Христо Буковски е писател, журналист и редактор с дългогодишен стаж в редица централни издания.

Автор е на стотици публикации по теми, свързани с българската история, християнството в живота на българите и мистичните народни практики. Има издадени 30 книги, сред които са  „Магичните полети от страха до любовта”, „Тайните на змейовете по българските земи”, „Опасният архив на богомилите”, „Скритият поход на българските кръстоносци” и др. Неведомите пътища на познанието го довеждат и в Етрополе, привлечен от съхранените тук древни обичаи и богатата духовност. Друга причина да се връща в този край е настоящата му спътница в живота, чиито корени са от с. Брусен. Ето какво сподели той за читателите на в. „Етрополе за хората” по време на гостуването си в града, където бе специален гост на дългогодишните си приятели от ВГ „Оренда” по случай техния юбилей.

– Какво Ви доведе в Етрополе за първи път и защо се връщате отново?

– Етрополе е много специален град. Той някога е заемал централно място, преди да се премести пътя през Арабаконашкия проход, но на мен ми е по-интересен с друго. Аз много съм се интересувал от пътя на Св. Иван Рилски. Бях много изненадан да разбера, че пещерата, която е зад Етрополския манастир, е свързана с едно от първите му пребивавания тук по пътя към Рила. Това изобщо не е случайно, защото Етрополе е заобиколен от светилища. Такива следи се виждат на всеки връх, когато човек се изкачи на високото и се обърне.

– В една от книгите си наричате етрополци „вечните мистици” затова, че следват древните тракийски традиции. Какво точно имате предвид?

– За тази традиция в Етрополе да се изкачват хората на един връх всяка година в края на януари научих от проф. Александър Фол, с когото се познавахме добре. Той често идваше при мен в редакцията и ми разказваше. Такава преданост да се запази един обичай! Сабазий е слънчево божество от 14 в. преди Христа. След три хилядолетия да продължават да се следват негови ритуали говори за една много силна подкрепа от страна на местното население. Това, че у нас нещата не се забравят, винаги ме е подкрепяло по творческия ми път. Те се онаследавят. Те се развиват. Те си оставят следата и тази следа не се отхвърля, както ни учат, че християнството отхвърля езическите практики. Точно обратното. Всяко ново учение, нова практика, надгражда предишните. Не случайно това се случва в Етрополе, където в съседство с пещерата на Св. Иван Рилски в Етрополския манастир е била втората по значимост в България Книжовна школа след Рилската. И тук не става дума за обема на манастира. Става дума за обема на духа, а тук духът е много силен, много велик. Това е нещото, което винаги ме е привличало. То се усеща, то се чувства във всичко. Когато бях поканен да участвам в този ритуал по изкачването на върха Св. Атанасий, чието старо име е Черни връх и то не бива да се забравя, много специално бе усещането, когато ми сложиха и на мен този венец от бръшлян и кокичета. След като се запознах с Вокална група „Оренда”, ги помолих да издирят онази ритуална песен, в която се пее за това, и да я включат в репертоара си. Беше незабравимо преживяване.

Не бива да живеем с недоволството, не трябва постоянно да искаме от Бога нещо да ни даде

– Според Вас кое кара хората и днес да вършат същите неща, които са правили предците им преди хилядолетия?

– Онази част от нашето ДНК, която все още остава неразгадана от учените. Официално се знае за 5%, които отговарят за равновесието, говора и други неща на битово ниво. Останалото е тайнство. Говоря за онова, което те кара като чуеш определен ритъм или свещени думи, нещо да става вътре в теб. Събужда се онази енергия, която е заложена в думата, в ритъма, в мелодията, в ритуала, в жеста, в знака. И тук идва разликата между невежия и посветения. Посветеният знае какво значи това, а невежият просто гледа и нищо не вижда, слуша и нищо не разбира. Нашият народ в душата си е посветен. Проф. Фол също казваше: „Музиката, ритъмът на нашите танци и нашите обреди, той не ни учи на нещо ново, той събужда у нас онова нещо, което вече го има и го изважда навън”. Така че, когато тръгнем тук нагоре след етрополската духова музика към върха с бръшляновите венци на главите, ние вече влизаме в онова съизживяване, което е живо у нас от поне 3 600 години. Освен това ние живеем с него толкова хармонично, без да ни пречи, когато отиваме в черквата и целуваме иконите. Това е така, защото те са от един и същи дом, от нашата историческа духовност, която е хилядолетна.

– Вие сте известен с многобройните си изследвания и книги за богомилите. Какво е най-важно да знаем за тях?

– Две неща са емблематични за богомилството – Вълчите тайнства и богомилския танц. Никой от изследователите не пишеше за това и аз продължих с търсения в тази посока, за да разбера защо те са свързани с ритуалната практика. След дълги проучвания съм се постарал в моите книги да дам аргументиран отговор на тези, които смятат това за писателски фантазии. За мен богомилството не идва от 9 в., както пише в учебниците, а от дълбоката древност, защото никъде в християнството няма Вълчи празници и ритуален танц „коло”. Това е една наследена практика от много по-стари вярвания. Нашето богомилство не е ерес, както се опитват да го изкарат навън. То си е българско учение. Сред десетките християнски ереси, носещи имената на кого ли не, Ватикана безпогрешно кръщава богомилството „българската ерес”. Това е единствената ерес в света, която е кръстена на народ, и това не бива да се забравя у нас. Освен това нашите богомили стриктно са следвали чистите автентични думи на Исус, приети от първоапостолите, които са минали през нашите земи, а не наложеното впоследствие от Цариградските събори за удобство на имперските интереси. Във Франция са ги наричали „христородци”, защото търсят Бог дълбоко в себе си. Същото са правили още траките гети, когато са влизали във Вълчата пещера. Ти влизаш в себе си, срещаш се първо със себе си, осъзнаваш себе си и тогава намираш Господ, защото Господ е в нас и във всичко. При нас в България са оригиналите на знаците и символите, а в Западна Европа са копия.

– Споменахте, че при срещата Ви с етрополската вокална група „Оренда” първо Ви е впечатлило името. Защо?

– Оренда е божествената енергия, вътрешната енергия, която се извлича с цялата си сила. Когато за първи път чух това име на групата, още не ги бях виждал и си казах, че да се осмелиш да застанеш навън с него е висока претенция. Това е така, защото с приемането на този обред, ти заявяваш, че ще изваждаш нещата в същността им, в най-чистия им първичен вид, а не нагодено, както са правили на църковните събори. След като се запознах с хората, излезе друга дума – харизма. Когато опознах тяхната харизма, всичко стана ясно. Харизмата е Божи дар и или я имаш, или я нямаш. Харизматичният човек се познава още като го погледнеш. Той се запомня. Той е незабравим. Той е впечатляващ. Те са такива. Даже до тях се чувствам леко гузно, защото самият аз не съм толкова спонтанен, толкова искрен. Прекалено съм затрупан с книги, със знания, с цитати и с какво ли не, а те са толкова естествени, толкова органични, толкова прекрасни. И никак не е случайно, че са в Етрополе, защото тук те черпят сила от три неща, които са се събрали – тракийските ритуали за бог Сабо, който ще посрещнем в края на януари, Св. Иван Рилски, който с идването си е осветил тези места и Етрополската книжовно-просветна школа. Част от чудото на съчетанието на Оренда с Харизма е отец Емил, който ръководи етрополския манастир и пее в читалищната група. Аз не познавам друг такъв свещеник, а съм виждал десетки в своите странствания. Това е чудото на Етрополе и дай Боже този град да заживее със силата, с яркостта на това познание, с енергията, която носи. Просто трябва да грее и да стане притегателен център с това, което само тук се прави и никъде другаде го няма.

– Какво е Вашето духовно послание към етрополци?

– Пазете това, което имате. Просто Бог е бил много щедър към това място и много ви е дадено в дар. Не бива да живеем с недоволството, не трябва постоянно да врънкаме Бога нещо да ни даде. Той ни е дал много и трябва да благодарим за него. Живейте с чувството на благодарност, че имате този етрополски манастир с толкова много книги, плъзнали по света, че имате запазен този древен тракийски обичай, който няма аналог. Трябва да живеете със самочувствието, че сте от Етрополе.

Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА