Смисълът на демокрацията не е в това да се потиска избирателната активност

 – Проф. Христова, да поговорим за покупката на гласове, може би най-големият проблем, който изкривява избирателния процес, особено в малките населени места. Кои са най-честите схеми?

– За съжаление, не мога да кажа кои са най-честите схеми, защото предпочитам, когато говоря, да стъпвам на факти. Но ще кажа нещо, което е много голям проблем в нашата държава. Превенцията за честен вот е важна, но изключително важна е и интервенцията, т.е. след приключване на изборите МВР би трябвало да прави публичен доклад за това къде се е сблъскало с най-големи нарушения. В България такъв анализ не се прави. Даже обратното – щом свършат изборите, на секундата темата за платения вот е приключена. Тя не се повдига никъде, нито по медиите, нито от МВР като тема – никъде. И затова анализаторът не може да направи анализ кой е най-големият проблем… През последните години много нашумя схемата на покупка на гласове чрез фирмите за бързи кредити, особено в по-малките населени места. И в големите я има, но честотно върху размера, върху броя на хората, които живеят в съответното населено място, малките населени места са доста по-уязвими.

– Какво ще посъветвате човек, който казва: „Предлагат ми 100 или 200, 300 лева, за да гласувам за Х, мисля да ги взема, после никой няма да знае за кого съм гласувал“?

– Нищо не мога да кажа, човек е свободен да направи своя избор. Случва се да вземе парите, а да гласува за когото си иска. И това е много често. Трудно е да бъдат хванати хората, когато не изпълняват договорката: „Даваш ми пари, аз гласувам за теб“. Това по своята същност си е много справедливо. Каквото повикало, такова се обадило. Винаги се търси някаква реципрочност, справедливост в отношенията. Така че почти нищо не може да кажете на тези хора. Защо да не ги вземат парите, като им ги дават? Като е луд някой да дава, ще ги вземат. И тук вече няма етнически различия. В покупко-продажбата се включват и българи, български турци и роми.

– Винаги по време на избори казваме, че купуването и продаването на гласове е престъпление. Всички партии го пишат на плакатите. Покупко-продажбата е публична тайна. Но има ли осъден човек за такова нещо?

– Аз не съм чувала. Това е другият начин да създадеш доверие – когато станат публични резултатите от влезли в сила присъди. Докато сега това е само едно изречение без съдържание. У нас от началото, като започнеш с най-идеалистичните и прекрасни мотиви и стигнеш до работата на съдебната система, като тръгнеш от превенцията и стигнеш до интервенцията, нищо не работи. Затова сме в това състояние в момента. То ще продължи още известно време и след това ще трябва отново да се пренарежда системата. Това е моето дълбоко убеждение.

– Според Вас е време да дойде нещо ново?

– Да, категорично. Тези хора, които имат стереотипи да работят по този начин, по който са работили досега, не могат да се променят, от психологическа гледна точка. Когато Вие имате формирани стереотипи за постигане на определени цели и за конкретно поведение, Вие не може да промените това поведение. Следователно, трябва да си отидете и да дойде нов лидер, нов проект. Лидер, който няма лоши навици.

В момента се очакват нови лица, всичко старо не се харесва. Да, кметовете, добрите кметове, се харесват. Те могат да бъдат тяга, но както могат да бъдат тяга за партията си, така могат да не бъдат, тъй като ако си го харесват, защо  ще гласуват за него, изпускай го като кмет?

– Ако повече хора гласуват, ще има ли по-малка тежест покупката на гласове?

–  На първо място, хората трябва да дадат своето доверие на някого.  При такава ситуация обикновено се вдига вълна в едно общество и някой печели, както беше например при царя или при първото появяване на Бойко Борисов, или при още по-далечното появяване на СДС. Това са вълни, които носят огромно доверие и надежда. Това е положителният вариант на мотивите за преодоляване на манипулации. Вторият начин е, когато много искаш да накажеш някого и излизаш, за да гласуваш против, наказвайки тези, които искат да станат управляващи. В момента се движат две тенденции, които определят активността. Едната тенденция е хората да не гласуват, а другата – да гласуват, за да накажат. Ако имаме две противоположни тенденции – положителна и отрицателна, те взаимно ще се “убият” и може би ще имаме активност горе-долу същата като на предишните избори. Има и трети фактор, който може да те накара да гласуваш – лесно ти е, знаеш къде да отидеш, къде да пуснеш бюлетина, знаеш, че няма да имаш никакви бариери и спънки, че няма да се изложиш на машината, че вероятно няма да те излъжат чрез начина на гласуване. В психологията има такава стара теза, че човек е „мързелива мишка“, т.е. той не иска да влага много голямо усилие, иска да направи нещата лесно. Затова моето убеждение е, че трябва да има много сериозен разговор за избирателния закон, и то от експертите, не от политиците, за да може да се чуят експертни аргументи кой е най-лесният и най-сигурен начин повече хора да бъдат мотивирани да гласуват.

– В политическа криза ли сме?

– В момента всички партии са в криза. Има много голям срив на политическата система. Има проблем с основни понятия и въпроси като каква е каузата на държавата, за какво се борим, какъв е механизмът ни за обновяване, какъв е смисълът на демокрацията. Смисълът на демокрацията в това ли е да потискаме активността на гласоподавателите, защото в този момент се потиска целенасочено активността на гласоподавателите? Това ли е? Защото това не е демокрация. Ето такива понятия въобще не бяха изговорени в нашата държава от 1989 г. досега. Убедена съм, че това са неща, които трябва тепърва да се поставят на масата. И тепърва трябва да има обновяване на уставите на партиите така, че да гарантират процедура, според която, ако си сбъркал при определени условия и имаш съответните гласове срещу лидера, то той си отива и идва следващият. Спомнете си Хелмут Кол – един от най-великите лидери на Германия. Отиде си. Не остана до края на живота си на тази позиция, въпреки че до този момент не се е родил по-добър от него. Това са фактите.

Преди 1989 г., като станеш шеф в ЦК или някъде, ти си вече големият шеф и си такъв до края на живота си. Този стереотип отпреди 1989 г. след това се превърна в същата нагласа, само че вече в полудемократична среда. За да запазиш властта, трябва да заобиколиш демократичните процедури. Ето една Чехия. В Чехия е точно обратното. Всичките тези понятия, основни за демокрацията, са били подготвени преди 1989 г. Имало е дебати, имало е среща на философи, на социолози, на общественици – какво трябва да направим, каква е каузата, накъде вървим? Чехия посрещна 1989 г. подготвена в голяма сстепе за новите предизвикателства. И затова те са много по-напред в общественото сн развитие.

– Означава ли, че страхът от промяната е довел до тази политическа криза в България?

– Не само страхът, а желанието да запазиш стария начин на кариерно развитие завинаги.

– Как да убедим хората да излязат и гласуват по съвест и убеждение, да повярват, че могат да се променят нещата?

– Ще ви разиграя една ситуация. Вие се намирате срещу човек, който споделя, че няма да гласува, и му казвате: „Трябва да гласувате. Даже да не харесвате някого, изберете по-малкото зло, за да има активност и тези, които не харесвате, да имат по-малък шанс да стигнат до властта.“ И той казва: „Добре, за кого да гласувам? Кой е по-малкото зло?“ „По-малкото зло“ в момента не съществува. Този механизъм, за който питате, той предполага да имаш ранжиране на по-малкото зло и по-голямото зло, да имаш критерии за оценка. А в това общество на объркани и противопоставени ценности, на негативна емоция и неодобрение, много трудно можеш да ранжираш. Напълно естествено е оттеглянето, отказа от гласуване. Когато някой не иска, той не гласува. Кой гласува? Тези, които са твърди избиратели и тези, които имат навика да гласуват. Забелязвате, че последните два пъти имаше много голям процент избиратели, които бяха задраскали „Не подкрепям никого“. Това са хора, които имат навика да гласуват. Но тъй като те не могат да преодолеят у себе си това, че не харесват никого, задраскват това квадратче, което е за „никого“.

Ако видите, че решението на хората да не гласуват е категорично, не ги убеждавайте излишно. Но ако видите, че има някакъв шанс, разговаряйте с тях, разберете какво очакват и нека това да бъде посланието в кампанията.