Вносът на чужди и потенциално опасни инфекции е сериозен проблем 

Проф. д-р Ива Христова е директор на Националния център по заразни и паразитни болести.  Тя е професор, доктор на медицинските науки с 30-годишен опит в областта на микробиологията, вирусологията, имунологията. Има богат опит в клиничната микробиология, епидемиология на предаваните с вектори инфекции, разработване на молекулярни и серологични методи за диагностика, въвеждане на генетични методи за диагностика, акредитация на лаборатории, стандартизация на лабораторни методи. По време на научната си кариера има общо 171 публикации, от които 68 реферирани и 703 цитирания. От 2012 г. до юни 2021 г. е зам.- директор на НЦЗПБ. Председател е на експертния съвет по вирусология към Министрество на здравеопазването.

 – Проф. Христова, наскоро бе регистриран за първи път от над 100 г. у нас случай на холера. Доколко сме застрашени от разпространение на болестта в България?

– Холерата е остра диарийна инфекция, която възниква при консумация на храна и вода, замърсени с причинителя – бактерията Vibrio cholerae. Механизмът на предаване е фекално-орален. Предаването от човек на човек е рядко. Повечето от заразените не развиват симптоми, но причинителят се отделя с изпражненията в продължение на няколко дни.

Възникването на болестта показва липсата на добри социално-битови условия. Това са проблеми с водоснабдяването, канализацията и недобри хигиенни практики в развиващите се страни.  Затова се нарича още и болест на бедните страни.  През 2023 г. на СЗО са съобщени 535 321 случая и 4007 починали, докладвани от  45 страни. Оценява се, че реално заболелите са много повече – от 1,3 до 4,0 милиона, а починалите – между 21 000 и 143 000. Заболяването води до сериозна дехидратация. Същевременно холерата се лекува успешно. В повечето случаи, бързото приемане на рехидратиращи разтвори е достатъчно, въпреки че понякога са необходими до 6 литра през първия ден. В тежки случаи се налага спешно прилагане на интравенозни разтвори. Съществуват няколко орални ваксини срещу холера. Но те се прилагат само в ендемични райони; при хуманитарни кризи с риск от внос на холера; по време на епидемии и винаги във връзка с другите мерки за превенция и контрол.

В България не съществува опасност от разпространение на холера поради липса на случаи и добър контрол върху водоснабдяването и заведенията за обществено хранене. Внесеният у нас случай на холера е диагностициран бързо и са взети всички необходими мерки за проследяване на контактите и превенция на разпространението.

– Какви мерки взима държавата, за да преустанови други случаи на заболяването? Необходимо ли е хората да спазват определени предпазни мерки?

– Вносът у нас, но и в цяла Европа на чужди и потенциално опасни инфекции е сериозен проблем във връзка с постоянното засилване на туристическите и делови пътувания в света. Практиката показва, че системата за превенция на тези инфекции в Европа е работеща и ефективна. Ние имаме развита система за епидемиологичен надзор и съобщаване на случаи, модерни диагностични възможности на съществуващите лаборатории, подготвени специалисти и запас от необходимите медикаменти. Същевременно контролът и надзорът за внос на инфекциозни болести в страната е постоянен и е приоритет за общественото здраве. Не са необходими допълнителни мерки у нас за предотвратяване на заболявания, но случаят е добър повод за припомняне и спазване на стандартните хигиенни мерки за предпазване от чревни инфекции.

–  Каква е Вашата прогноза за разпространение на Ковид – 19 и грип и Вашите препоръки относно ваксиниране и други мерки за предпазване?

– Рано е да се направи точна прогноза за разпространението на респираторните вируси през сезон 2024/2025. Към момента активността на респираторните вируси в Европа е на изходно ниво, характерно за сезона. През последните седмици се отчита нарастване броя на случаите с COVID-19. Активността на сезонния грип  остава трайно ниска в почти всички докладващи страни от ЕС/ ЕИП.

Разпространението на SARS-CoV-2 сред амбулаторните и хоспитализираните пациенти  е стабилно или отслабващо в Европа. Намалява и броят на пациентите, приети в интензивни отделения, както и смъртните случаи. Препоръчват се стандартните противоепидемични мерки за превенция на респираторните заболявания. Възрастните и хронично-болните, при които COVID-19 може да протече тежко, е правилно да планират ваксиниране преди настъпването на зимата.

Сезонният грип обхваща всяка година приблизително 1 милиард души по света и няколко милиона от заболелите са с тежка форма. Ваксините са най-добър начин за предпазване от заболяването. Те са ефективни и безопасни, ползват се от много години и ежегодно се обновяват. Грипният вирус има способността бързо да се променя, а имунитетът се изчерпва. Същевременно не трябва да се пренебрегват и другите мерки. Често миене на ръцете, покриване на носа и устата при кихане и кашляне, избягване на контакти с болни са основните. При възникнало заболяване се препоръчва оставане у дома.

Тъй като обикновено началото на по-широко разпространие на причинителя на грипа у нас съвпада с края на есента, най-подходящо време за ваксиниране са септември и октомври. Препоръчва се ваксиниране на рисковите групи – възрастни, бременни, деца под 5 години, лица с хронични заболявания, хора с отслабен имунитет.  Не трябва да се забравят и здравните работници, които също трябва да се ваксинират поради честия им контакт с болни и риск от последващо предаване на вируса на техните пациенти.

Текст: ТОДОР АКМАНОВ