От древния железодобив до „Елаците“ – поминък с хилядолетна история

• Геоложкото проучване на месторождение „Елаците“ е завършено 1968 г. от колектив с ръководител дгн Симеон Калайджиев
• В първоначалния проект за експлоатация са планирани за добив доказани рудни запаси 200-240 млн. т. Екип под ръководството на проф. дтн инж. Цоло Вутов удължава живота на рудника с 25 години

Геологията и рударството в Етрополе имат хилядолетна история. Първи сведения за геоложките формации в Етрополския Балкан дава пионерът на геоложките изследвания на балканските земи – французинът от германски произход Ами Буе (1794-1881 г.). Между 1836 г. и 1839 г. ученият – геолог, географ, картограф и етнограф, предприема експедиция на Балканския полуостров с колеги от различни области на науката и извършва продължителни проучвания.

През 1837 г. той тръгва на ново балканско пътуване, този път сам. Целта му е източната част на полуострова и по-специално Стара планина. Пътува с кон или пеша от Белград през Лесковац и Трън. В София по това време има чума и той продължава пътя си. „Един служител на най-милостивия Кемал паша ни придружи до Етрополе и ние направихме първата си спирка в едно негово място в село Уселя (Оселна)“ – пише Ами Буе, който изкачва Стара планина край Саранци. Геологът проучва скалните образувания, установява наличието на палеозойски материали и стига до Етрополе, а оттам се отправя за Плевен, като още три пъти ще пресече Балкана и ще стигне до Русе, Бургас, Лозенград…

Малко след края на втората си мисия на Балканите, Ами Буе обобщава резултатите от своите наблюдения и през 1838 г. ги публикува под формата на бележки в Бюлетина на Геоложкото дружество на Франция и в Neues Jahrbuch für Mineralogie. Новите резултати значително допълват геоложката картина на България и съседните страни.

Ами Буе пише, че железодобивният занаят е бил с традиции, но към началото на века е западнал. Той отделя значително място в бележките си на Етрополе. „На река Мали Искър – пише той – има една тепавица и друга рухнала постройка, където някога е била топилнята на желязо“.

След Буе австрийският геолог и един от изследователите н България Франц Тоула установява юрски седименти в Етрополско.

Първият български геолог проф. Георги Златарски (1854-1909 г.) публикува данни за разпространението и възрастта на масивните скали в района. Цялостно геоложко изследване на района през 1933-1934 г. прави основоположникът на инженерната геология чл. кор. проф. д-р Боян Каменов, което публикува в труда си „Геологията на Етрополско“.

Преди Втората световна война британска компания установява наличието на злато в местността „Долна Каменица“ край Етрополе и по терасите на река Малък Искър, като проучва терените с травербан, но получените резултатите не са известни.

В наше време, през 2017 г. археологът доц. д-р Боян Думанов от НБУ публикува пилотно проучване „Античен добив на магнетит на територията на общините Етрополе и Ботевград“. Според него на територията на Етрополе и Ботевград има следи от древен добив Учените определят критерии за търсене на места и предприемат теренни обиколки, при които регистрират и документират много древни места за добив на магнитна желязна руда. Те потвърждават осъществяването не само на древна металургична, но и на древна минна дейност в изследвания район.

Между 1951 и 1954 г. в Етрополско се предприемат планомерни и доста големи по обем геоложки работи от Главна дирекция за геоложки и минни проучвания, става ясно от Геоложкия доклад за находище „Елаците“ на Комитета по геология при Министерския съвет. Започва ги Михаил Константинов, продължава ги Антон Ушев и ги завършва геологът дгн Симеон Калайджиев (1929-2009 г.). Направената от него перспективна оценка на медно-порфирното находище става основа за по-нататъшните изследвания и въвеждането му в експлоатация.

Изработена е геоложка карта на Етрополския балкан в мащаб 1:25 000. Отбелязано е впръснатото орудяване в рай­она, разпростиращо се на около 0.9 кв. км. Може би тогава за пръв се появява името „Елаците“, но кой е кръстникът, така и не можахме да установим със сигурност. Предположенията сочат към Симеон Калайджиев, който има решаваща роля във финалното проучване на находището и изготвя окончателния доклад.

През 1954 – 1955 г. Ст. Тракалите изяснява перспективата на баритното находище „Кашана“, намиращо се в района и по-късно то е разработено.

През 1959 г. акад. Йовчо Йовчев, председател на Комитета по геология, посещава орудяване „Елаците“ и дава указания да се започне сериозното проучване. То е възложено на Лакатнишката геологопроучвателна бригада с началник по това време Симеон Калайджиев, по-късно включила се в Софийското геологопроучвателно предприятие. Потвърдено е установеното през 1952 г. медно орудяване и резултатите от геоложкото картиране са обобщени в доклад на геолога Правда Попова през 1961 г. Една година преди това започва геоложко проучване с минни и сондажни способи.

През 1967 г. временно работи рудник „Негърщица“ за добив на злато. Той е близо до днешния открит рудник. Геоложкото проучване на месторождение „Елаците“ през 1959-1968 г. е завършено от колектив с ръководител инж. Симеон Калайджиев Прякото проучване на обект „Елаците“ е дело на геолози, ръководени от Георги Хаджийски с участието на шест жени – Виолета Борисова, Ц. Недкова, Т. Папазова, Г. Папазова, Р. Ничева, Ст. Шивачева и др. По-късно Виолета Борисова става първият главен геолог на МОК „Елаците“ и ще разказва за многото трудности в онзи период по стръмните урви в суровия Балкан, които е трябвало да катерят със сондите и друга минна техника – влачели ги с трактор по горски пътища, а където не можело с верижната машина – с магарета и на ръце, както през зимата на 1877 г. руските войници и българските им помагачи са теглели оръдията към връх Баба`. Със сондите стигали до височина 1600 м и дълбаели сондажи на 800 м дълбочина, докато локализират рудното тяло с размери 1200 м дължина и ширина 200-­300 до 750 м. Трябвало да сондират на 5-6 кв. км площ по склоновете на тези стръмни върхове с дълбоки пропасти. Живеели във фургони на геоложкото селище, което се намирало там, където днес е входът на тунела за транспортната лента. Работели в студ и пек, в дъжд и сняг…

Месторождението е проучено главно със сондажни работи. Мрежата на сондажите първоначално е била разположена шахматно 100/100 м, след това – 70/70, за да стигне накрая до 50/50 м. На геоложки обект „Елаците“ са прокарани 74 021 линейни метра сондажи. Минните изработки са малко – 4115 л. м и са в горните хоризонти. Направени са и 10 930 куб. м канавки.

В Геоложкия доклад за находище „Елаците“ е записано, че откритото находище „Елаците“ е с рудни запаси около 340 млн. т. В първоначалния проект за експлоатация са планирани за добив доказани рудни запаси 200-240 млн. тона.

При тези запаси рудникът е трябвало да спре дейността си през 2006 г., но животът му е удължен с 25 г. от екип от специалисти под ръководството на проф. дтн инж. Цоло Вутов.

Текст: ХРИСТО КОВАЧЕВ