Времена

От манастирския дюкян до дигиталната ера: забележителната история на етрополската библиотека

Нека се върнем назад в миналото – в далечната 1871 г., когато на 7 януари шепа ентусиазирани етрополци създават  читалище „Напредък”.

Самото название определя целите му „за умствено и нравствено повдигане на гражданите, а заедно с това, освестяване за политическо освобождение от поробителя”.  Веднага е пусната подписка между неговите членове, с която се събират 2000 гроша за нуждите на читалището. След учредително събрание на читалището с първи председател Тодор Пеев, членовете събират 300 тома книги за разкриване на библиотека.

Етрополецът Гарил Лазаров подарява 50 тома гръцка класическа литература. Библиотеката е открита. За кратко време е обогатена и с чуждестранна литература. Предложението на игумен Хрисант за използване на манастирския дюкян на площад „Малкия пазар” като помещение за целите и дейността на читалищен салон – библиотека е посрещнато с овации. През следващите години, преди Освобождението, читалищната библиотека се обогатява с редица вестници, списания и книги: списанията „Читалище”, „Училище”, „Периодично списание”; вестниците „Отечество”, „Дума на българските емигранти”, „Дунавска зора”.

По-късно, по нелегален път, до етрополци стигали „Знаме” на Христо Ботев и „Свобода” и „Независимост” на Любен Каравелов. В библиотеката местните можели да намерят и първите преводи на „Бедната Лиза” от Карамзин, „Тарас Булба” на Гогол, „Капитанската дъщеря” на Пушкин, както и книги на западноевропейски автори – Виктор Юго, Жул Верн. С най-голяма популярност се ползвали песните на Добри Чинтулов и Петко Славейков.

Бурната 1876 е годината, в която, със заповед на тогавашното правителство и под предлог, че е дружество за вербуване на комити, читалище „Напредък” и библиотеката към него са закрити. Книгите, които не били разграбени от турците, били предадени на училището, както и бланковия печат.

Близо 21 години са нужни Етрополе и неговите жители да си върнат читалището. На 7 януари 1897 г. с неговото възстановяване и изработване на читалищния устав се възстановява и дейността на библиотеката. Избрано е и първото настоятелство в състав: Мицо Гергов – председател; Тодор Василев – подпредседател; Хино Христов Петков – касиер и Павел  Христов – деловодител-библиотекар, а по-късно библиотекар става учителят Тодор П.Аврамов.

В продължение на десетилетия етрополската библиотека е придобивали ресурси, организирала ги е, съхранявали ги е и е осигурявала тяхната достъпност за посетителите.

Библиотеката днес притежава около 60 хил. тома литература

Днес библиотеката в Етрополе, започнала своята дейност преди повече от 150 години, притежава около 60 000 тома литература от различни направления, които са на разположение на своите читатели. Разполага с компютри за потребителите и достъп до интернет. Ежедневната дейност лежи върху плещите на трима библиотекари, работещи активно по проект „Глобални библиотеки”, реализиращи беседи, посещения на цели класове, тематични часове. Библиотечните служители  са запознати с интересите и вкусовете на читателите и знаят какво представлява пълноценното общуване с тях.

Активните читатели са приблизително 1 000, от които 347 читатели до 14 годишна възраст и 653 – над тази възраст. Библиотечният фонд се поддържа от членската годишна такса на своите ползватели, дарения от редовни читатели, местни и гостуващи автори – Петко Величков, Цветан Тацов, дарения от Съюза на българските читалища, Геотехмин ООД и Елаците Мед АД, дарили голям брой научна и художествена литература. В днешно време библиотеката не само разпространява книги, но също така насърчава ученето, осигурява важен достъп до Интернет за местното население, до периодичен печат.

Работата на библиотеките е двойно по-важна в малките градове и селските райони, където разстоянията, липсата на достатъчно финансови средства или надеждни интернет връзки могат да затруднят достъпа до книги и ученето, както и да направят живота да изглежда много изолиран.

До ден днешен може да влезеш в библиотеката и да осъзнаеш: „Мога да разгледам и прочета всички тези книги “. Просто абсолютно богатство, което е напълно достъпно и напълно безплатно.

Нека не забравяме това, когато прекрачваме прага на нашата библиотека в Етрополе!

Текст: ГАЛЯ БОНЧЕВА

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button