Неуморен просветител, културен деец, историк, той е автор на монументален труд, съхранил паметта и душата на града

Въпреки че името му не отеква често в съзнанието на младото поколение, Александър Тацов остава една от най-влиятелните личности в историята на Етрополе. Неуморен просветител, педагог, културен деец, историк и граждански активист, Тацов посвещава живота си на родния си град и своите съграждани и оставя след себе си наследство, което заслужава да бъде запомнено.

Роден на 18 ноември 1878 г. в Етрополе, той учи прогимназия в родния си град, а по-късно завършва престижното по онова време Педагогическо училище в Лом. В началото на 20 век работи като начален учител в селата Кула и Поганово, след което се завръща в Етрополе, където продължава да учителства. Историята му е на сърце и се дипломира в Софийския университет със същата специалност. В продължение на 10 години Александър Тацов е директор на прогимназията в Етрополе.

Той обича безгранично родния си град и за първи път създава и организира в него детска библиотека, театрална трупа, вечеринка за ученици, музейна сбирка, ловно дружество. И това не е достатъчно за енергичния му дух. Избран е за председател на възроденото в началото на века етрополско читалище „Захари Попов“, на Учителското дружество на класните учители, на Земеделското спестовно заемно дружество, на Райфайзеновата каса. Усилено работи за развитието на кооперативното движение.

Едно от най-значимите му завещания е монументалния му исторически труд „Етрополе във вековното си минало“. Това изчерпателно изследване обхваща историята на региона от античността до 20-ти век, в това число археология, етнография, местен фолклор, книжовната и калиграфската традиция на Етрополе, революционното движение през Възраждането, стопанското развитие на града и много други факти, ценен извор на информация за днешните поколения. Той съставя над 140 родословия на видни етрополски фамилии и документира безброй обичаи, предания и песни – черпейки информация от библиотеки, църкви, манастири, лични архиви и родови хроники и спомени на своите съграждани, които записва.

Завършването на този огромен проект, състоящ се от три тома ръкописи и общо близо 1300 страници, му отнема близо 40 години. „Етрополе във вековното си минало“ остава най-първата и единствена засега професионално изследвана история на Етрополе и до днес. За съжаление той умира след продължително боледуване на 21 март 1940 г. в София, преди да направи последна редакция и издаде ръкописа си. Погребан е с почести в Централните софийски гробища, в специална алея, в която се полагат тленните останки на  заслужили граждани на Родината и столицата. През 1948 г. „народната власт”, без предизвестие, извършва ново погребение в гробното му място.

Влиянието на Александър Тацов се простира отвъд Етрополе. От 1924 до 1932 г. видният етрополец е секретар на Софийската община и началник на административното ѝ отделение, като най-продължително служи при знаменития кмет на София генерал-лейтенант Владимир Вазов – от 1926 до 1932 г. Той ръководи различни отдели, включително секретариата, статистическото бюро, столичния общински вестник и отдела по културни въпроси. Реорганизира службите на административното отделение и архива на общината, като ги поставя на модерни, европейски начала. За първи път осигурява задължително събиране на материали за дейността на всички звена и органи на общината, с оглед бъдещите исторически изследвания.

Тацов активно пропагандира и подпомага жилищното кооперативно строителство, което по онова време преживява своя разцвет и в столицата се издигат стотици жилищни сгради и кооперации, за които общината предоставя безплатни терени. Благодарение и на неговите усилия, по време на мандата му са учредени значими културни институции, като Столичната градска библиотека, Музея на София, Столичния архив и Градската галерия. Утвърждава се и последната промяна в герба на София.

Въпреки постиженията си в София, Тацов никога забравя корените си. Пряко подпомага работата и проектите на общинската администрация, гражданските и кооперативните сдружения – в лично качество,  като председател на сдружение „Етрополска дружба” в София, което обединява етрополци, живеещи в столицата. Той е автор на устава на Дрwжбата и редактор на издаваното от нея списание „Етрополски преглед“. Под негово ръководство Дружбата издига паметник в центъра на Етрополе в чест на загиналите във войните между 1868 и 1918 г. четници, опълченци и военни – символ, който остава значим и до днес.

Именно този принос и заслуги, заедно с тези към Етрополе, Етрополската дружба и др. са дали основание за удостояването му с един от най-високите ордени за онова време – „За гр. заслуга“ ІІІ ст., с дъбови листа. През 1939 година Етрополският общински съвет решава да преименува ул. „Св. Георги“ на ул. „Ал. Тацов“. В днешно време в Етрополе няма улица с такова име, няма паметник или паметна плоча на този виден наш съгражданин.

Александър Тацов е повече от историк или държавен служител – той е градител на институции, пазител на паметта и истински патриот на Етрополе. Нека не забравяме това име и да му отдадем заслужена почит!

Из „Етрополе във вековното си минало“: За старинния град Етрополе

„Просторни дворове, оградени от високи каменни зидове, се редят в чудно красивата планинска долина, прорезана от улея на р. Малки Искър. Гъстите гори, просторните пасбища, изобилната вода, разнородните руди – всички тия природни богатства, заедно с двата планински проходи, задържали в тая благатска долина нахлулите в древността траки и те издигнали тука, по околните височини, крепости и прорезали Етрополския Балкан с пътища…Ултравиолетовите лъчи на слънцето къпят долината. Атмосферата е тиха, въздухът кристално-бистър, озонът се впива в дробовете. Тук-там лещаци посред чаровни полянки, посети с ароматични треви, които придават на прочутото етрополско масло аромат и целебност.

От земеделските култури тук успешно вървят царевицата и боба. От етрополското царевично брашно става деликатесен качамак, а етрополският боб, особено така наречения „пльоскат“, е ненадминат от никой друг български боб. Етрополските гори и поляни пъкат от всевъзможни билки… В Етрополско има грамадни пространства със здравец и големи люлякови гори, които биха могли да се използват за добиване на парфюми. В Етрополе е развито доста сливарството. Сливите се сушат в няколко специални сушилни. Някога занаятчийството тука е било в най-широки размери. Главни занаяти са били: кожарски /табаклък/, шивашки /терзийство/, обущарски /чехларство…  Кожарите търгували с Влашко, Сърбия, Пеща, Виена, Лайпциг. В близко бъдеще този градец отново ще бъде един голям рудничарски център...

Етрополе можем причисли към най-старите поселища на Балканския полуостров. Той е проходен град и лежи при два важни планински прохода на централна Стара планина, които открай време са били във връзка, от една страна с Дунава – Карпатите, и от друга – с Македония и Тракия. През всички епохи на историческия развой на Балканския полуостров Етрополската долина е била населена от градско население, което творило материална и духовна култура.“

За лечебните минерални извори в Етрополе

„…Етрополе представлява едно щастливо съчетание на планината, климата и студените минерални извори. Досега всички курортисти, които масово посещаваха Етрополе през лятото, са използвали само двата дара на природата – природата и климата, без да са подозирали, че в този красив курорт има и студени минерални извори, чиято вода е лечебна.

• Кисели минерални извори

Близо до Етрополския манастир, във варовитите скали на планината, извират два карстови извори, наречени „Решетка“, които се сливат в едно и образуват потока „Варовитец“. В киселите минерални води преобладава въглената киселина и, ако тя е повече от 600 куб.см в литър вода, те минават за добри…

• Кисело-горчиви минерални извори

В землището на гр. Етрополе на няколко места около града извират минерални кисело-горчиви кладенчета, наречени „тръпки“. Водата на кисело-горчивите минерални води лекува: хронични болести със седалище в корема; каменоносните и пясъчните болести, на които основата е в уринната киселина и пр.“

За изкуството на боядисване на великденски яйца в Етрополе

„В Етрополе приготвят три вида великденски яйца: червени яйца, цицарки и плескани яйца. Сутринта на Велика среда във всяко домакинство поставят всички събрани яйца в котел и ги заливат със студена растителна боя /жълтилка/…Вечерта на същия ден жълтите яйца се разпределят на два нееднакви дела. По-големият дел е предназначен за червени яйца, а по-малкият за цицарки. Предназначените жълти яйца за цицарки ги навръзват още същата вечер с тесни ленти влажно меко лико от липа така: овързва се яйцето с ликото от полюс до полюс, за да се получат гъсто или рядко меридиани; последният край на ликото се завързва много изкусно на полюс. Рано сутринта на Велики четвъртък всички жълти яйца и тия навързани с лико се потапят в гореща червена растителна боя…Като се сварят яйцата, изваждат се от котела и се нареждат в решета, за да обсъхнат… Докле още спят децата…домакинята изважда от котела горещо червено яйце и с него, още топло, поглажда лицата на всички деца за здраве.

Третият вид великденски яйца – „плесканите“, не могат да се приготовляват във всяко домакинство, защото работата по приготовлението на тези яйца…. е цяло художество, което си служи с четка и багрила и предполага надарена и школувана ръка. Багрилата на художницата са восък, разтопен в отделни малки ранички или кафени чашки, поставени в горещата пепел на огнището; във всека паничка е поставена отделна боя на прах, за да обагри растителния восък. Багрите, с които си служат при това изкуство са: жълта, червена, зелена и кафена. С кафената боя полагат само контурите. Разтопеният восък за жълто багрило се обагря с жълтък от яйце. Четката на художницата е дървена. На плесканите яйца плескат/ рисуват с писалката/ върху едното полушарие петли, а върху другото – клончета и цветя във ваза или стилизирана розетка. Орнаментиката е птича и растителна…“.

Автор: ГАЛЯ БОНЧЕВА*

*Благодаря за съдействието на Александър и Цветан Тацови, наследници на Александър Тацов, които помогнаха за изготвянето на материалите, посветени на техния родственик.