Етрополска Рибарица е мястото, където намирам себе си

Мария Браухле е математик в Института по математика и информатика на БАН и образователен експерт в Сдружение „Образование без раници“.

Точните науки са нейното професионално призвание, но душата ѝ на откривател и пътешественик я води към различни места и хора. Кътчето, което от дете я вдъхновява да поема към новото и неизвестното, е живописното селце Рибарица до Етрополе.

Бащата на Мария – Тодор Василев, преподавател в Лесотехническия университет, е родом от Рибарица. Въпреки че Мария е родена и израснала с родителите си в София, Рибарица е мястото, където винаги се връща с обич и привързаност. „Обичах да прекарвам ваканциите си там. Едва дочаквах последния училищен звънец. Сакът ми беше готов още от предната вечер и веднага след училище съседка ме завеждаше до автогара Подуяне и ме качваше на автобуса за Етрополе, за да отида при леля ми в Рибарица”, разказва с трепет Мария. Детските спомени от времето, прекарани при баба ѝ Мария и дядо ѝ Йордан, са ярки и съкровени. „Спомням си как събирахме сено с чичовците, стринките и братовчедите ми от Етрополе. С децата играехме на ливадата, помагахме, а на обяд баба ни викаше да ядем топла пита и солено мляко под сянката на някое дърво.”

Истината е, че не можем да забравим родния край, където и да сме – сърцето винаги ни връща там. „Обичах фамилните сбирки при баба и дядо, които те правеха по няколко пъти годишно. Мъжете колеха животно, жените готвеха, а ние с братовчед ми Ники играехме на двора. После цялата фамилия сядаше на трапезата. Свързвам Рибарица със звука от звънци и глъчката на животните на Банчовското, които огласяха централната част на селото. За мен това е мястото, където намирам себе си”, връща се с умиление към спомените си Мария. В тях специално място заема Етрополският манастир „Св. Троица”, където леля ѝ Мика, готвачка в близката почивна станция, я води всеки ден. „Когато пораснах, сама си правех пеша разходки до манастира. Оттогава ми остана обичта към буковата гора, особено когато е новоразлистена и светлозелена”, усмихва се Мария, която и сега при всяко идване в Рибарица не пропуска да посети светата обител.

Математиката е любимият ѝ предмет от малка и естествено продължава образованието си в Софийската математическа гимназия. По-късно получава магистърска степен по икономика на индустрията от УНСС. Но любовта към математиката надделява и я отвежда в Германия, където завършва с магистърска степен по математика и информатика в Университета Байройт. По време на студентска ваканция в България животът ѝ претърпява романтичен обрат. Докато е на четиридневен преход в Рила, тя среща германеца Воле, който става неин партньор в живота. Сега живеят с двамата си сина в село Добърско, Разложко – място, което откриват случайно. „През 2003 г. със съпруга ми решихме да отпразнуваме двегодишнината от запознанството ни. Вървяхме две седмици през Родопите и Пирин, докато се прехвърлихме на Рила. Преди да се качим на хижа „Македония”, където се запознахме, нощувахме в с. Добърско при баба Радка Корунова и дедо Боре. Заради тяхното изключително сърдечно отношение решихме да се приберем в София през Добърско. Времето беше много хубаво и малко над селото пред нас се откри невероятно красива гледка към Пирин, Родопите и планината Фалакро в Гърция. Влюбихме се в тази гледка и решихме, че искаме да останем да живеем тук”, разказва Мария.

Голямата страст на семейство Браухле са пътуванията, туризмът и карането на ски. Често пътешестват из Източните Родопи, за да събират минерали и посещават древни светилища. Мария посвещава голяма част от енергията си и на доброволческа дейност. Като посланик за България на Scientix, най-големия европейски проект за STEM образование, тя организира семинари и помага на учителите да правят събития и привличат учениците към областите на STEM. Освен това е и доброволец на подкрепителни пунктове на ултрамаратони за планинско бягане. „Контактът със състезателите ми действа много зареждащо и мотивиращо, защото тези хора, които тичат повече от денонощие, преодолявайки големи денивелации, са изключителен пример за сила на духа и дисциплина”, споделя Мария.

Етрополска Рибарица също влиза в плановете на семейство Браухле, които смятат да използват наследствената къща като вила, след като решат някои административни казуси. Освен скъпите спомени от детството, това, което кара Мария постоянно да се връща към корените си, е чувството за принадлежност към семейството. Разбираме, че най-важният човек, на когото дължи много, е леля ѝ Мика. Към момента тя е и най-възрастният жител на село Рибарица. От нея и от останалите възрастни членове на рода Мария е попила изконни български ценности, които иска да предаде и на своите синове – трудолюбието, постоянството, сплотеността и уважението в семейството. Със сигурност всички те ще успеят да съхранят завинаги това истинско „вкъщи” и ще го носят със себе си, където и да се намират.