Сгушено в северните склонове на Стара планина, село Лопян си е спечелило репутацията на рай за дълголетници.

От 300-те жители на селото днес 10 са на възраст над 90 години и мнозина отдават дълголетието им на спокойния, селски начин на живот, здравословната домашна храна и може би дори на уникалния ген в Лопян.

Най-възрастният жител на селото е бил Георги Христов, който си отива на 104-годишна възраст преди осем години. Титлата на най-възрастната жителка сега е на 101-годишната Гена Георгиева, символ на жизненост и издръжливост. На въпроса каква е тайната на дългия ѝ живот, баба Гена, която е работила над 20 години като тъкачка, се усмихва и казва просто: „С много работа се живее до 101 години. Безделието води до умирачка – това запомнете от мен!“.

Сред най-възрастните хора в Лопян днес  е и Дана Панчева, на 99 години. Работила е в бившето ТКЗС и е била санитарка в болницата. Тошка Недкова и Мария Ботева, и двете на 96 години, са сред дълголетниците – символ на добрия начин на живот в Лопян. Други жители като Христо Илиев и Нако Петков, са на 94 години, Иван Иванов – на 93 години, Кръстана Петкова – на 92 години. Най-младите сред дълголетниците, на 90 години, са Водичка Иванова и Райна Иванова. Повечето от тези жители са прекарали живота си в работа и нелек физически труд, били са шофьори, горски работници, тъкачки на килими или селскостопански работници в някогашното ТКЗС.

Сред хората над 80 години в селото е Никола Лалев, най-възрастният миньор в общината, днес на 84 години.

Животът на дълголетниците в Лопян, повечето от които са били ангажирани с физически труд, не е бил белязан от стреса, който често съпътства градския живот. Лопян е спокойно село, където хората са тясно свързани със земята и ритъма на природата. Решаващо за хората е изобилието от прясна, питателна храна. Всяко домакинство отглежда добитък: крави, овце, кози, биволи и кокошки. Това осигурява на селяните препитание и допринася за здравословния начин на живот, който според мнозина е ключов за дълголетието.

Въпреки че физическият труд може да е бил тежък, селяните от Лопян са живели без огромния стрес на съвременния градски живот. Чистият въздух, природата и простотата на селския живот несъмнено са изиграли основна роля за дълголетието им. Селската здравна служба също е имала роля за поддържането на благосъстоянието на жителите.  Някога в Лопян е имало лекар, зъболекар, акушерка и дори линейка, гарантирайки, че жителите получават здравните грижи, от които се нуждаят, без да се налага да пътуват.

В допълнение към физическото благополучие, чувството за общност в Лопян е важен фактор. Хората в селото се грижат един за друг, а връзките, помежду им, символ на което са многото мостове, създават усещане за сигурност и щастие.

Село Лопян е вдъхновяващ пример за това как хармоничната връзка с природата, силното чувство за общност и балансираният начин на живот могат да допринесат за здравословен начин на живот и дълголетие.

Текст: ХРИСТО ХРИСТОВ