С гордост отбелязваме 120 години музейно дело в града

Планирам експозицията да бъде реновирана и обогатена

Галя Дикова е етнолог и историк. Тя има две магистърски специалности „Етнология“ и „История и география“ от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Велико Търново, и е с 15 г. опит в сферата на музейното дело. От май е назначена за директор на Исторически музей – Етрополе до провеждането на конкурс.

 – Исторически музей – Етрополе е пазител на славната история на града. Кога се създава, по чия идея?

– Началото на музейното дело е поставено от младия историк и директор на местната прогимназия Александър Тацов преди 120 години – през 1904 г. Той създава музейна сбирка, в която в продължение на 10 години събира много ценности от значение за материалната и духовна култура на Етрополе. Той е първият проучвател на миналото на родния град. След това тази експозиция се премества в една от стаите на НЧ „Напредък”, но за нея полагат грижи или не различни лица и учители, а някои от експонатите изчезват. В началото на 50-те години на ХХ в. местната власт узрява за идеята да бъде създаден градски музей. Останалите в читалището експонати са събрани и през месец май 1951 г. е повикан известният археолог д-р Иван Велков да ги прегледа и оцени. Есента на същата година към читалище „Напредък” е сформирана историческа комисия от местни просветни дейци с мисия да издири, събере и опише предмети, снимки, документи и други вещи, които ще послужат обогатяването на колекцията и за уреждането на бъдещия музей.

През 1957 г. и началото на 1958 г. е ремонтирано старото училище при църквата „Св. Георги“, сградата е предоставена от свещеника Стефан Аламанов. Направени са подходящи витрини и по указанието на археолога-нумизмат проф. Тодор Герасимов е систематизирано диренето на материали и подреждането им в изработените витрини. Председател на комисията е Кръстьо Мишев, а от 1957 г. е Григор Григоров и членове са: Иван Кацаров (другият автор с цялостна история за Етрополе през вековете), Кръстьо Матеев (първият уредник на музея) и Павел Кисев. Димитър Тунджаров и десетки други дарители подпомагат дейността на комисията. В летописа на музейното дело в Етрополе са записани имената им. През годините уредници и директори на музея са Кръстьо Матеев, Георги Билев, Янка Филипова, Ирина Станкева, Наталия Лилова, Михаил Василев, Христина Василева, Наталия Цветкова.

  – Кои са експозициите и най-интересните експонати?

–   Днес експозицията се състои от 10 зали, като последният тематико-експозиционен план е от началото на 90-те години на ХХ в. Показани са над 1200 оригинални експоната, 120 фотоса и документи. Основните експозиции са Археология, Етнография, Просветно дело и Етрополска книжовна школа, Националноосвободителни борби, Видни етрополци и Дарителство. Може да се гордеем, че сме потомци на изкусни майстори – златари или куюмджии, бакърджии, катинчари, кранчари, табаци. Разбира се, сме наследници и на рударите, които през ХV-ХVІІ век са основни доставчици на метал за Османската империя. Във фонда на музея се съхранява една от деветте в България първи печатни библии на славянски език, отпечатана в гр. Острог, Русия, през 1581г. В полетата на библията има редица приписки, които след академично проучване ще са още един ценен източник за нашата история. Тя наскоро претърпя пълна реставрация и консервация по проект, финансиран от Министерство на културата. Надявам се в най-скоро време нейният дигитален вариант да бъде достъпен за посетителите, очакваме одобрение на надграждащ проект, подаден към Национален фонд „Култура”.

   – Защо е важно дигитализирането на Острожката библия?

– За отпечатването на първата Библия на кирилица в гр. Острог е създадена специална печатница и научна общност, състояща се от редица изключителни книжовници от онова време. Те извършват огромна работа по подготовката на библейски ръкописни текстове за печат. Благодарение на работата им, Острожката библия от 1581 г. става и все още е най-известната и значима старопечатна кирилографска/кирилизирана печатна книга. Тя обобщава съществуващите през вековете ръкописни църковно-славянски преводи на светите писания. Тя е не само завършек на вековните усилия за създаването на пълен „словенски“ библейски текст, но и поставя нова основа за приемането на текста на Светото писание, което е идеологическо и религиозно ядро на културната традиция за мнозина европейски народи. Тя вероятно достига до нашия град Етрополе през XVII в., защото е използвана от местни свещеници. В манастир „Св. Троица“ е уредено първо обществено килийно училище през 1613 г. от даскал Тодор. То е преместено в двора на църквата „Св. Георги“ през 1811 г. Между страниците в полетата се забелязват над 40 приписки (бележки в полетата) с различно съдържание и именно в това се крие нейната ценност. Тези кратки записки са характерни за книжовниците, преписващи книги през Средновековието и Османското робство, тези в Острожката библия са дело на местните свещеници, ученици и ползватели и съдържат информация за историята на нашия балкански град. Само ще добавя, че поне две са дело на Тодор Пеев, но това е проучване, което тепърва ще бъде осъществено.

  – С какво най-вече от своята история могат да се гордеят етрополци? 

– Етрополци са истински българи, горди планинци. Хора с главна буква. Те обичат родното си място и корените си. За тях нашият музей е една от емблемите на града. С коя страница от историята могат да се гордеят? Труден въпрос. Селището е с хилядолетна история. Възниква през І хилядолетие преди Христа – VІІ век. Просъществува през всички останали епохи. През Османския период е важен духовен и икономически (рудодобивен и занаятчийски) център. В манастира „Света Троица“ се създава и функционира Етрополската калиграфско-художествена школа, която няма аналог в българските земи в този период. Не може да се пропусне приносът на етрополци и тяхното участие в националноосвободителните борби – десетки, ако стотици са будните граждани, участници в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Панайот Хитов, в легията на Раковски, в четата на Христо Ботев. Един от най-дейните частни революционни комитети е основан от Васил Левски в Етрополе, който събира значителна сума за комитските дела, Левски посещава няколко пъти града. Близък негов съратник е етрополецът Тодор Пеев, една от най-ярките фигури на Българското Възраждане – учител, революционер, книжовник и журналист. В музея се съхраняват малко негови вещи – личното му писалище, вечният му календар и др.

 – Да поговорим за Етрополска калиграфско-художествена школа (ЕКХШ) от ХVІІ в. Тя не се ли развива заедно с развитието на занаятите?

– Тази школа през ХVІІ в. е доказателство за последния истински разцвет на ръкописната книга по българските земи. Когато голяма част от българския народ под тежестта на робските окови няма достъп до светлината на вярата и българските букви, тук, в Етрополския манастир, наречен „Варовитец”, се създава и развива богат книжовен живот. Разбира се, че школата не би могла да съществува без подкрепата на местното население. Едновременно с нейния разцвет, започва и икономическото въздигане и укрепване на град Етрополе. След началото на ХVІІ в. се утвърждава като един от най-важните рударски центрове в Османската империя – наличието на значителни залежи от различни по своя състав руди. Местното население получава привилегии, освободено е от някои данъци, това привлича не само българи от различните области на империята, а и пътуващи рудари от Саксония, сърби, турци, гърци, а и евреи. Икономическият подем разбира се е свързан с развитието на Етрополската книжовна школа. Финансовият ресурс, които се натрупва, няма как да не се отразява на културните наслагвания в местната общност.

  – От кога датира рударството в този край, вярно ли е, че в рамките на Османската империя Етрополе е било специализирано в производството на метални топки за оръдията на войската? 

– Според някои от местните изследователи – Александър Тацов и Иван Кацаров рударството има дълбоки корени. Още древните траки откриват рудни залежи, на много места в нашия Балкан се отриват местности с рупи, където се смята, че те добиват мед. Близо до днешния квартал „Вранещица“ има такива. В южна посока в м. Киселица има други тракийски рупи за добив на среброносен галенит и злато. Също така по някои от долинките на нашите рекички са открити отбиви с площадки и ями, където е промиван речен пясък. И още десетки са местностите с регистрирани рупи, малки галерии и шахти. През Средновековието също са използвани от българите тези находища, но сведенията са оскъдни и този дейност е малко изследван в историческата литература, но това е пропуск, които може да бъде отстранен. През Османския период след ХV в. първоначално селището е отбелязано като дервенджийско, а после Етрополе е определено и като рударско селище със специфични функции и статут.

  – Какви събития, свързани с музейното дело, предстоят?

– Предстои 120-годишнина от старта на музейното дело. През декември се надявам да осъществим научна конференция. Целта е да бъдат представени научни доклади и съобщения, свързани с историята на Етрополе и Етрополския край. Форумът ще е посветен на неуморните последователи на делото на Александър Тацов – създател на музейната сбирка, пръв проучвател на миналото на родния край, неговите следовници – краеведи, историци, етнолози, археолози и др. учени, както и на годишнините, които са се честват през 2024 и 2025 г.: 120 години от смъртта на Тодор Пеев; 120 години ПГ „Тодор Пеев” и професионално образование в Етрополе; 120 години „Етрополска дружба” в гр. София и 50 години мина Елаците.

    – Какво планирате за бъдещето на музея? 

  – Като нов директор ми се иска красивата сграда на музея да бъде ремонтирана, като задължително да запази автентичния си вид, а музейната експозиция да бъде реновирана, обогатена и да разказва чудната история на красивия ни планински град с древни корени, вековна история и силни и горди хора, допринесли за славното минало на България. Исторически музей – Етрополе, както и самият град са пазители на многовековна история, която трябва да бъде показана в истинската ѝ светлина, но по нов и модерен начин – чрез запазването на автентичния вид на конака, но и чрез ново художествено-пространствено оформление.