Рибата се върна, качеството на водата в реките се подобрява
Пламен Лазаров, председател на „Спортен риболов – Етрополе" пред "Етрополе за хората"
– Г-н Лазаров, от 15 април 2023 г. влезе в сила забраната за улов на риба и други водни организми през размножителния им период. Тя важи до края на май. Има ли незаконен риболов в община Етрополе?
– Бракониерите са престъпници. Те много добре знаят, че извършват незаконни дейности и се крият – и то не само по време на забраната за улов. Има определени видове разрешен риболов в България. В тези планински или полупланински водоеми може да се лови само с въдица с по една до две куки. Всякакви уреди, мрежи, подръчни средства, химически материали, ток и други приспособления са забранени със закон. Ние като сдружение не можем да контролираме незаконния риболов и да залавяме бракониери. Който има информация или получи сигнал за нарушения, трябва да уведоми Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Тя отговаря за рибните богатства и издава наказателни постановления.
– Има ли решение за намаляване на бракониерството?
– Едно от възможните решения и да се поставят скрити фотокапани на подходящи места по теченията на реките. Така ще се видят лицата на бракониерите, които се крият.
– Каква риба ловят любителите в община Етрополе?
– Ловим рибата от поречието на р. Малък Искър – основно речна мряна, речен кефал, уклей, пръскач, кротушка, балканска пъстърва отскоро, след като зарибихме м.г.
– Подобрява ли се или е променлива естествената среда за рибата в реките в общината?
– Качеството на водата в реките в общината се подобрява. Щом рибата се върна в град Етрополе, значи има по-малко замърсявания.
– Кога се върна рибата?
– Когато кожарската фабрика спря дейността си в пандемията преди около 2 години. Рибата не идва като вълна, тя идва постепенно, за един месец започва да се качва нагоре по течението, но бавно, първоначално това са единични бройки. След това започва лека полека да се качва повече по течението. Когато ѝ се даде възможност, тя се възпроизвежда много бързо.
– Как влияят различните човешки дейности върху опазването на рибата в общината?
– Всяка човешка дейност оказва влияние върху околната среда. За опазването на рибата най-много пречат химичните елементи и бракониерството. Години наред имаше проблем с някои предприятия. Кожарската фабрика, която в момента не работи, използваше при технологията си за преработка на кожи химикали, чиято миризма се усещаше в първото село по поречието – с. Лъга и квартал 8. Ако възобнови дейността си, веднага ще се усети. Преди година и половина имаше случаи неприятна миризма да минава през целия град, твърдеше се, че е свързана с дейността на т.нар. ТЕЦ, която произвежда ел. енергия от селскостопански и растителни отпадъци. При разграждането им се отделя метан и, при евентуален разлив в реката, хрилете на рибата, през които тя абсорбира вода и кислород, се запълват с тази маса. Все едно на човек да му сложиш чувал с брашно на главата! Наши колеги риболовци намираха стотици умрели риби по поречието на р. Малък Искър. Благодарение на сигнали и предприети мерки сега няма проблеми с централата на биомаса. Не сме засичали вече такива случаи.
Преди 47 години, когато се създава рудник „Елаците“, не се е обръщало толкова внимание на аспектите на околната среда, както в годините на демокрацията. Дейността на рудника няма как да няма никакво отражение, но „Елаците“ полагат много грижи, направиха пречиствателна станция по японска технология, сега строят трета… Правили сме опити и сме пускали риби в реката под пречиствателната станция, има резултати, положителни са, но не много поради простата причина, че реката е малка и в нея се вижда всичко, а оттук започват своята дейност бракониерите. Климатичните промени също оказват влияние.
– Добивът на инертни материали и дърводобивът как влияят върху реките и рибата?
– Добивът на инертни материали не се отразява на живота на рибата. По друг начин стоят нещата с дърводобива. При тази дейност се правят пътища с тежка верижна техника, за да се стигне до района, в който ще се добива дървесина. Когато завалят дъждове, всички дребни частици, камъчета, пясък от корозията слизат по дерета и рекички в основната река. Това е предпоставка за запълване на вировете и подмолните камъни, за естествените укрития на рибата, и така се ограничава естественият хабитат. Например един вир, който е бил дълбок 2 м, става 80 см. Има варианти това да се ограничи. По света, когато проправят горските пътища, правят канавки, по които се стича водата, защото така корозията е по-малка. Навремето е имало специален отдел в горското, поддържал е пътищата, а сега всичко е в ръцете на частни фирми. Както нашето сдружение зарибява водоеми, така може и дърводобивните фирми да отделят повече финанси за тези пътища, свързани с тяхната дейност.
– Коя е най-интересната Ви история, свързана с риболова?
– В годините преди приватизацията предприятията бяха в тежко състояние. Имаше период, когато някои бяха спрели работа, четири години „Тодор Доков“ не работеше. Един ден бях решил да отида за риба и стигнах до мястото, където р. Стара река се влива в р. Малък Искър. Не можах да повярвам на очите си – вместо мътната река, видях друга река, бистра, с много риба. Тогава рибата за кратко време стигна буквално до града и всички бяхме много щастливи. Сега в момента я има точно така, не е само мое лично наблюдение.
– Опитвате ли се да привлечете повече хора във Вашите акции по зарибяване?
– Ние сме ангажирани с каузата за зарибяване, като идеята ни е да го правим така, че хората не само да оставят парите си, а след като закупим материала, да им се дадат рибите и да ги пуснат във водоеми, за се научат да опазват още по-добре природните дадености. Правим го веднъж в годината, защото се съобразяваме с природните цикли на рибата. Вземаме материал от доказан производител на дива балканска пъстърва и зарибяваме в общината, основно в р. Малък Искър. Като се направи това веднъж в годината, резултатите следва да са доста добри, ако няма бракониерски улов. Най-големият проблем е бракониерството!
– От миналогодишното зарибяване с „Елаците“ какви са резултатите?
– Миналата година с тяхно дарение бяха пуснати около 15 000 малки рибки от 2 месеца възраст със средно тегло 0.5 грама. От риболовци имаме информация и снимки за уловени след няколко месеца риби по 20-22 см. Когато на рибата ѝ се даде възможност, доста бързо започва да расте, което е показателно, че средата е чиста, има храна, има подходящи условия.
– Кога ще бъде следващото зарибяване?
– Очакваме информация кога ще бъде годен материалът за зарибяване. Не знаем дали ще е в началото или в края на май, зависи от природните условия. Тази пролет времето е студено. Рибките са малки, крехки и трябва да им се даде оптимална възможност да оцелеят.
Преди 10 г., когато започнахме тези зарибявания, не сме имали опит. През 2012 г. купих американска пъстърва от рибно стопанство. Рибките бяха по 7-8 гр. Пуснах 600 бройки по горното течение на р. Малък Искър. Имаше големи дъждове и след седмица, като отидох, нямаше нито една. Водата ги беше отнесла. След това получих повече информация. Казаха ми, че американска пъстърва може да слезе, но няма да се върне, и вече зарибяваме с балканска. След 2,5 години пристига при мен риболовец и носи американска пъстърва – 2 килограма и половина. „Улових я на моста на магистралата, в реката под с. Джурово. Това ми е третата такава риба“ – похвали се човекът. Зарадвах се, резултатите бяха уникални. Не вярвах, че ще стигне такива размери.