От векове ние българите имаме в сърцето си специално място за наш учител, от когото сме научили най-ценните уроци за живота. За стотици етрополци това място е запазено за любимата учителка по български език и литература Цветанка Николова, която в началото на декември 2024 г. отбеляза своя 70-годишен юбилей.

Ерудиран преподавател, личност с богата култура, верен страж на духовността, деен спортист и още много неща, скрити в нейната същност…

Цветанка Николова е родена на 4 декември 1954 г. в Етрополе в семейството на учители. Баща ѝ Петко Вутев я води често в Климатичната гимназия „Александър Атанасов”, където преподава философия, а майка ѝ Найда Вутева е начален учител. От малка Цветанка е закърмена с атмосферата на училищната среда, която я очарова и я кара жадно да се впусне по пътя на познанието. Начално и основно образование получава в ОУ „Христо Ботев”, гр. Етрополе, а през 1972 г. завършва средно образование в етрополската гимназия „Христо Ясенов”.

Любовта ѝ към литературата идва от семейството, в което книгите и уважението към словото са неизменна част от възпитанието на децата. „Искрицата вероятно е запалена от светлината на зимните вечери на село, когато свита на леглото, слушах в унес забавните и увлекателни разкази на възрастните или потъвах в току-що получените Андерсенови приказки с прекрасни илюстрации” – спомня си Цветанка.  – „Често, преди с брат ми да заспим, татко изразително ни четеше разказа на Иван Вазов „Иде ли” и аз, поглеждайки през заскрежения прозорец, „виждах” през сълзи как снежинките засипват „гроба на Стоянчо”… Още като ученичка знае наизуст изучаваните стихотворения и големи пасажи от епическите творби.

Уважава всички свои учители, но сред тях се открояват г-жа Пенка Моновска, г-жа Виолета Райчинова, г-жа Милка Дочева, г-жа Евгения Бенчева, г-жа Стамболийска. „У тях ценя най-много професионализма, принципността, взискателността, житейската мъдрост и стремежа да ни подготвят за предизвикателствата на времето, в което трябваше да се утвърждаваме като личности. Благодарна съм им, че ме научиха да отстоявам себе си и своите принципи.” Изключително се вдъхновява от срещите и разговорите с г-жа Иванка Дакова, която смята за свой духовен учител и приятел. Двете често обсъждат новоиздадени книги.

„Да стана учителка беше моята детска мечта. В 5. клас учителят ми по български Васил Стипцов ме накара да прочета пред целия клас съчинението си „Какъв искам да стана, когато порасна”. И ето, че мечтата се сбъдва. След дипломирането си по специалността „Българска филология” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” Цветанка Николова преподава в училище 41 години. „Бях щастливка, защото веднага, през 1976 г., започнах работа като учител по български език и литература в ОУ „Христо Ботев”, гр. Етрополе, където бях приета от колектива много радушно и подкрепящо. Част от колегите бяха мои бивши учители. Цареше атмосфера на колективен дух и разбирателство. Бяха прекрасни дни на ентусиазъм, безкористност, себераздаване, на утвърждаване и израстване в професията. Усещането, че си намерил себе си, че това, което правиш от сърце и душа, намира отклик у децата и им помага да израстват всеки според възможностите си, е сериозен мотив да се изправяш всеки път срещу променящите се предизвикателства.”

И така випуск след випуск до 2013 г., когато продължава професионалния си път в СУ „Христо Ясенов”, където остава до пенсионирането си през 2016 г. Чрез магията на словото г-жа Николова помага на учениците да търсят и намират отговори на въпросите, които ги вълнуват в реалния живот, да обогатяват езиковата си култура, да трупат опит, да разширяват духовните си хоризонти. „Мисията на всеки учител е да вдъхновява”, смята тя. –  „Той трябва да бъде много отдаден, професионално подготвен, амбициран, непрекъснато да се учи и да се усъвършенства, да притежава високи морални и нравствени добродетели.”

Любимата на много етрополци учителка признава, че дори не се е замисляла колко на брой са всичките ѝ ученици, имената малко ѝ се губят, но с любов и умиление си спомня лицата им. „Важното е, че повечето от тях ме помнят и като ме срещнат, винаги ме поздравяват с уважение и признателност. Това е най-скъпата награда за мен, много по-ценна от всички отличия, почетни грамоти, плакети и звания. Лаская се да вярвам, че благодарение и на моите усилия, те са станали по-добри и душевнобогати хора, по-успешни професионалисти, по-хармонични личности и по-достойни българи”, вълнува се Цветанка. Сред най-успешно реализиралите се в професионално отношение ученици на г-жа Николова са журналистите Даниел Чипев и Даниел Ненчев, учителите по български език и литература Цветанка Спасова, Росица Кусева, Галя Дакова, много детски и начални учители и не на последно място – настоящият кмет на Община Етрополе инж. Владимир Александров. Със стотици от тях в страната и чужбина поддържа връзка, а пожеланията към всички са да сбъдват мечтите си и с похвални дела да оставят светла диря след себе си.

Съветът на опитния педагог към по-младите  колеги е да общуват повече със своите ученици извън класната стая, да ги водят по-често на „Зелени училища”, на туристически походи, на ски училища, лагери, пленери и др. Обратното също важи – уважението и готовността за сътрудничество в учебния процес се засилват, когато учениците опознаят и други умения на учителя – така те виждат в него и друг модел на поведение, който да следват.

Цветанка Николова е емблематичен пример за това как учителят въздейства с цялостната си личност. Тези, които я познават от ученическите и студентските ѝ години, знаят, че активно играе волейбол. Първият неин треньор е Данчо Кирков, а по-късно започва да тренира с големия волейболен експерт Владимир Прохоров. „Колко тежки и качествени тренировки! Какви радостни емоции се преживяха от трудни победи и индивидуални израствания!”, припомня си Цветанка, която играе като разпределител в основната шестица на женския отбор. По това време етрополки се състезават в „Б” група и често се класират на първите места. През студентските си години Цветанка се състезава и за „Б” отбора на „Етър”- Велико Търново, а вече като учител става два пъти шампион на Републиканската спартакиада с волейболния отбор на ОУ „Христо Ботев”. С един от випуските се научава да кара ски и често прекарва с ученици зимните ваканции на ски пистата на Кокалското. Също така плува и играе тенис на маса, а в турнирите, организирани от Клуб „Спорт и здраве”, освен че заема призови места като състезател, се изявява и като съдия. „И сега, въпреки възрастта си, поне два пъти седмично спортувам в тенис залата и ще го правя, докато мога”, категорична е Цветанка.

Другата голяма тръпка на г-жа Николова са разходките сред природата. Препрочита класиката от собствената си голяма библиотека, голямо удоволствие ѝ доставят скандинавките автори, а от съвременните български писатели на сърце са ѝ Георги Господинов, Милен Русков, Здравка Евтимова. „Спортът, бягствата  сред природата с вярна компания, брането на гъби, срещите с приятели и роднини, общуването с близките ми хора, задграничните екскурзии и пътуванията из България, посещенията на театри и концерти са своеобразни празници за душата ми”, споделя Цветанка, която все още не чувства годините си.

Най-голямата ѝ мечта в личен план е да вижда по-често своята внучка, която живее в чужбина и да общува с нея пълноценно на български език, да я научи да пише правилно на български, да дочака времето, когато тя ще стане самостоятелна личност.

Като изявен общественик, г-жа Николова се вълнува не само от собственото си ежедневие, а и от това, което се случва в града и общността. „Нашият град все повече се превръща в красиво, благоустроено селище със своя специфична атмосфера. То стана притегателен център  за много млади хора, които създадоха семейства и живеят в него. Важна роля за просперитета на града има политиката на общината, която полага усилия да разшири и разнообрази дейностите си в областта на образованието, културата, спорта, градоустройството.”

Заради своята високопрофесионална експертиза Цветанка Николова често е в състава на журито на местни и регионални литературни конкурси. Признава, че винаги с голямо удоволствие и отговорност участва в този процес най-вече заради възможността да бъдат поощрени първите неуверени опити на най-малките творци. Младите хора в Етрополе са най-красивото и обнадеждаващо утре на този град, безапелационно вярва любимата учителка, а нейното послание към тях е затрогващо: „Смело мечтайте и дръзко осъществявайте мечтите си. Доказвайте се със знания, умения и впечатляващ професионализъм. Ярко изявявайте своя талант и не се плашете от трудностите. Преодолявайте несгодите, те ще ви направят по-силни и мотивирани. Носете винаги у себе си силата и подкрепата на родния дом и не подценявайте възможностите на родното слово! Така винаги ще се чувствате хармонично, винаги уютно, като у дома.”