Желаещите да учат пиано в Етрополе нарастват

Ехо от миналото, ноти от бъдещето: растат желаещите да учат пиано в Етрополе

През февруари се проведе първата за тази учебна година Продукция-концерт на Класовете по пиано и акордеон към НЧ „Тодор Пеев-1871”, гр. Етрополе, с ръководители Цветанка Николова и Даниел Борисов. Събитието събра много гости, родители и ценители на музикалното изкуство. Над 20 ученици на Школата на възраст от 6 до 18 години зарадваха присъстващите с изпълненията си на прекрасни класически и популярни пиеси. Изключително емоционално изживяване бе включването на бивши възпитаници на Обединената школа по изкуствата, които продължават да свирят на пиано с огромно желание и вдъхновение.

Цветанка Николова, ръководител на класа по пиано, обяснява значението на тези продукции в учебния процес. „Те мотивират децата да се подготвят, помагат им да оценят напредъка си и ги насърчават да излизат пред публика с увереност. Конкуренцията помежду им ги амбицира да свирят все по-сложни неща. И не на последно място, по време на тези концерти родителите могат да чуят и да видят напредъка им.”

Десетки са децата, направили първите си стъпки

в областта на музиката под ръководството на Цветанка Николова. Тя наследява любовта си към музиката от баща си Тодор Андреев, учител по дърводелство и един от най-изявените музиканти и преподаватели по акордеон в града. Първоначално увлечена от математиката, в 7. клас тя се влюбва в народния инструмент кавал, което я отвежда в Националното училище по фолклорно изкуство „Филип Кутев” в Котел. Съдбата предопределя професионалният път на младата етрополка да бъде изцяло свързан с музиката. Там тя изучава кавал и тамбура, а пианото е задължителен инструмент за всички възпитаници на училището. В читалището в Етрополе работи от 1986 г., като в един период от време успява да събере многобройна тамбурашка група и помага на доста деца да постъпят в музикални училища. Първите ѝ ученици по пиано са деца на нейни приятелки, но интересът към този класически инструмент е голям и работата се увеличава. Сред най-изявените ѝ възпитаници е изключително талантливата Рая Пеева, която  навремето е приета да учи валдхорна в музикалното училище в Пловдив, а  в момента гради международна кариера в САЩ.

Днес пианистите на Цветанка Николова са 19 като най-малки са 6-годишните Васил и Андреа. „Свиренето на пиано с две ръце на две петолиния развива еднакво и двете полукълба на мозъка – изтъква предимствата на инструмента г-жа Николова. – Доказано е, че пианистите имат по-добра концентрация и са с висок интелект.” Репертоарът на начинаещите е по програмите на началните школи, а на по-напредналите се дава възможност сами да подбират музиката. „Радвам се, че имат амбиции да свирят дори Шопен ”, споделя преподавателката, която репетира с тях и класика, и по-модерна музика.

Тази година желаещите да учат пиано са толкова много, че се налага да чакат ред заради препълнения график. По няколко ученици-пианисти в читалището имат и Даниел Борисов и Павлин Христов. Двамата са завършили музикалното училище в Котел и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. Пловдив. Преподават основно народни инструменти, но са и с професионална квалификация за обучители по пиано. „Децата, които идват да учат какъвто и да е инструмент в читалището, първо трябва да имат желание, а не да го правят под натиск от родителите – смята Даниел Борисов. – Дори едно дете да няма кой знае колко изявена музикална дарба, има ли желание, тя се развива”. На същото мнение са и останалите преподаватели, които забелязват как неособено музикални ученици с голямо желание и упорит труд успяват да изпреварят по-големите от тях таланти. Ето защо препоръката на учителите е малките музиканти да се упражняват повече вкъщи, по-малко време да прекарват с телефоните, да се забавляват и да усещат удовлетвореност от това, което правят.

Даниел Борисов  съжалява, че за разлика от предишни години, когато е имало силна школа по акордеон, сега са единици тези, които усещат магията на този инструмент. Но пък е изключително горд със своя 15-годишен ученик Георги Христов, който упорито свири вече 9 години и печели сърцата на публиката с прекрасни изпълнения.

Приемственост с давност 70 години

Класовете по пиано и акордеон са неизменна част от Обединената школа по изкуствата, наследник на създадената преди цели 70 години Детска музикална школа и една от първите в софийския регион. Първоначалната идея е на Васил Стипцов, който е  неин директор в продължение на 20 години. Първите класове са по цигулка с преподавател Манол Манолов и по акордеон с преподавател Иван Дицов. По-късно Музикалната школа се разраства с класове по пиано, китара, кавал, гайда, гъдулка тамбура. В различни периоди са идвали да преподават и специалисти от други градове (напр. Христо Петков, баща на именития диригент Добрин Петков).

Един от изявените преподаватели през годините е етрополецът Марин Дицов, завършил класическите инструменти цигулка и пиано в най-престижното музикално учебно заведение в България – националната Консерватория. Започва да преподава акордеон и пиано още в старата сграда на читалището. Стреми се да запали у учениците си любовта и интереса към големите композитори като Бах, Моцарт, Шопен, Бетовен. Опитва се да ги запознава с елементарна теория на музиката, с гами, със солфеж, но за съжаление часовете са едва по 30 минути, което според него е крайно недостатъчно. И днес апелът на Марин Дицов е за предоставяне на повече теоритични знания, както и да се свири предкласика. „За съжаление, повечето деца стигат до едно ниво, най-често до „За Елиза” и стане ли по-трудно и сложно, се отказват. Пианото е инструмент, който изисква пълно отдаване” – споделя музикантът.

В момента  читалището разполага с четири пиана, най-старото от които е  100-годишно немско – August Roth. Най-новата придобивка е модерно дигитално пиано, закупено със средства, събрани от благотворителни акции на занаятчийската работилница към Обединената школа по изкуствата „От децата за децата”. Така на малките пианисти се предоставят идеални условия за упражнения, което улеснява тези, които нямат собствен инструмент вкъщи.

Традицията, която се гради повече от половин век, подпомага израстването на децата в Школата като пълноценни творчески личности, формира висок естетически вкус и възпитава в любов към изкуството във всички негови форми. Петокласничката Християна Василева обича да свири трудни мелодии, защото смята, че те ѝ дават кураж да върви напред. „Записах се на пиано, защото това е много красив инструмент и е много хубаво да свириш на него” – разказва момичето, което отделя по един час на ден за самостоятелни упражнения. Деветокласничката Стефани Овчарова признава, че за нея свиренето на пиано е нещо като терапия, кара я да забрави проблемите си, омайва я и я пренасяне в друг по-красив свят.

Всички, които веднъж са опитали магията на музиката, не спират да я търсят и намират начин да се слеят с нея. Анита Стоянова е трето поколение пианист, закърмена с любовта към този инструмент от баба си и майка си. Въпреки, че вече не посещава школата, с удоволствие се отзовава на поканата да участва в организирани концерти и събития. „За мен пианото е страст и ще продължавам да свиря винаги, когато мога”, заявява  тя. Другият специален гост на продукцията е Ивана Йотова, която също не пропуска възможност да упражни музикалните си умения в етрополското читалище, където е започнала. „Пианото остави голяма следа у мен, в развитието ми като цяло – споделя 21-годишната студентката по национална сигурност. – Научи ме, че трябва да си много упорит, за да постигаш това, което искаш. Дори вече да не ходя на  уроци, аз практикувам, и въпреки че свиря за удоволствие, правя го с огромно желание и страст.”

Поредната продукция на класовете по пиано и акордеон затвърдиха мнението, че нивото на музикално обучение в Школата е все така високо и свети с неугасимия пламък, завещан от предците. Вратите на етрополското читалище са все така широко отворени за всеки, призован от вълшебната сила на музиката.

Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА