Под мотото „50 години Елаците-Мед: Градим утрешния ден заедно“ компанията отличи постиженията на първите строители и специалисти с грамоти и плакети
Началото на Елаците-Мед датира от 11 февруари 1975 г., когато официално е учреден МОК „Елаците”. Това е време на големи амбиции, когато инженери и работници се трудят неуморно за изграждането на минния комплекс – национален обект, и преодоляват множество предизвикателства. Проф. Вутов припомни началото на строежа на 6,5-километровия тунел за транспортиране на рудата от рудника до обогатителната фабрика под Стара планина, задача, която тогава изглежда почти непреодолима, но е постигната благодарение на всеотдайността и професионализма на хората. Той очерта и трудностите, след като предприятието става част от Група ГЕОТЕХМИН през 1999 г., и постиженията благодарение на „знанието, доверието, екипната работа…“. Проф. Вутов изрази увереност, че с подкрепата на местните общности компанията ще продължи дългосрочното си развитие и след 2031 година.
Инж. Драгомир Драганов изрази благодарността и признателността на ръководството на Елаците-Мед към всички, които със своите знания и умения са допринесли за изграждането на уникалния комплекс и достигането на производствен капацитет от 10 млн. т руда в миналото. Той подчерта значимостта на ръководството на Геотехмин и на проф. Вутов за въвеждането на нова техника и технологии след приватизацията, което е позволило увеличаването на капацитета до 16 млн. т и гарантирането на дългосрочна заетост. Инж. Драганов отбеляза, че вече 50 години дружеството работи устойчиво въпреки бедните руди. „Ако в далечната 1982-1984 г., когато започнах работа, някой беше споменал, че дружеството ще работи устойчиво и рентабилно при средно съдържание на мед в рудите от 0,25%, едва ли някой би повярвал. Сега, при тези съдържания, компанията гарантира дългосрочна заетост на своите работници и служители“ – каза той.
Живот на всеотдайност: Истории от работното място
С много лични истории, разказани на събитието и в неформални разговори, доайените на рудник „Елаците“ съживиха миналото. Техните спомени както за трудностите, така и за успехите, доказват, че колективните усилия са гарантирали развитието на Елаците-Мед.
Люба Димова се преселва в Етрополе от района на Сандански в края на 60-те години на миналия век. Завършила пощенския институт в София, първоначално тя работи в пощата, а през 1985 г. се премества в Елаците-Мед за по-добра заплата. Назначена е като касиер. Работи с 13 жени и един мъж и още си спомня как върви през 6,5-километровия тунел, по който се транспортира рудата от Етрополе до Мирково, за да носи пари за заплати между двете производствени звена на предприятието. Люба минава по тясна ивица покрай лентата и един ден, поради нехайство на служител, за малко да стане жертва на инцидент.
„Имам и много хубави спомени. С колегите бяхме като едно прекрасно семейство, което стана неразделна част от моя живот. Какво е този град без Елаците? Нищо. Градът ще стане пуст. Без Елаците не можем”, развълнувано казва Люба.
Емоционалният ѝ разказ отразява чувствата на мнозина – рудникът не е просто работа, а сърцето на града
Кирил Ботев си спомня, че е започнал като шофьор на БелАЗ през 1977 г., когато предприятието се състои „от три фургона и един началник – инж. Гошо Костов“. След това става механик, началник смяна на шофьорите от автомобилният транспорт, главен диспечер. Условията в началото на изграждането на рудника са много трудни: смразяващ студ, от който водата става на лед, работа без телефони и радиостанции, храна в импровизиран „заводски стол“.
В тези години той за първи път вижда и младия инж. Цоло Вутов, тогава маркшайдер. „Возил съм го на капака на БелАз – казва се Ботев и обяснява: – Защото кабинката на камиона беше колкото един фотьойл“.
Въпреки трудните условия на работа, Ботев описва това време с чувство на гордост. Той си спомня си за другарството, взаимната помощ между колегите и вълнението, с които всеки ден е отивал на работа. „Понякога рейсът спираше на стария разклон на златишкия път и често се случваше да го бутаме нагоре. Но бяхме млади и всеки ден за нас беше едно ново приключение” – споделя той. Вече е пенсионер, но спомените от първите дни в „Елаците“ са останали завинаги в ума и сърцето му. „Имаше период, в който цялата фамилия работехме там – аз, бабата, шурея, жена му“. Днес една от трите му дъщери е преводач на рудника.
Друг ветеран – Стефан Цолов, разказва, че е започнал работа като началник участък, бил е началник на Корпус едро трошене и развива откривната дейност на рудника. Цолов работи при тежки зимни и екстремни условия. „На това място, където се строеше рудникът, гръмотевицата излизаше от земята, а не падаше отгоре и трябваше непрекъснато да се движим. Едни черни шуби ни даваха, когато завалеше дъжд, ставаха 100 кг, но си ги носехме. И проф. Вутов имаше такава. Беше трудно, но имахме отговорност и работехме с ентусиазъм и желание“ – споделя той.
Цолов разказва за положителните промени, настъпили след приватизацията в края на 90-те години. „Когато започна това предприятие, бяха закупени 7 багера ЕКГ. Дойде 1988 г., демокрацията, те започнаха да не издържат, нямаше резервни части, търсеха се къде ли не. След това дойде новото ръководство, инж. Цоло Вутов пое управлението. Инвестира се в съвременна техника, появиха се дизеловите багери, самосвалите с голяма товароподемност, повиши се производството, а и заплащането. Благодарение на новото ръководство и на проф. Вутов мината се сдоби с нова минна техника, с модерно оборудване, което повиши производителността и подобри качеството на живот на служителите“.
За Мария Стоянова, работила в Елаците-Мед от 1976 г. до 1990 г., фирмата е много повече от работно място. Там тя среща хора, с които остават приятели за цял живот, там са работили семейството ѝ, съпругът и децата ѝ. „Хората в компанията се отнасяха към мен с голямо уважение и имам страхотни спомени от времето, прекарано в Елаците-Мед“, казва тя с носталгия в гласа.
Принос за социално-икономическото развитие
Компанията винаги е имала голяма роля за социално-икономическото развитие на общината и е осигурявала жизненоважна подкрепа за социални програми, инфраструктура и духовност.
Митрополит Гавриил отбеляза, че 50 години за човек е възраст, на която той вече има много опит и много сили. „И вашето предприятие също има много сили и опит, благодарение на това, че вашият стремеж е да създадете нещо, което да бъде полезно за България и за хората. Неслучайно вие сте може би най-доброто предприятие по този модел“. Той изрази и благодарността на Ловчанската епархия за ценните дарения.
Кметът инж. Владимир Александров говори за ролята на първите строители и на Елаците-Мед в обществото, като изтъкна подкрепата за местните проекти и ангажираността за благосъстоянието на жителите на Етрополе. „През тези 50 години Вие, Елаците-Мед, винаги сте подкрепяли значими проекти в здравеопазването, образованието и инфраструктурата. Сигурен съм, че ще продължите да го правите и в бъдеще“, каза той.
Цветанка Ангелова, друга пенсионерка, благодари на проф. Вутов и ръководството на Елаците-Мед за това, че приносът на пенсионираните служители никога не е бил забравен и те винаги са били почитани за християнски празници и Деня на миньора. „Газихме през калта с ботуши, хранихме се във фургона с кованите маси и пейки и работихме здраво заедно. Бяхме млади и устремени. Сега сме с побелели коси, но духът ни остава същият“ – каза прочувствено тя, като се обърна специално към проф. Вутов от името на всички пенсионери. „С опита и мъдростта да ръководите Елаците да съществува още дълги години, да има работа не само за нашите деца, но и за нашите внуци“. За Ангелова признанието на компанията към нейните бивши работници е доказателство за ценностите ѝ, за солидарността и благодарността, които ръководният екип на Елаците-Мед споделя.
С поглед към бъдещето
Първите 50 години от историята на Елаците-Мед, 25 от които – в Група ГЕОТЕХМИН, са изпълнени с предизвикателства, но силата, единството и постоянството на хората, които изграждат и развиват компанията, я превръщат във водеща в минната индустрия на България.
Проф. Вутов изрази увереността си, че с подкрепата на местните общности и продължаващите инвестиции, Елаците-Мед ще продължи да се развива и да допринася за просперитета на община Етрополе и други общини. Нашите успехи са резултат от знания, доверие, работа в екип, спазване на технологиите, на здравословните и безопасни условия на труд, грижата за околната среда и благосъстоянието на общините“ – каза той.
Днес екипът на компанията гледа към следващите 10 години и е сплотен около мотото „Заедно изграждаме утрешния ден“.
