На младини е била купена за прислужница в София, после тъче, плете и шие
Най-възрастната жена в Дом за стари хора в гр. Етрополе баба Гена навърши 101 години. За празничното ѝ настроение по случай рождения ѝ ден се погрижи кметът на община Етрополе инж. Владимир Александров. Той организира тържеството и ѝ поднесе цветя, поздравителен адрес и торта в присъствието на децата ѝ, директорката на дома Камелия Михайлова и другите възрастни хора. Баба Гена прие подаръка усмихната и бодра.
„Не съм доволна, че ставам на 101 години. До тази възраст се доживява с работа и, ако човек работи, винаги ще е добре. Безделието води до умирачка – това запомнете от мен!“, разкрива рецептата за дълголетието си жената пред в. „Етрополе за хората“.
Битието ѝ преминава в усилен труд, отдаденост на семейството и грижа за дома. Животът на баба Гена никак не е бил лек, но дълголетниците обикновено проявяват забележително ниво на устойчивост. Тя израства в семейство с 6 деца в с. Лопян. Гена е предпоследна и най-ученолюбива от всички. Единствено тя от братята и сестрите си завършва основното си образование. След това я изпращат в София на „пазара за ратаи“. Там младата и възпитана Гена Георгиева впечатлява богата жена от столицата, която я харесва и купува за прислужница.
Години наред баба Гена е ратайче в София, а след това се завръща в родния Лопян. През 1946 г. се омъжва за любимия си – Георги, от когото има две деца – Радка и Николай, а сега вече има 4 внука и 3 правнука.
Малко след като се омъжва, в с. Лопян се създава ТПК Балкан и започва ръчно тъкачество на персийски килими. Баба Гена в продължение на 20 години е тъкачка на персийски килими.
„Един ден ме извикаха в Народното събрание в столицата. Оказва се, че били поставили голям фикус върху персийски килим и той изгнил. Избраха мен като проверен човек да отида и да закърпя килима. Направих го като нов“, спомня си баба Гена.
След килимарството тя започва да шие на шевна машина „Сингер“, останала от баща ѝ. Малко след това в Лопян се създава и плетачен цех, където преминава останалата част от трудовия живот на столетницата. След пенсионирането си започва да шие и от вкъщи. В същото време се грижи и за стопанството им. За нея няма почивен ден, особено след като млада остава вдовица. Съпругът ѝ почива през 1977 г. и тя започва да се справя сама с живота. Благодарна е, че децата и внуците ѝ не я забравят. Преди две години се налага да остави родната си къща в с. Лопян и се мести да живее в Дома за стари хора в гр. Етрополе.
„Сега, когато понякога ходим с децата ми до Лопян, очите ми се насълзяват. Обичам дома си си“, споделя с тъга баба Гена и в същото време е благодарна на персонала от дома, че се грижат добре за нея и ѝ помагат нищо да не ѝ липсва.
Текст: СИБИЛА КУСЕВА
