Иван Кацаров, дядо на Ива Кацарова, е един от радетелите за първата музейна сбирка.

На 12 декември Исторически музей-Етрополе с подкрепата на Община Етрополе организира Научна конференция „120 години музейно дело в Етрополе”. Целта на форума – да се отдаде заслужена почит на радетелите за създаването на първата музейна сбирка в Етрополе. Един от тях е родолюбивият етрополец Иван Кацаров, събрал и обработил огромен обем исторически материали. Сред гостите на конференцията е неговата внучка Ива Кацарова. Какво е да си трето поколение етрополец, в който любовта към родния град не престава да гори, разказва Ива Кацарова в специално интервю за в. „Етрополе за хората”.

Тя е родена през 1968 г. в Етрополе в семейството на Мими и Христо Кацарови. Баща ѝ доц. Кацаров е лекар-ортопед, родолюбец, отдаден на любовта си към професията и родния град, а  майка ѝ е известна с музикалната си дарба и изяви в  областта на старата градска песен. Ива прекарва първите седем години от живота си в родния град. През 1974 г. баща ѝ печели конкурс за асистент като ортопед-травматолог към Медицинска академия и цялото семейство се премества в София. Там Ива завършва бившата Първа девическа гимназия, а след това учи за медицинска сестра в института „Й. Филаретова“. По-късно придобива диплом за висше образование по агроинженерство в гр. Пловдив, която така и не използва. 30 години е част от екипа на Центъра за спешна медицинска помощ в гр. София като медицинска сестра.

– Какво е за Вас Етрополе?

– Вече 50 години живея в София и за миг не съм прекъсвала сърдечната си връзка с Етрополе. В това живописно подбалканско градче е моето ранно детство, тук са моите прекрасни спомени с най-близките ми хора, тук е заложена голямата ми любов към този невероятен древен и красив град. Етрополе има специално място в сърцето ми, още повече, че дядо ми и баща ми бяха големи родолюбци и изпитваха безпределна любов към него.

– Разкажете ни за хората от Вашия род, пряко свързани с историята и културния живот на Етрополе?

– Дядо ми Иван Кацаров, на когото съм кръстена, посвети целия си живот на Етрополе. Още като ученик е започнал да събира исторически материали за града. Неговият син и мой баща доц. д-р Христо Кацаров, от своя страна, написа много книги, пет от които са посветени на родния ни град. В една от тях – „Етрополе през вековете“, той успя да предаде на разбираем и достъпен език историята на града, написана от дядо ми като научен труд в 1 200 машинописни страници. Препоръчвам на всички етрополци, най-вече на младите, да я прочетат.

Дядо ми и баща ми бяха истински родолюбиви етрополци, с които градът може да се гордее. Те и на мен завещаха тази огромна и неподправена любов към Етрополе. Към тях ще добавя и моя вуйчо Николай Христов, обичан в града музикант и композитор, написал много песни за Етрополе. Той ме научи да свиря на китара и заедно с неговите вокални групи често сме пели и свирили тук. Ще спомена и моята майка Мими Кацарова. До края на живота си тя не можа да свикне със София, макар че създаде Столичния клуб за стари градски песни. Винаги изпитваше силна носталгия към роден си град, с който я свързваха прекрасни спомени от детството и младостта. Тук почива прахта на моите баба и дядо и моите родители.

– Тази година Историческият музей отбелязва 120 години от създаването на първата музейна сбирка. Каква е връзката ви с него?

– За мен това е една от най-големите забележителности в града  и един от най-хубавите и интересни музеи в страната ни. В него са събрани множество ценни и любопитни експонати още от праисторически времена, етнографски материали, показващи традициите, културата и ритуалите по тези места през вековете.

За мен етрополският Исторически музей има и огромна сантиментална стойност. Още като ученик дядо ми Иван Кацаров е започнал да събира материали за историята и фолклора на града, които по-късно са се превърнали в едни от първите експонати на музея, под вещото ръководство на тогавашния историк на града Александър Тацов. Дядо ми е вложил много усилия и сърце в създаването на музея заедно с други родолюбиви етрополци и сам е написал неговия тематичен план. До края на живота си той правеше исторически проучвания, като проследяваше пътя на Бенковски през етрополския Балкан, но тогава внезапно си отиде от този свят.

Съвсем естествено през юни 2014 г. точно в Историческия музей бяха представени и последните две книги на баща ми доц. Христо Кацаров: „Високо, високо…” и „О, спомени мои”, които издадох посмъртно в негова памет. Надявам се, че и в бъдеще, музеят ще се поддържа и развива, защото в историята на града е заложено и неговото бъдеще.

– Кое е Ви кара най-много да се гордеете с етрополските си корени?

– Четейки историята на Етрополе, написана от дядо ми Иван Кацаров, не мога да не изпитвам истинска гордост, че съм се родила в този град. Етрополе е създаден като рударско селище още в тракийски времена. През вековете е бил важен рударски център с развито занаятчийство и търговия, особено като се има предвид и неговото стратегическо положение на пътищата, свързващи Тракия със Северна България. Тук са идвали да работят саксонци, словенци, сърби, гърци и евреи. Градът играе и важна книжовна и просветителска роля, където трябва да споменем манастира „Варовитец“. Бил е важен просветителски и книжовен център, съхранил българщината и книжовността през вековете и създавал възрожденски дух сред етрополци.

Етрополе е играел важна роля и в националноосвободителното движение, където основно място заема големият възрожденец Тодор Пеев, съратник на Левски. Основал с него таен революционен комитет в града. В Етрополе е роден и един от големите поети на България – Христо Ясенов, който е бил високо ценен от нашите големи поети.

– Какво си спомняте за работата Ви в етрополската болница и като медицински специалист как ще коментирате състоянието на днешното здравеопазване?

– Работила съм в етрополската болница няколко месеца, когато тя беше в разцвета си и идваха пациенти от цяла България, защото тогава беше една от първите т. нар днес многопрофилни болници. В нея имаше най-различни клиники с водещи специалисти, имаше и много добре развита кръвна банка. Преди това болницата години наред беше известна като център за поставяне на изкуствени стави под ръководството на проф. д-р Александър Герчев, който беше много близък приятел на баща ми. Дълги години рамо до рамо двамата се бореха за престижа на тази болница.

Днес, за съжаление има само жалки останки от това славно минало, но през годините като цяло здравеопазването в България западаше стремглаво, така че не единствено етрополци имат вина за краха на болницата. Трябва да се вземат наистина спешни мерки от страна на Министерството на здравеопазването, защото изтичането на медицински кадри извън България е засилено и скоро ще се наложи да си внасяме кадри от чужбина. Боли ме като гледам как се затваря болница след болница. Били много болниците, а все не стигат места за пациентите! Трябва ръководство, което мисли за хората и иска в България да има здраво и проспериращо население. Трябва да има политическа воля. Не знам дали скоро ще имаме това щастие.

– Бихте ли се завърнали един ден отново в Етрополе?

– Винаги, когато съм тук, е истински празник за душата ми. За мен Етрополе остана моята голяма любов, тук имам и прекрасни приятели, които ме канят по различни празнични поводи. С най-голяма радост бих се върнала в моето Етрополе, защото тук оставих сърцето си. Не знам кога ще дойде този ден, но искрено искам това да стане!

– Какво ще пожелаете на читателите ни?

– Пожелавам на читателите на в. „Етрополе за хората“ да бъдат здрави и все по-рядко да набират телефон 112! Пожелавам им също, където и да се намират по света, да не късат пъпната връв с Етрополе. Гордейте се, че сте се родили в този невероятен град Етрополе, който в ръкопис от 1820 г. е наречен „Великият град Етрополия“!

Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА