Гл. ас. д-р Вълчан Вълчанов е доктор по богословие и преподавател по френски език в СУ „Св. Климент Охридски“.
Работи като преводач, автор е на книга – „РазМисли за суетата“, а също така се занимава с многогласно пеене. Ръководител е на два музикални състава – студентска музикална формация „Лингвакорд” към Факултета по класически и нови филологии и Ателие за френски шансони за хора с различни професии, обединени от любовта към френската култура. Колегите му го уважават, а студентите го обожават. Има много съдбовна връзка с Етрополе, която ще разкрием специално за читателите на в. „Етрополе за хората” и ще надникнем в един духовен свят, изпълнен с ерудиция, философия, добродетелност и най-вече с многогласна и многоезична музика.
Вълчан Вълчанов е роден в София в семейство на свещеник и учителка. Страстта към френския език и музиката идват от родителите му. Баща му е и преводач, а майка му – народна певица, двамата силно привързани към музикалната хармония и многогласа. Вълчан получава отлична езикова и общохуманитарна подготовка в Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“. Има магистърска степен по Френска филология, Музикални и мултимедийни технологии, Реторика и философия от СУ „Св. Климент Охридски“, както и по Бизнес администрация (Франкофонски институт по администрация и управление).
„Обожавам музиката и най-вече многогласното пеене. То ми е страст от малък, когато слушах в захлас прекрасните православни песнопения на хoра на църквата „Света Неделя”, където баща ми беше свещеник”, споделя с вълнение Вълчан. Като истински меломан слуша по цял ден музиката от 60-те и 70-те години, начело с хармоничните Beatles, Beach Boys, Mamas and Papas, Eagles и др., класиците на френския шансон, както и българските изпълнители „Щурците”, „Тангра”, „Диана Експрес” и всички състави на Стефан Диомов. Не крие, че негови любимци са „Тоника СВ”, образец за многогласно пеене с много емоция и финес.
Преди няколко години получава уникалната възможност да направи две песни за един от членовете на групата, а именно за „сладкогласната” Ралица Ангелова. Освен да пее и композитора, той свири на китара, синтезатор, ударни инструменти. Като съкровена изповед звучат думите му: „Музиката за мен е върховна сладост и смисъл, но и най-силното доказателство за съществуването на Бог чрез великите композитори и изпълнители. Искрено се възхищавам на големите таланти и музикалните гении.”
Музиката е доказателство за съществуването на Бог, смята гл. ас. д-р Вълчан Вълчанов
След всичко казано дотук, не е изненада, че именно музиката изиграва съдбоносна роля и в личния живот на Вълчан Вълчанов. Песента, а не водата на прочутата Зольовска чешма го прави етрополски зет. Тази орисия го следва вече повече от четвърт век. Връзката му с града обаче е още по-далечна и по-дълбока. За Етрополе му разказва неговата майка, която живее там като дете, тъй като дядото на Вълчан – Славчо Миленков, е изпратен в града по разпределение като учител по френски език в местната гимназия. „Уж за малко отишъл, пък му харесало много и останал цели 13 години. Създал великолепни приятелства, но също така е възпял прекрасния град в стихове”, гордее се внукът. Няколко десетилетия по-късно, вече студент, Вълчан се запознава с бъдещата си съпруга Деница в хора на Богословския факултет, където пеят и двамата. Впоследствие се оказва, че тя не просто е момиче от Етрополе, а е от Аламанови, също род на свещеници. Младите хора с изненада разбират, че двете им семейства са дълбоко свързани, без въобще да са подозирали това.
Освен на гости при роднините, Вълчан Вълчанов често идва в Етрополе и по повод събития от културния афиш на града. Последното му участие на етрополска сцена е като ръководител на Ателието за френски шансони на юбилейния концерт на Вокална група „Романтика” през 2023 г.
Професионалното му мнение е, че Етрополе е родило безценни таланти, с които винаги си партнира с радост: „Имам много споделени музикални мигове, приятелски срещи и концерти с прекрасните творци като Боби Шаранов и неговото трио „Романтика“, с великолепната поетеса Бистра Александрова, с която сме направили няколко общи песни, с даровития музикант и журналист Кристиян Григоров-Крис, за когото имах честта да направя няколко песни, със сладкопойната певица Вили Рай, с прекрасния композитор и музикант Николай Христов, с вдъхновяващия и талантлив Марин Дицов, както и с много други творци.”
Има едно нещо, с което Вълчан Вълчанов се гордее най-много като преподавател и музикант и това са неговите студенти от вокална група „Лингвакорд”. Наред с многобройните концертни изяви през миналата година, те записват и издават своя първи музикален албум. Дискът е съставен от 3 кавър версии и 12 авторски песни, писани, преведени и адаптирани на различни езици, сред които български, китайски, френски, японски, индонезийски, немски, руски, английски, португалски и др.
Целта е многоезичното и многогласното изпълнение на песните. Гл. асистент д-р Вълчан Вълчанов определя работата си със студентите като „голяма духовна тръпка” и добавя: „Това са великолепни млади хора, изпълнени с много ентусиазъм, таланти и буден ум, съчетани със завидно усещане за духовна красота. Те са ми неповторимо вдъхновение и коректив! В момента готвим участия в различни концерти, а също така подготвяме наши песни за авторски концерт.”
От своя страна, младите хора изпитват не по-малко уважение, възхищение и обич към своя любим преподавател. Християна Славова е една от студентите в група „Лингвакорд” от самото и създаване и обобщава мнението на колегите си така: „Д-р Вълчан Вълчанов е истински човек на изкуството, на литературата, на музиката! Имам удоволствието да го познавам вече шеста година и думите не стигат да опиша вдъхновението за музика, с което той ни зарежда като ръководител! Неговите таланти са богатство за всички нас, което се надявам той да не спре да споделя с нас никога!”
Думи на възхищение и благодарност към Вълчан Вълчанов отправя и Нели Иванова от Ателието за френски шансони. По стечение на обстоятелствата тя се запознава с маестрото на едно представяне на книга в Етрополе в много труден за нея житейски момент. За Нели включването ѝ в Ателието е лекарството, което ѝ помага да продължи напред: „ Маестрото е преди всичко Човек – мил, отзивчив и толерантен. Господ го е дарил с таланти и харизма и друг на негово място би се възгордял, но на Вълчан суетата му е чужда. Музикант, композитор, философ, диригент, преподавател…изпипва до съвършенство всяко нещо, до което се докосне.”
Високостойностните лични и професионални качества на Вълчан Вълчанов и най-вече неговата отдаденост на работата с младите хора впечатляват и радиоводещата Мария Мира Христова, която го кани заедно със студенти от група „Лингвакорд” да гостуват на живо в предаването „Нашия ден” на програма „Христо Ботев” по БНР. Със сигурност стотици хора с радост ще се присъединят към нейните думи: „Маестро Вълчан Вълчанов е от рядката порода на талантливите и смелите в днешния свят, които са призвани и да го спасят. С музика. С култура, която обединява света и България. И за наше огромно щастие той е българин, който не напуска България. Нещо повече – твори и вдъхновява младите за творчество и бъдеще в сърцето на Алма Матер в София. Маестро, музика!”
Попитахме гл. асистент д-р Вълчан Вълчанов на какво най-вече би искал да научи собствените си деца и своите студенти. „На първо място на почтеност и други основни добродетели, както и на рационално мислене. А вече на второ място – на любов към музиката и разбира се, към френския език и култура, без естествено да забравяме неповторимия ни роден език и несравнимата ни богата българска култура – казва той. – За мен няма по-върховно щастие от това човек да успее да запали искрицата на любовта към музиката, към доброто, към красотата, към знанието, към стремежа към истината. И да каже с изпълнена душа – да, все пак има смисъл!”
Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА
