добър с всички, да прощаваш на всички и никога, никога да не таиш в душата си омраза към никого. Омраза към никого, доброта – към всекиго. Това е рецептата за дълголетие.
– За какво мечтаете?
– Искам хората да бъдат по-добри. Надявам се и да имам силите, да съм жив и здрав другата година отново да посетя земляческата среща и да се видя с моите съграждани и приятели.
Текст: СИБИЛА КУСЕВА